… Храбрият български шивач продължава да устоява на бурите, идващи от азиатския пазар. Този път обаче вятърът е попътен. Около 3-4% е ръстът на продажбите през миналата година – поне това показват предварителните резултати от дейността на производителите и износителите на облекло и текстил. Това е по-малко от рекордните 7-8% през 2013 г., но е достатъчно да внесе известно успокоение за състоянието на този бранш.
Трудности все още изпитват както производителите на собствени марки облекла, така и работещите на ишлеме. Макар че някои от предприемачите признават, че тази година са по-малко притеснени. Текстилът е най-динамично променящият се сектор и съответно пазар в света. У нас шивашките фирми търпят огромен натиск от години заради обедняването на българите. И може би повече от нерегламентирания внос на облекло и текстил от Индия, Китай, Корея, Турция, в които браншът ползва и правителствени протекции. Но и други азиатски страни продават изделията си с нелогично ниски цени.
От друга страна, във "фабриката на света" – Китай, вече се усещат признаци за забавяне на промишления темп и е време всеки да се преориентира според тези условия. Там цените станаха по-високи заради увеличението на заплатите, повишава се и вътрешното потребление. Фирмите пък недоволстват от малките серии и от по-високите изисквания към качеството на изделията. В момента най-много поръчки от европейски възложители се изпълняват в Бангладеш и във Виетнам. Не бива да се забравя обаче, че за ниските производствени цени се получава и ниско качество.
По данни от бранша продължава и загубата на работни места. Причините за това са различни. Общият брой на заетите в сектора е около 110 хил. души (към края на миналата година). Производството обаче не е от привлекателните за работа и затова има отлив. Част от работниците потърсиха сезонна работа в европейските страни. Предприемачите излязоха и с инициатива да се промени трудовото законодателство, така че да се облекчат процедурите за назначаване на бежанци. Собствениците на шивашки фирми са единодушни, че биха поели още поръчки и биха увеличили производството, но именно липсата на обучен персонал ги задържа.
Хората, заети с този бизнес, отбелязват, че кризата е имала и оздравителен ефект. След съкращенията в някои от фирмите се наблюдава повишаване на производителността, което се дължи на освобождаването на по-неефективните работници и на мобилизацията на останалите при участието в производствения процес. Тук именно се търсят резерви за подобряване на състоянието на сектора. Някои предприемачи ги и намират. Отбелязва се и увеличаване на обема на изработеното, въпреки че цените на изделията намаляват.
Вътрешният пазар не е определящ за състоянието на фирмите от бранша. Той обаче винаги е бил със структурно значение за страната ни. Още повече че 90% от производството на облекло и текстил в България е предназначено за износ в страните от Евросъюза (основно Германия, Италия, Гърция, Франция и Холандия). Така че очакването за подем е свързано с възстановяването на пазарите на Стария континент, още повече че над 80% от фирмите от сектора у нас работят по поръчки от европейски възложители.
Възстановяването зависи от тези, които дават поръчки, и когато се стабилизират нещата при тях, ще започне да расте и потреблението. Положителната тенденция, която се прояви, е в продължаващото търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа вследствие намаляването на поръчките за Азия и за Северна Африка (след арабската пролет).
Основната трудност пред бранша е, че търговците на едро и дребно от Европа бавно вземат решение да направят поръчки. Обикновено в началото на всяка година големите текстилни компании очертават модните тенденции и преразпределят поръчките към изпълнителите. Но се очерта и още една тенденция – изискването за по-кратък период на изработване. Възложителите се опитват да съкратят времето, в което финансират производството, като свиват времето от покупката на материалите до реализацията на готовия продукт. Това обаче е добре за българските фирми, защото сме близо до европейския пазар и можем да реагираме по-бързо, отколкото азиатските ни конкуренти. Печелим на пазара с качество и бързина, обяснява Валерия Жекова, управител на "И.Н.А. Трейдинг" ООД. Въпреки всички трудности и уговорки България пази конкурентните си предимства и ще продължи да произвежда, смята Жекова. Предприятията у нас са добре оборудвани, с подготвен персонал, доказали са коректността си при спазването на сроковете за доставка. А не са много местата в Европа, където може да се произвеждат бързо и качествено облекла от елитни марки и по-малки серии.
Като сериозно препятствие за отрасъла се очертава образователната ни система, която не подготвя необходимите работници за сектора – вече и като брой, и като качество. Положителен пример в това отношение дава "Пирин текс" ООД в гр. Гоце Делчев. То е един от най-голeмите производители на мъжки облекла с марката "Ролман" – чрез своя Център за обучение фирмата от години подготвя кадри за производството си.
Един от големите проблеми е свързан с извънредния труд. А той е неизбежен. От Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил искат секторът да влезе в списъка на сезонните отрасли и да се регламентира възможността за гъвкаво работно време, съобразено с особеностите му. Още повече че работата тук е поръчкова и има ясно определени сезони и натоварване в определени месеци. И няма как да не се работи извънредно, защото заявката трябва да се изготви за съответния моден сезон и в уговорения срок. Гъвкавото работно време би позволило на работодателите, когато няма работа, да се почива, а когато има – да се работи и при по-голямо натоварване.
