Последната новост около буната на служителите от МВР е, че за протестите на полицаите ни научи и Европейската комисия. Според синдикалния деец от федерацията на служителите в МВР Михаил Узунов ЕК вече е сезирана за недоволството от прословутата наредба за работното време, срещу която роптаят униформените. И докато Брюксел изучава наредбата, въпросният документ е същинска табула раза в общественото съзнание. Той не е познат на широката общественост и по тази причина мотивите за протеста остават неясни. От което произтича неразбирането и дори гневът на голяма част от обществото срещу исканията на полицаите. Антиполицейският фронт, възбуден най-вече от претенцията на униформените за по-ранно пенсиониране в сравнение с останалите трудещи се в държавата, намери своя апологет в лицето на финансиста Владимир Каролев. В националния ефир той обяви: "Невъзможно е да работиш 28 години, а после да получаваш пенсия още четиридесет. От икономическа гледна точка това е невъзможно. Това е скъп лукс за обществото."
Подобно противопоставяне налива вода в мелницата на ръководството на ведомството, което изглежда загрижено повече за народния интерес, отколкото за интереса и правата на собствените си служители. Обаче проблемът с пенсионната възраст далеч не е основното искане на синдикатите, както представя ситуацията Каролев.
За какво всъщност става дума? Източник на недоволството е Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, за режима на дежурство, времето за отдих и почивките. Тя влиза в сила след публикуването й на 2 юни тази година в "Държавен вестник". Става дума за текст, който съдържа изменение и допълнение на едноименната й предшественичка от август 2014 година.
Новата наредба влиза в сила от 2 юни, но със задна дата – от 1 април 2015 година. Срещу това възразяват синдикатите в МВР. За да станат ясни причините за недоволството на униформените, ще цитираме някои коментари от форума в сайта на синдикалната федерация. Промените са оценени като идиотизми. А най-голям е гневът срещу текста на чл.26. (1), който казва, че "при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. (2) При ползване на отпуск независимо от продължителността и вида му нормата за отчетния период не се променя". А ето и част от коментарите:
"… Идиотизмът е в частта на фразата – при ползване на отпуск – нормата часове не се променя". Излиза, че като вземеш отпуск за 20 дни примерно, а календарните работни дни са 22 – нормата ти часове става 176 часа, а ти имаш изработени само 16 часа – оттук следва, че си на МИНУС 160 часа… и то за един месец… и като се вземе предвид, че имате 40 дни годишен отпуск – ха познайте кога някога ще имате отчетени извънредни часове и на кое кукуво лято някога ще ви платят извънреден труд!"
Още едно мнение:
"… То излиза нещо повече, ако гледаш в по-широк план за цялата година, следва следната картинка – имаш 40 дни отпуск, което прави 320 часа отчетени като минус – за година не можеш да имаш повече от 280 извънреден труд – я ги направиш и тях, я не – и оттук елементарната математика за първи клас показва, че за годината, правиш-струваш,
си все на минус 40 часа – или цяла една работна седмица ще имаш да отработваш… ей така за кефа на този написал и измислил въпросната идиотщина…".
"… Новите правила, при които отпускът не влияе на нормата на работното време, са неправилни и от юридическа, и от житейска гледна точка. Те нямат разумно обяснение и логична аргументация. Преследват единствено икономии по бюджета на МВР, но по недопустим начин и с лековатото обяснение – че нямало пари…"
Последният пост разкрива дълбоката причина за недоволството на полицаите – политиката на икономии, наложена от ръководството на министерството. Икономии в отчитането и изплащането на нечовешки извънреден труд, какъвто примерно от година полагат граничните полицаи и командированите по границата с Турция техни колеги от вътрешността на страната.
В години на криза подобни действия са оправдани, с това сме съгласни всички. Но няма как да не си припомним и прочутата реплика на героя на Тодор Колев от комедията "Опасен чар". Макар и затворник, преоблечен като милиционер, той формулира един основен постулат за онези, пък и за сегашните години: "Икономията е майка на мизерията"… А нещата в МВР се развиват точно според този постулат – хем с огромен бюджет, хем мизерно, защото парите не стигат и се налагат икономии..
Но защо министерството продължава да си затваря очите за основния проблем на ведомството – чантаджиите в МВР? Едивственият вътрешен министър, който говори честно и мотивирано за него, бе Веселин Вучков. Министерството се задъхва от собствената си административна тежест и трудно изпълнява задълженията си, каза той, представяйки "Пътна карта за реформите в МВР". Това стана в началото на годината, месец преди на напусне ведомството. От думите му стана ясно, че там работят общо 47 134 души и от тях само 35 531 са полицаи и пожарникари. Ще рече – на всеки трима полицаи приблизително се пада по един чантаджия… И в същото време се забелязва тенденция чисто полицейските щатове да остават празни поради липса на желаещи. Но иначе МВР запазва числеността си, а по традиция след всяка смяна на властта дори и набъбва.
Изглежда, е по-лесно да продължиш да тикаш такова сериозно ведомство като МВР към дупката на мизерията, отколкото да се предприемат сурови, но наложителни мерки за неговото структурно-административно оздравяване. В същото време униформените са подложени на изключителен обществен натиск – доверието към полицията е традиционно ниско, множат се оплакванията от качеството на работата й, надигат се гласове за отнемане на 20-те брутни обезщетения при напускане на работа и т.н.
Логично е в такава ситуация, в която единствено арменският поп е символ на някакъв арбитър, полицаите да се оплачат в Брюксел. То кой ли не се жалва там, та защо не и те? Между впрочем преди броени дни те сезираха за прословутата наредба и Върховния административен съд. "Засягат се права и законни интереси на служители на МВР, работещи на смени и при сумарно отчитане на работното време, които вече са положили извънреден труд, както и които вече са получили възнаграждения за положения от тях труд, но са в периода от 1.04.2015 до 2.06.2015 г. и са ползвали и законоустановения си платен годишен отпуск", написаха те до ВАС, но все още няма отговор.
Няма отговор и на искането им към ръководството на министерството за обсъждане на спорните моменти. По този повод тази седмица Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) изпрати писмо до вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова, в което й напомня какви са задълженията на ръководството на МВР. Епистоларният контакт се върна на мода поради отказа на Бъчварова да седне на преговори, въпреки че Законът за МВР изрично го разпорежда. СФСМВР информират министъра, че искането на оставки не отменя задълженията на Бъчварова съгласно ЗМВР. "Личното възприемане на тези синдикални искания като "рекет" от страна на вътрешния министър и медийно заявената позиция, че няма да води преговори, докато се иска нейната оставка, дават основания на СФСМВР да възприемат именно нейната позиция като рекет, в смисъл "оттеглете искането за оставка, иначе няма да преговарям", се казва в писмото. Според синдикалистите императивната разпоредба на чл.244, ал.3 от ЗМВР важи както за тях като социален партньор, така и за ръководството на МВР, които имат определени задължения, чиито задължения не са обвързани с искане или неискане на оставки.
След писмото стана известно, че палатките пред Народното събрание ще останат и следващия месец, а празникът на МВР на 5 юли ще прерасне в протест под наслов "Ние не празнуваме!" Историята сочи, че когато и празниците вече не са общи, разколът е тотален…
