В индийския град Бангалор започна съдебен процес, който вероятно ще влезе в историята – ако не в световната, поне в индийската. Решава се съдбата на огромно наследство от 12 млрд. щ. долара. В схватка за тлъстата сума ще влязат съпругата на покойния махараджа на бившето княжество Майсур и неговият племенник.
Двадесет и осмият махараджа на Майсур Срикантадата Нарасимхарайя Водияр почина преди две години, без да остави деца и без да посочи наследник. Четиридесет и две годишният Кантрай Урс твърди, че покойния му чичо още преди трийсетина години решил да раздели несметните си богатства между своите пет сестри. Но вдовицата на Водияр, 61-годишната махарани Прамодадеви, е на друго мнение. Тя се разпорежда еднолично с огромното състояние и не възнамерява да го дели с когото и да било.
Майсурското княжество възниква в южната част на Индия още през средните векове. То се намирало на пресечната точка на няколко важни търговски пътища и било прочуто със своите златни и диамантени мини. Едва през 1799-а, след няколко ожесточени войни, въоръжените отряди на Остинидийската компания успели да сломят съпротивата на майсурците. В решаващото сражение загинал прочутият управник на княжеството Типу Султан, който се превърнал в национален герой на Индия и символ на борбата за независимост.
В Майсур обясняват проблемите с наследниците със старинно талакадско проклятие. То било произнесено през ХVІІ в. от управничката на съседното кнажество Талакад, завоювано от майсурските князе.
Съдебните процеси, като този в Бангалор, не са рядкост в голямата държава. През 2013-а например две сестри успели да си върнат значителното състояние, оставено от баща им Хариндер Сингх Брар – последния махараджа на Фаридкот, княжество в северната част на страната. Съдът признал за недействително завещанието му, според което всичките му капитали отиват в тръстов фонд, ръководен от негови адвокати и слуги. След 20 години съдебни разправии сестрите Дипиндер и Амрит Каур сложили ръка на 265 млрд. рупии (4.3 млрд. щ. долара).
Брар бил един от най-богатите махараджи.Той станал управник на тригодишна възраст след смъртта на баща си. Негова собственост са крепости, княжеският дворец във Фаридкот, няколко къщи в сърцето на Делхи, близо 20 лимузина, безброй бижута, украсени с диаманти, рубини и смарагди, оценени на 100 млрд. рупии, и дори летище. През 1992-ра, три години след смъртта му, неговата дъщеря Амрит се обърнала към съда с искане да признае семейното завещание за недействително. Докато траели процесуалните разправии, починали съпругата и една от дъщерите на махараджата. Така че милиардите останали за Амрит и Дипиндер, които днес са над 80-годишни.
Още по-удивителна е съдбата на остатъците от парите на низама (управник) на Хайдарабад – Мир Осман Али Хан, когото през 1937-а списание Time обявява за най-богатия човек в света. Състоянието му се оценявало на 2 млрд. щ. долара (33 млрд. щ. долара сегашни пари). За сравнение, през 1950-а индийското министерство на финансите е разполагало с едва 1 млрд. щ.долара.
Низамът имал 150 деца, родени от множество жени и наложници, а за богатството му се разказвали легенди. За него се грижели 15 хил. слуги – 28 от тях получавали пари, за да му носят питейна вода, а 38, за да бършат праха от дворцовите полилеи. Най-ценната вещ в уникалната колекция от скъпоценности на Хан бил диамантът "Якоба". Огромният камък с големина на щраусово яйце и тегло от 185 карата, на стойност 50 млн. паунда, се използвал за… преспапие. Низамът на Хайрдарабад обаче бил не само най-богатият човек в света, но и вероятно най-големият скъперник сред богаташите. Веднъж извикал доверен слуга, дал му 25 рупии и му поръчал да купи одеало. Слугата се върнал с празни ръце. Той така и не успял да намери в огромния Хайдарабад одеало за толкова малко пари. Мир Осман Али Хан живеел с един паунд на ден. Купувал си нова дреха едва когато старата се разпаднела от носене, хранел се в оловни съдове и пушел най-евтините цигари. Низамът често се разхождал из двореца, за да събира по-големите фасове или да отмъкне някоя цигара от гостите. След анексирането на княжеството от Индия и Пакистан той загубил властта, но запазил всичките си богатства. Починал през февруари 1967-а на 80 години.
Внукът и основен наследник на управника – Мукарам Джах, емигрирал в Австралия, вложил почти цялото си богатство в голяма ферма за овце, но загубил всичко. Докато отсъствал, собствеността в Хайдарабад била разграбена, а най-ценните произведения на изкуството продадени на уличните пазари за жълти стотинки. Остатъците от състоянието на Хан отишли за погасяване на дългове. Но все пак нещичко оцеляло. През септември 1948-а низамът вложил в National Westminster Bank 1 млн. паунда. За сумата, която нараснала до 30 млн. паунда за шест десетилетия, сега претендират правителствата на Индия и Пакистан и около 150-те потомци.
