Асоциацията на прокурорите (АПБ) не харесва предложенията за изменения в Конституцията и в Закона за съдебната власт, направени от правосъдния министър Христо Иванов и от екипа му. Окончателното становище на държавното обвинение по проекта за реформа ще бъде оповестено на 30 юни. Но в сряда, по време на конференция, организирана от АПБ, бяха огласени основните й тези. Те всъщност са обобщение на реакциите на прокурорите от цялата страна, направени по време на организираните обсъждания на проектите за промени в законите.
Не е новина, че АПБ не подкрепя промените – това се очакваше. Организацията винаги е заявявала безрезервната си лоялност към главния прокурор Сотир Цацаров. Затова и никой не се изненада, че по време на конференцията се каза гласно това, за което Цацаров вече неколкократно намекна: че не харесва предложенията за промени.
Но би било повече от непродуктивно да се подходи към становището на асоциацията опростенчески, на принципа "който не е с нас, е враг на реформата". Защото така няма да се чуят и смислените въпроси, които прокурорите зададоха. А от тях безспорно има нужда. Още повече, като става все по-ясно, че предложените промени съвсем не са идеални.
Един от първите, и то базисни проблеми опира до прословутото "разделяне" на ВСС на две отделни колегии – прокурорска и съдийска. Всъщност дали следващият ВСС ще бъде постояннодействащ орган или не, изобщо не е толкова важно – сериозният въпрос е този орган да може да гарантира независимостта на съдебната власт от политическа намеса. А точно в "прокурорската колегия" това може да се окаже проблем. И прокурорите съвсем логично питат: защо се допуска това?
Идеята в проекта е прокурорската колегия да се състои от 12 души: шестима избрани от Народното събрание, петима – от общите събрания на прокурорите и следователите, а главният прокурор да влиза по право. Веднага се вижда обаче, че този паритет 6:6 между магистратската и политическата квота може да създаде проблем: например ако някой прокурор се разкиха и не отиде за заседание на ВСС. Как тогава ще се предотврати възможността, при този очевиден превес на политическата квота в уж "прокурорския" съвет, да се кадрува по "политическа линия", вместо по заслуги пред закона?
Впрочем, има още един въпрос, макар че не бе изказан от АПБ: изборът на главен прокурор също е до голяма степен политизиран. Няма как да забравим онази прословута реплика по адрес на Сотир Цацаров, казана от бившия градски прокурор Николай Кокинов на премиера Бойко Борисов в Банкя – "Ти си го избра!". Това вечно съмнение, че на върха на прокуратурата не се стъпва без "рамо" от управляващите, прави превеса на "политическото" в професионалния орган на съдебната власт още по-неприемлив. А уж гарантираната от закона независимост при решаването на кадровите проблеми в прокуратурата започва да изглежда съвсем имагинерна.
Проблемът е твърде сериозен и може да доведе до повече дефекти, отколкото до търсения ефект – а той вече е видим и с просто око: да се ограничи влиянието на Цацаров в кадровата политика на съдебната власт.
Но прокурорите в страната повдигат други въпроси. Например според становището на АПБ реформата е с объркан акцент. Той трябвало да бъде поставен нетолкова върху устройствените правила в съдебната власт, а да се наблегне върху изготвянето на нов Наказателен кодекс и на промени в процесуалните закони, които да сведат до минимум формализма в досъдебното производство и в процеса, да "разтоварят" прокуратурата от неприсъщи за нея задължения. Доколко това е правилна позиция може да се спори. Но не може с лека ръка да се подмине въпросът на прокурорите защо за тях законът предвижда "специализация" по материя и отпадане на случайното разпределение на делата, докато за съдиите – не. Не може да не се изрази мнение и за реакцията им, че закриването на ВАП е противоконституционно. Защото според конституцията структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата. Не може да бъде пренебрегнато и възражението им, че не е редно министърът на правосъдието да може да предлага ръководители на прокуратури – защото така се нарушава разделението между властите.
Същинската битка по членове и параграфи от проекта тепърва ще се води. Но по всичко изглежда, че вместо с юридически аргументи, тезите ще се защитават с недомлъвки, политически лозунги и с разделение на принципа "Който не е с нас, е враг". А от това няма да има полза никой. Ама наистина никой. Няма да има и реформа.
