Връзват ни ръцете за сериозни разследвания, а после ще се чудите защо няма осъдени корумпирани политици. И как изтичат парите на държавата. Тези въпроси обаче занапред ги задавайте към тези, които предлагат от закона да отпадне т. нар. предварителна проверка. Пак от тях търсете и обяснение и отговорност за милионите левове обезщетения, на които държавата впоследствие ще бъде осъдена. Стига, разбира се, някой прокурор да дръзне поне да опита да си свърши работата, както трябва…
Това казва един редови прокурор по повод предложението в Закона за съдебната власт (ЗСВ) да отпадне т. нар. предварителна проверка.
За какво става дума всъщност? И защо е толкова важна тази предварителна проверка?
Това на практика е едно неофициално разследване, преди да бъде образувано дело и да се повдигне обвинение срещу извършителя на престъплението. Тезата на голяма част от прокурорите е, че много често при по-комплицирани случаи то е единственият начин да се осигури достатъчно дълъг срок, за да се съберат необходимите доказателства. И дават пример с делата за ДДС-измами с международно участие. Това престъпление в момента е истински "хит" в прокуратурите. Но то наистина е изпитание, защото много често се налага – за да се реши дали да се повдига обвинение за него, да се събира огромно количество информация в цял свят. А за получаването на документи от чуждестранните данъчни структури или за проверки по адресите на дружества в чужбина понякога се чака с години. И се оказва абсолютно невъзможно да се спазят сроковете за разследване по НПК в огромната част от случаите.
По същия начин стоят нещата с международния трафик на дрога. Един от каналите за доставка на кока у нас върви през Латинска Америка. Само че малцина знаят например, че дипломатическата поща за голяма част от държавите в този континент, пътува веднъж на шест месеца. И ако се направи искане за получаване на някакви документи или за разпит на хора някъде там, обикновено минават около година-две, преди да се получи отговор. Ако изобщо се получи. Първо, защото дори нашите чиновници да се разбързат да вършат нещо, няма никакви лостове, с които да бъдат принудени и колегите им в чужбина да побързат. Няма и фиксирани срокове. За капак страната ни не навсякъде има дипломатически мисии. Не са подписани и съответните спогодби за сътрудничество по наказателни преследвания с голяма част от латиноамериканските държави, въпреки че и там българи има колкото щеш.
Каква е разликата между предварителната проверка и образуването на досъдебното производство, което сега задължително ще трябва да се образува, ако законопроектът да бъде приет в този вид? Елементарна, но важна: първо, при предварителните проверки няма обвиняем, който впоследствие, ако не се докаже престъплението, да може да осъди държавата за незаконно обвинение. И второ – не текат сроковете за разследване по НПК.
Прокурорите се опасяват, че с отпадането на предварителната проверка ще се стигне или до масово прекратяване на вече образувани дела – заради невъзможност да се съберат доказателства, или това да стане в срок. И съответно – до купища дела в Страсбург. Другата възможност е да се докараме дотам, че да получаваме директен отказ от правосъдие и разследвания за "по-засукани" казуси просто да не бъдат образувани – за да не се стига до прекратени обвинения, дела срещу държавата или дори само за да не пострада атестацията на съответния магистрат.
Кой ще спечели ли? Ами ясно е: няма да е нито прокуратурата, нито държавата. Виж престъпниците, особено тези "с белите якички", ще ударят поредния си джакпот.
Според други обвинители пък това съвсем не е единственият сериозен проблем на предложенията за промени в ЗСВ, който ще върже ръцете на прокуратурата. Защото всъщност й се изземва една много съществена функция, предвидена в сегашната правна уредба: надзора за законност върху актовете на администрацията. С мотива, че това правомощие на държавното обвинение противоречало на конституцията.
"Предлага се отмяна на чл.145 и чл.146 от ЗСВ, доколкото уредените чл.145 правомощия на прокурора, включени в така наречения общ надзор, са в противоречие с разпоредбата на чл.127 от конституцията и представляват упражняване на квазисъдебни функции от несъдебен орган, което е в противоречие с чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека", пише в мотивите към проекта.
Странен текст, като се има предвид кой в държавата има право да тълкува конституцията и да констатира наличието на такива противоречия – това не е нито министърът на правосъдието, нито неназованият "авторски екип", подготвил промените в ЗСВ. Това е единствено Конституционният съд.
Странно и очевидно нелепо е и вмъкването в проекта за изменение на ЗСВ на една "критика" към самата конституция: "Под формата на предвиденото в чл.127, т.6 от конституцията правомощие на прокуратурата да участва в предвидените в закон случаи в административни дела фактически се създава правомощие на прокуратурата, което не е предвидено в конституцията. Освен правомощието да участва в дела прокуратурата има правомощие да отменя незаконосъобразни актове – чл.127, т.5 от конституцията. Но на кого са тези актове конституцията не уточнява. Очевидно тази разпоредба е реминисценция на разпоредбата на чл.133, ал.1 от конституцията от 1971 г., която установяваше задължение на главния прокурор да осъществява "надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, от местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите". Но такава или подобна разпоредба в действащата конституция няма. Правомощието на прокуратурата по чл.127, т.5 от конституцията пък противоречи на правомощието на съдилищата да осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи по чл.120, ал.1 от конституцията", пишат вносителите на проекта. И напористо обявяват, че "затриването" на тези правомощия на прокуратурата всъщност ще е за добро, защото така ще се преосмисли нейната роля и ще бъдат премахнати предпоставките "за неефикасно използване на ресурса, с който тя разполага."
Практиката обаче сочи, че благодарение именно на това "противоконституционно правомощие" на прокуратурата са били отменени стотици незаконосъобразни актове на кметове и на общински съвети, на главни архитекти и на куп още държавни и местни ведомства. Съвсем пресен пример: как смятате, че прокуратурата извади наяве купищата незаконни адресни регистрации, извършени специално за предстоящите местни избори? Ами пак по линия на този прокурорски надзор над администрацията.
Всъщност възможността един гражданин да сезира прокуратурата и посредством нея да предизвика преразглеждането на една незаконосъобразна практика на административен орган е най-евтината (на практика безплатна) и достъпна възможност за граждански контрол върху властта. С отпадането й от закона, тази практика занапред просто ще е невъзможна. Да, вярно, на този гражданин ще му остане шансът да води съдебни дела пред административните съдилища. Ако има обаче правен интерес за това. И, разбира се, пари за адвокат.
Затова въпросът кому е нужно такова "преосмисляне" на правомощията на прокуратурата звучи напълно резонно.
А иначе – в проекта има и нещо добро: прокуратурата вече няма да бъде "единна и централизирана". И редовите прокурори ще чувстват повече независимост при произнасянето си по преписките. Поне на хартия. Защото надали има и един българин, който да вярва в това…
