През 2014 г. предизвикателствата на икономическата и политическата среда и породилата се несигурност оказаха сдържащ ефект за кредитирането и поддържаха високата склонност на икономическите агенти към спестяване. Продължаващият процес на издължаване на банките в България към чуждестранни кредитни институции (главно компании майки) беше компенсиран от растеж на депозитите на населението. Допълнителните изисквания към кредитните институции за по-високо покритие на привлечените средства с ликвидни активи се отрази върху структурата на балансовите им активи. Увеличиха се инвестициите в български ДЦК и вложенията в краткосрочни пласменти (най-вече при лица от групата). Запазването на банковата стабилност бе основното предизвикателство през втората половина на 2014 г. Капацитетът на изградените в банките ликвидни и капиталови буфери, целенасочено изисквани от БНБ през годините, беше тестван в реална стресова ситуация. През втората половина на юни
банковият сектор бе изложен на сериозен ликвиден натиск, ескалирал от публикации в средствата за масова информация, интернет и от електронни съобщения, свързани със състоянието на определени банки. Последвалият значителен отлив на депозити от Корпоративна търговска банка и дъщерната ѝ банка ТБ „Виктория“ доведе до изчерпване на ликвидността им и преустановяване на разплащанията им. По искане на ръководствата на КТБ и на ТБ „Виктория“ двете банки бяха поставени под специален надзор съответно на 20 и на 22 юни 2014 г. В изпълнение на Закона за кредитните институции
(ЗКИ) относно действията на БНБ при поставяне на банка под специален надзор бяха назначени квестори, беше спряно изпълнението на задълженията на двете банки за срок от три месеца, бяха отстранени от длъжност всички членове на органите на управление и бяха лишени за същия период от право на глас акционерите, притежаващи повече от 10% от акциите.
В края на юни 2014 г. с Европейската комисия беше договорена рамка за държавна помощ за подкрепа на ликвидността на банките в България. Ликвидният натиск върху банковата система беше преодолян, а банковата стабилност беше съхранена, след като правителството на Пламен Орешарски предостави ликвидна подкрепа на Първа инвестиционна банка.
През 2014-а нивото на кредитите с просрочие над 90 дни отбеляза благоприятна динамика, а покритието им с обезценка се подобри. Качеството на активите, различни от кредити, остана добро. Силата и качеството на регулаторния капитал бяха адекватни на рисковете, на които кредитните институции бяха изложени. Капиталовата база на банковата система остана на нива, значително по-високи от минималните изисквания.Доходността на системата спрямо 2013 г. се подобри. Намалелите приходи от лихви бяха компенсирани посредством актуализация на ценовите стратегии на кредитните институции и спад на разходите по привлечени средства.
тук графика със заглавие: Пазарен дял на местните и на чуждестранните банки според размера на активите
В края на 2014 г. активите на банковата система възлязоха на 85.1 млрд. лв.Размерът им бе с 0.5 млрд. лв. (0.5%) по-малък спрямо края на 2013 г. поради изключването на активите на КТБ (6.7 млрд. лв. към края на 2013 г.) . Пазарният дял на кредитните институции с преобладаващо българско участие в края на 2014 г. намаля до 23.7%. Пазарната позиция на дъщерните банки и клоновете на банки от ЕС се повиши до 74.9%, а този на банки и клонове извън ЕС намаля до 1.4%
тук графика със заглавие: Динамика на избрани балансови показатели
През 2014 г. общият размер на брутните кредити (без тези за кредитни институции) намаля с 2.9 млрд. лв. (5.0%) и в края на периода възлезе на 55.6 млрд. лв. Корпоративните кредити се свиха с 4 млрд. лв., а експозициите на дребно – с 214 млрд. лв. Съпоставянето на информацията за същия обхват банки (без КТБ) и към края на 2013 г. показа, че в кредитния портфейл на 28-те банки за една година бе отчетен положителен растеж с 1.9 млрд. лв. (3.5%). Нарастването на корпоративните кредити при тези кредитни институции бе с 656 млн. лв. (1.9 %). При експозициите на дребно за същата извадка от банки бе налице намаление с 201 млн. лв. (1.1%). Същевременно вземанията на 28-те банки от централни правителства се увеличиха с 974 млн. лв., а тези от некредитни институции – с 449 млн. лв. Под влияние и на повишените изисквания за ликвидност най-голямо абсолютно нарастване бе отбелязано при вложенията (авансите) в кредитни институции – с близо 1.4 млрд. лв.
В края на 2014 г. делът на брутните кредити и аванси в левове бе 38.2%, а на позициите в евро – 55.5%. Независимо от колебанията на международните валутни пазари валутният риск у нас остана ограничен , обусловен от несъществения дял на експозициите в други валути – 6.2%.
тук графика със заглавие: Структура на привлечените средства
Привлечените средства в банковата система в края на 2014 г. бяха 73.5 млрд. лв., т.е. с 0.5%, или близо 0.4 млрд. лв. по-малко спрямо края на 2013 г. Почти целият обем на изплатените през декември гарантирани депозити в КТБ остана в банковия сектор. Спрямо края на 2013 г. депозитите на граждани и домакинства се увеличиха с 1.8 млрд. лв. (4.5%), а делът им в структурата на финансиране на банковата система се повиши с 2.6 процентни пункта до 55.8%. Привлечените средства от институции, различни от кредитни,спрямо края на 2013 г. намаляха с 420 млн. лв. (1.8%).
Размерът на балансовия капитал на банковата система в края 2014 г. възлезе на 10.8 млрд. лв. С прямо края на 2013 г. той намаля с 1.7 %. Ключово влияние оказа динамиката на емитирания капитал и премийния резерв (поради вливането на Юнионбанк в ПИБ и изключването на КТБ от данните след отнемането на лиценза ѝ).
Наред с управлението на кредитния риск и капиталовата позиция банковата система успя да запази доходността си на приемливо равнище приспадащи приходи от вложенията и продължаваща обезценка на кредитите. Същевременно растежът на привлечените средства от граждани и домакинства бе съпроводен с намаляване на разходите за лихви.
През 2014 г. бе отчетен спад в брутния размер на кредитите с просрочие над 90 дни (в т.ч. и над 180 дни) с 502млн. лв. (5.1%) до 9.4млрд. лв. Техният дял в брутните кредити (без тези за кредитни институции) на банковата система леко спадна до 16.75% в края на периода. Поради продължаващо обезценяване нетната (балансова) стойност на кредитите с просрочие над 90 дни (в т.ч. и над 180 дни) също намаля (до 4.7 млрд. лв. в края на 2014 г.), а делът им в нетните кредити се понижи до 9.39 %. И през 2014 г. се запази засилващата се тенденция при степента на покритие с обезценка на кредитите с просрочие над 90 дни (в т.ч. и над 180 дни). Покритието на тези кредити се подобри до 59.1 % (при 52.5% година по-рано).
тук 2 графики със заглавия: Кредити с просрочие над 90 дни и Покритие на кредитите с просрочие над 90 дни
Одитираната печалба на банковата система в края на 2014 г. бе 711 млн. лв., като спрямо 2013 г. бе отчетено увеличение с 207 млн. лв. С нарастването на финансовия резултат се подобриха коефициентите на възвръщаемост на активите (ROA) и на възвръщаемост на капитала (ROE). Към декември 2014 г. ROA и ROE бяха съответно 0.8% (при 0.60% към декември 2013 г.) и 7.15 % (при 4.90% към декември 2013 г.). Нетният лихвен марж възлезе на 3.38% (при 3.34% година по-рано). Разходите за обезценка в края на 2014 г. бяха 1173 млн. лв., като спрямо предходната година се увеличиха с 2.0%.
През 2014 г. капиталовата адекватност на банковата система се подобри, като едновременно с това бяха съхранени натрупаните буфери. Върху динамиката на капиталовата позиция през годината оказаха влияние няколко групи фактори: различните рискови тегла и начин на третиране поради въвеждането на новата европейска регулаторна рамка, отпадането на специфичните провизии за кредитен риск, както и изваждането към края на годината на КТБ от обхвата на данните. От 1 януари 2014 г. влезе в сила нова европейска регулаторна рамка за компонентите и адекватността на капитала. С цел запазване на натрупаните през годините в банковата система капиталови резерви бяха въведени изисквания за поддържане на предпазен капиталов буфер от 2.5% и буфер за системен риск в размер на 3% от рисковопретеглените експозиции. Предпазният капиталов буфер влезе в сила от 13 май 2014 г., а този за системен риск – от 1 октомври 2014 г. Банковата система разполагаше с необходимото качество и размер на капитала за посрещането на новите изисквания. В края на годината формираният излишък над минимално изискуемото ниво на капиталова адекватност от 8% възлезе на 6.9 млрд. лв. През годината капиталовата база се увеличи, принос за което имаха извършените по-малки намаления (отбиви) от капитала от първи и втори ред (дължащи се главно на отпадането на специфичните провизии за кредитен риск поради отмяната на Наредба No 9 на БНБ). Регулаторните промени, свързани с преминаването от един режим към друг, обусловиха отпадането на известни права за преценка, делегирани на национално ниво, които съдържат по-консервативно третиране на кредитния риск и на необходимия собствен капитал за неговото посрещане. С промяната на регулаторния режим БНБ предприе мерки да не бъдат създавани предпоставки за нарастването на склонността към риск на кредитните институции.
Към декември 2014 г. капиталът от първи ред възлезе на 9.8 млрд. лв., а този от втори ред – на 975 млн. лв. В структурата на капитала от първи ред базовият собствен капитал от първи ред заемаше 97.7%. Съотношенията на обща капиталова адекватност и адекватност на капитала от първи ред бяха съответно 21.95% и 19.97%. Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред бе 19.51%. През годината нямаше съществена промяна в структурата на рисковите експозиции за различните видове риск. Към декември 2014 г. коефициентът на ливъридж на банковата система бе 11.53 %
тук графика със заглавие
Избрани капиталови показатели по Наредба No 8 за капиталовата адекватност и по Регламент (ЕС) No 575/2013 за капиталовите изисквания
Кредитните институции продължиха да поддържат високи нива на ликвидната си позиция. През юни 2014 г. след поставянето под специален надзор на КТБ и дъщерната ѝ банка ТБ „Виктория“ банковата система бе изложена на сериозен ликвиден натиск в резултат от значителния отлив на депозити от двете банки. За преодоляването на несигурността ликвидността на кредитните институции беше допълнително укрепена. Стабилността на банковия сектор и на цялата финансова система бе запазена благодарение както на изградените в банките и целенасочено изисквани от БНБ ликвидни буфери, така и на допълнителните мерки и действия от юни насам. Ликвидните активи на банковата система спрямо края на 2013 г. се увеличиха с 2.2 млрд. лв., като само в рамките на второто полугодие на 2014 г. нарастването бе с 2 млрд. лв. (10.1%). В края на 2014 г. те възлязоха на 22.2 млрд. лв., или 26.1% от сумата на активите на банковата система.
Тук графика със заглавие: Избрани показатели за ликвидност
