Луд ли е този, който яде баницата?

Гърция

Гръцкият казус разбърка картите на световните институции, компании и на обикновените граждани. И постави за пореден път множеството останали без отговор въпроси около приемането на Гърция в еврозоната, натрупването на дълговете й, ролята на мултинационалните банки в зараждането на кризата и евентуалните пътища за решаване на ребуса.

В публикация от февруари 2010-а "БАНКЕРЪ" писа за "приноса" на Уолстрийт за финансовата криза в Гърция. И по-специално за сложните финансови продукти, разработени от водещата щатска инвестиционна банка "Голдмън Сакс груп", която през 2002-ра помогна да бъде укрит реалният бюджетен гръцки дефицит и страната да стане член на еврозоната. Успоредно с разкритията за финансовите фокуси се разгоря и спорът откога официални представители на Европейския съюз знаят, че Атина е използвала екзотични финансови производни, за да се добере до елитния клуб на еврото. 

Тогавашният говорител на Европейската статистическа служба Евростат Йохан Вулт съобщи официално, че агенцията не е подозирала за съществуването на сделката с "Голдмън Сакс" (валутен суап за 1 млрд. щ. долара) и е започнала да събира информация за нея през 2007-а. Христофорос Сарделис – шеф на гръцката Агенция за управление на публичния дълг от 1999-а до 2004-а, обаче коментира за агенция "Блумбърг" в началото на 2010-а, че Евростат и водещите рейтингови компании са знаели за правителствените планове и за суаповия контракт. Някои анализатори пък открито заявиха, че Брюксел е проспал случващото се в Гърция. Което в никакъв случай не оневинява чиновниците, защото те не получават космическите си за България трудови възнаграждения, за да спят на работните си места.

Досега обаче няма нито порицани, нито подведени под отговорност за престъпна небрежност. Затова отправяните обвинения единствено към гърците и склонността им към охолен живот са малко несправедливи. Както се казва в българската поговорка, "Не е луд този, която яде баницата, а този, който му я дава."

По сметки на Банката за международни разплащания европейските банки са предоставили на Атина общо 45 млрд. евро до средата на юни, или 4% от пазарната капитализация на банковия сектор.

Най-много гръцки активи (за грубо 6 млрд. щ. долара) има британската група "Ейч Ес Би Си холдингс". При това тя единствена има своя мрежа от 12 клона за дребни и търговски банкови услуги в Гърция, както и 2 млрд. щ. долара заеми за гръцки корабни компании. Следват я френската "Креди Агрикол" с 3.2 млрд. щ. долара, германската "Дойче Банк" с 2.3 млрд. щ. долара и английската "Барклейз" с 1.8 млрд. щ. долара. 

Анализ на германското издание "Шпигел" пък показва, че

Германия трябва да приготви около 84.5 млрд. евро

в случай на банкрут на Гърция. Берлин е предоставил гаранции за 15.17 млрд. евро по отпуснатите заеми от първия спасителен пакет в размер на 73 млрд. евро за южната ни съседка през 2010-а (от който партньорите от еврозоната са превели 52.9 млрд. евро). И ако Атина спре обслужването им, Германия ще трябва да го направи на падежите. Първият от тях обаче ще настъпи след 2020-а, като плащанията ще продължат до 2041-ва, което прави по около 758.5 млн. евро годишно.

Гърция обаче може да спре да обслужва и втория пакет от заеми от март 2012-а на обща стойност 142.8 млрд. евро, от който членовете на еврозоната са превели 131 млрд. евро.

За разлика от първата спасителна програма, държавите от еврорегиона не са директни гаранти във втората, защото гаранциите се предоставят от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), създаден и финансиран от членките на общността. По този пакет Германия трябва да покрие 29.13% от всички гаранции, предоставени от EFSF до края на юни 2015-а (когато де факто Атина не обслужи задължението си към МВФ и спря да плаща). И ако Гърция от тук нататък не успее да внесе нито цент по получените заеми по втората програма, задълженията на Берлин ще станат общо 38.16 млрд. евро. Плащанията по този комбиниран вариант обаче ще започнат от 2023-а и ще продължат до 2054-а, а Берлин ще дължи максимум по 2.95 млрд. евро годишно.

Но това не е цялата "сметка", която ще плаща Германия. В нея трябва да се включат и

гръцките държавни облигации

които притежават Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната. В момента вложението на ЕЦБ в гръцки дълг е малко под 20 млрд. евро, купен от частни кредитори, а на централните банки от еврозоната – общо около 7 млрд. евро. Като се има предвид, че Германия е отговорна на теория за 25.57% от потенциалните загуби на ЕЦБ, тя трябва да плати в най-лошия сценарий максимум 6.9 млрд. евро, ако Гърция спре да обслужва правителствените облигации.

Берлин е отговорен и за 6.12% от потенциалните загуби на МВФ от евентуалните непогасени задължения на Атина, което се равнява на 1.29 млрд. евро (от дължимите плащания към Фонда за 21.1 млрд. евро). Дотук сумата набъбва до 61.53 млрд. евро в периода до 2054-а, или не повече от 3 млрд. евро годишно.

В най-тежкия случай на излизане на Гърция от еврозоната ще трябва да се прибави спешната финансова помощ за гръцките банки от т. нар. Фонд за спешна ликвидна подкрепа (ELA), чийто размер в момента е около 90 млрд. евро. Като най-едър акционер на ЕЦБ, Германия покрива около 23 млрд. евро от тях. С което в случай на "Грексит" общото задължение на страната към Атина става 84.5 млрд. евро. 

Главният изпълнителен директор на швейцарската компания АВВ Улрих Шпийсхофер посочва още един отрицателен ефект от гръцката криза –

"парализа при вземането на решения в Европа",

комбинирана със забавянето на китайския растеж и несигурността на икономическия подем във Великобритания и САЩ. Германският инвеститор в недвижими имоти ADO Properties и търговската верига CBR Fashion Holdings се отказаха от първоначалните публични оферти на акциите си заради високите пазарни колебания.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст