Гърция планира пакет от мерки за реформи на стойност 12 млрд. евро в рамките на две години. Мерките в този пакет са дори още по-сурови от предложенията, които гръцкото правителство представи на кредиторите в опита да постигне споразумение с тях, пише в. "Катимерини".
Според изданието по-суровите мерки са станали наложителни след затварянето на банките и въведените ограничения върху движението на капиталите и особено след прекратяване на преговорите с кредиторите.
Вестникът твърди, че вместо първоначалната прогноза за растеж от 0,5 на сто за тази година, вече се правели оценки за рецесия от 3 на сто. Смята се, че ако ситуацията в банковия сектор не се нормализира, тази рецесия може и да е по-голяма.
Това налага необходимостта от повече мерки, за да бъде постигната целта за първичен бюджетен излишък тази година от 1 на сто от БВП, 2 на сто от БВП през 2016 г., 3 на сто от БВП през 2017 г. и 3,5 на сто от БВП през 2018 г.
От тази гледна точка се преценява, че мерките на стойност 8 млрд. евро, които Гърция е представила пред кредиторите за тази и следващата година, трябва да бъдат увеличени с по около 2 милиарда евро на година, като по този начин общата стойност на тези мерки за двете години ще възлезе на 12 млрд. евро.
Друго гръцко издание -"Нафтемпорики" посочва, че парите ще дойдат от увеличаване на данъци – корпоративният данък ще бъде повишен на 28% от 26%, ДДС върху луксозните стоки – от 10% на 13%, данъкът добавена стойност върху преработените храни, ресторантите, транспорта и някои здравни услуги, предлагани от частния сектор – от 13% на 23%, а ДДС върху хотелите – от 6.5% на 13%.
Казва се още, че гръцките острови ще продължават да се ползват с данъчни облекчения, независимо че кредиторите искат да ги премахнат. "Нефтемборики" също твърди, че целият пакет ще бъде на стойност между 10 и 12 млрд. евро.
Тези мерки обаче вероятно ще срещнат сериозна съпротива в крайнолявото крило на СИРИЗА, както и от коалиционния й партньор "Независими гърци", тъй като правителството води кампания именно против предложенията на кредиторите преди референдума на 5 юли.
