Сбъркана, по-сбъркана, най-сбъркана държава България. Това е истината и няма на кого да се сърдим. След като оправи престъпността във всичките й видове, родната полиция се сдоби със звено зоополиция. То ще е структура в МВР, която ще разследва насилието над животни. Новината съобщи евродепутатът Емил Радев с довода, че има от 100 до 200 посегателства над животни годишно. Включително и пред деца – по площадки и училищни дворове. Зоополицаите ни щели да работят по холандски модел и да бъдат обучавани от ресорните правозащитни организации.
Дотук с добрата новина – останалото е тежка личностна и социална патология. Ако бъде направена статистика за нахапаните, разкъсани и убити от бездомни и безконтролни кучета хора, числата ще са ужасяващи. Ежедневният терор, стрес от съжителството с най-добрия приятел на човека и екскрементите му, които са буквално на всяка крачка, са само допълнителен бонус.
Преди дни охранен в бъдещата Европейска столица на културата – София, питбул отнесе парчета месо от краката на седемгодишно дете, което се прибирало със семейството си през училищен двор. Мъжът, който се втурнал да го спаси, е с разкъсани ръце. Кучето е домашно, но собственикът го разхождал, разбира се, без каишка и намордник. Има си хас да намали удоволствието му от разходката и да не демонстрира възможностите му, като го върже.
Преди това друг питбул обезобрази лицето на 40-годишен мъж в Брацигово, вследствие на което пострадалият получи 32 шева на лицето. Собствениците на кучето разбрали чак на другия ден и се хвърлили в негова защита с довода, че не е агресивно.
Пак тези дни Окръжният съд в Русе отмени решението на районния питбулите Цезар и Пресиян да се отнемат в полза на държавата и да се умъртвят, след като разкъсаха до смърт възрастна жена.Собственикът и леля му получиха условни присъди и мижави глоби, понеже престъплението не било умишлено, а по непредпазливост. Всичко това е само най-фрапиращото от последните дни. Кошмарът с четириногите "приятели" у нас е ежедневие и за съответните държавни органи се е превърнал просто в статистика.
Кой ще разследва специализирано кървавите пари, които т. нар. правозащитници изкарват от години, крещейки истерично в медиите в полза на тази вакханалия?! Защо депутатът Радев, който е наясно с брюкселската действителност, не предложи създаване на НПОлиция, която да се занимава с тези хора? Никой ли не забелязва безумието във Фейсбук групите, които поддържат каузата за зоополицията. Та там езикът на омразата е сравним с нацистката пропаганда от нюрнбергските конгреси. Една от тези групи се е афиширала като "Зоополиция-Наказателен ОТРЯД", друга – като "Група КГБ/Контрол и Грижа за Бездомните животни". Постовете в тези групи са изпълнени с изрази като "изроди", "изверги" и "касапи", гарнирани с призиви хората, посягащи на кучета, да бъдат "изкормени", "накълцани" и "разпрани". Но в отправяните към всички държавни институции апели за създаване на зоополиция се твърди, че това щяло да доведе до намаляване на случаите на хора, пострадали от агресивни животни, и свиване на популацията на безстопанствените кучета, което е плитка лъжа.
Комплексарската мода да гледаш кучета, мразейки хората, не е случайна. Моя съседка захранва цяла глутница с месо и хляб, но се кълне, че никога няма да даде и троха на човек, защото нямало благодарност. Очевидно навикът на огромните песове да я чакат с облещени очи и езици всяка сутрин и вечер за поредната дажба я трогва до границите на разсъдъка. С нея, разбира се, нормален диалог изобщо не може да се води, лицето е за психиатър. Но и никой не смее да се разправя с нея. Проблемът е да не пускаш децата си сами и на метър от себе си.
Преди години много се говореше за румънския опит, но той се развива. След като ги натиснаха срещу евтаназията, румънците възприеха модела, прилаган у нас и сочен като единствено възможен. През 2013 г. обаче едно нещастие разтърси цялата страна – момченце от Букурещ беше разкъсано от бездомни кучета в близост до парк. Разследващите и съдебните медици останали вцепенени от гледката – телцето на четиригодишния Йонуц Ангел било на пихтия. Едно от кучетата в глутницата било идентифицирано, тъй като муцуната му била червена от кръвта на детето. Следователите установили, че животното е било кастрирано, след което е осиновено от неправителствена организация и пуснато обратно на улицата в друг район на града.
Този начин на работа бил одобрен със стратегия, която след смъртта на Йонуц беше отчетена като "нищо друго освен заплаха за обществото". След което румънците възприемат друга тактика и за броени месеци улиците на Букурещ се променят. Статистиката сочи, че са били заловени над 34 000 бездомни кучета за една година, почти половината от тях са евтаназирани, останалите – осиновени. И там НПО-та протестират, но властите са категорични и програмата за освобождаване на улиците от кучета продължава. В парка "Херъстръу", който е лобното място на детето, се събират хора, за да пазят паметта му. Лозунгът им е: “Йонуц, Румъния не те е забравила!”.
