През тази седмица пред очите ни станаха куп метаморфози. И всички някак странно тръгнаха след едно нищо и никакво чаепитие в Момчилград, където премиерът Бойко Борисов и лидерът на ДПС Лютви Местан се почерпиха.
След чая последваха порции усмивки и любезности и от двете страни. После премиерът направо нахока правосъдния си министър Христо Иванов, че не успял да спазари навреме с опозицията подкрепа за конституционните промени. А ден по-късно Борисов призова коалиционните си партньори да заровят томахавките и да "смекчат" тона на изказванията си в името на реформата.
Реформаторите се вслушаха – дадоха нишан, че вече няма да дърпат лъва за опашката точно когато най-много се нуждаят от неговата благосклонност. Дори седнаха на една маса с ДПС, за да обсъдят заедно промените в конституцията. Накрая Радан Кънев дори изказа изненадващото прозрение, че всъщност мафията в правосъдните среди и някои "злонамерени медии" искали да скарат Цацаров с управляващите.
Европейците пък отново ни плеснаха шамар: в юлския си устен доклад ЕК отбелязва, че "приемането на промените в основния закон и подкрепата им в парламента ще е знак дали има политическа воля за продължаване на реформата". Размахването на пръст пред депутатите ни бе подсилено и с твърде нелицеприятни констатации за качеството на работата в прокуратурата. А отношението към хваленото до момента от ЕК държавно обвинение беше твърде различно. Затова направи впечатление, че критиките прозвучаха като намек в стил "сещай се, снахо, какво се иска от тебе".
Ден след доклада на ЕК журналистите, окупирали, както всеки четвъртък, входа на Висшия съдебен съвет, бяха зарадвани с едно дружеско и знаково ръкостискане на правосъдния министър Христо Иванов и Сотир Цацаров. И с обещанието, че ще заровят томахавките. Цацаров внезапно обяви, че всъщност той няма нищо против предлаганите промени в конституцията да бъдат приети, при това даже до края на месеца. Но с направени професионално корекции и с уговорката, че промените ще вървят "в комплект", паралелно с изменения в процесуалните закони, със Закона за съдебната власт и антитерористичното законодателство. И че всичко това ще се прави с консенсус – политически и професионален.
Христо Иванов пък прие, че споделя в голяма част "правно-техническите критики", които Цацаров има към проекта на конституцията. И призна, че има недобре изчистени текстове и дори се ангажира да подкрепи "усъвършенстването" им. Като същевременно призова за успокояване на нажежените до крайност страсти, кипящи два дни подред на митинги под призива "Оставка" – както на правосъдния министър, така и на Цацаров.
Удивително е – само за седмица – пълна промяна: яростни политически противници взеха да се хвалят един друг. Критикари на реформата я понесоха като знаме. А недоучили митингуващи успяха да запомнят… как се казва правосъдният министър.
Ситуацията стана повече от шизофренична и вече едва ли някой може да схване кой кой е в цялата тази какофония от променящи се по-често от вятъра настроения, позиции и пози. А всичко тръгна след прословутия чай в Момчилград…
По всичко изглежда, че тогава Бойко и Местан си стиснаха ръцете и се разбраха – реформата ще я бъде и заветните 160 гласа поне за първото четене на проекта за изменение в конституцията ще бъдат осигурени. Независимо как и от кого. А ДПС поне няма да пречи – нито чрез позициите си в средите на съдебната номенклатура, нито в парламента.
Какво ще следва после ли? Дотук можем да предположим, че най-вероятно реформа ще има, само че "фризирана". Във внесените вече промени ще има корекции. А кога ще бъдат направени – дали веднага, или между първо и второ четене – няма особено значение. На този етап е трудно да се прогнозира колко съществени ще са те. Но е ясно, че ВСС все пак ще бъде разделен на две колегии. Само че за сметка на това ще се търсят "компенсации" – може да е частта за запазване на тайното гласуване на кадровите решения – ДПС показа, че особено много държи на тях. Цацаров също подсказа, че ще иска по-атрактивна роля в "собствената си къщичка" – чрез промени в процесуалните закони и по-строго антитерористично законодателство.
А що се отнася до това кога ще бъдат приети промените в конституцията – това вероятно наистина ще стане наесен, точно така, както настоя ДПС. Не само защото проектът трябва да мине през три четения в парламента, а депутатите вече броят дните до лятната си ваканция. След това идват кампания и избори – време, в което на никого няма да му е до конституция, а още по-малко до търсене на консенсус. Пък и след като се искат корекции в текстовете – това може да отнеме повече време. Освен това – за да мине "светкавично" промяната в конституцията, са нужни не 160, а 180 депутатски гласа – т.е. квалифицирано мнозинство от три четвърти от народните представители. Защото ако не се съберат, ново разглеждане на конституцията може да има най-рано след два месеца.
Вариантите да се постигне такова мнозинство обаче са два: или да се привлекат гласове от БСП и от АБВ, или от ДПС. Само че ДПС вече обяви, че държи процедурата да приключи наесен, и поне до момента не дава сигнал, че мисли да променя становището си. Защо? Защото тогава политическата карта на България ще изглежда различно. А това е коз, който не е за пренебрегване – просто условията ще се поставят от съвършено други позиции. Така че ходът на Бойко е да котка АБВ и БСП. И вероятно ще му се получи. Примерно – кандидатурата на Манолова за омбудсман вече е на масата, пазарлъкът е в ход. Останалото е въпрос на прости сметки – събиране и изваждане от двеста и четиридесет.
Не бива да пренебрегваме и апокалиптичния сценарий: след първото кафе на Бойко и Местан, дето го пиха в Кърджали през март 2014-а, падна едно правителство и се срина цяла банка. А сега, след чая, какво ли ни чака?!
