Кредити вместо грантове за бизнеса

пари

Сто милиона евро от парите, които българският бизнес разчиташе да получи от ЕС през новия програмен период, ще му бъдат дадени под формата на кредити. Или казано иначе, част от безвъзмездното европейско финансиране по оперативната програма "Конкурентоспособност" ще стане възмездно. И освен че за него ще се плащат лихви (макар и по-ниски от пазарните), накрая цялата получена сума ще трябва да се върне.

Общо взето, така шепата информирани малки и средни предприятия у нас разбират идеите на властта да създаде специална оперативна програма "Инициатива за МСП", която да предоставя гаранции за дългово финансиране на дребния бизнес. Казваме шепата информирани, защото повечето фирми дори не са чували за тези планове на кабинета. 

Решението за включването на държавата в "Инициативата за МСП" е взето в началото на юни 2015-а по време на заседанието на Съвета за координация при управлението на средствата от Евросъюза. На 12 юни пък Министерският съвет е определил икономическото министерство да организира разработването на тази оперативна програма. А по време на две заседания на Комитета за наблюдение на програмата "Иновации и конкурентоспособност" новият инструмент е бил обсъден и със заинтересованите страни. Кои са тези страни? Най-общо става дума за представители на водещите министерства, регионалните и местни власти, НСИ, Комисията за защита от дискриминация, Националното сдружение на общините, академичната общност, НПО-та и, разбира се, фигури от национално представителните организации на работодателите и на работниците. Но колкото и внушителна да изглежда на пръв поглед тази извадка, в нея не са включени хора от малкия бизнес, в името на който се вземат решенията. И това е така, защото споменатите национални работодателски организации обхващат преди всичко средни и големи компании.

На практика България е избрала да се възползва от възможността, която дава чл.39, § 2 (а) от еврорегламента 1303/2013 – а именно осигуряване на капиталово облекчение на финансови посредници за нови портфейли за дългово финансиране. За целта е прието да се вземат 102 млн. евро от приоритетната ос "Предприемачество и капацитет за растеж на МСП" на програмата "Иновации и конкурентоспособност". В случая не става дума за някакво изрично задължение, спуснато от Брюксел, а за съвсем доброволно и осъзнато решение на българските управници.Те мотивират решението си с анализ на Европейската комисия, който показва, че заради икономическата криза около 37% от малките и средните предприятия у нас са намалили броя на служителите си, а 22% са съкратили трудовите възнаграждения. Приблизително половината от фирмите имат затруднен достъп до външно финансиране, а цели 86% от тях са отчели недостатъчно финансиране за пълно осъществяване на необходимите им инвестиции. Наред с това още миналото лято Министерството на финансите е поръчало изготвянето на специална предварителна оценка (ex-ante assessment) и стратегия за ефективното прилагане на финансови инструменти. За тях са платени малко над 104 хил. лв. на консорциума "Партньори за европейско финансиране", в който влизат "Елана Инвестмънт" и "Ню Ай". Проучването е приключило през септември 2014-а и според чиновниците показва недостига на дългово финансиране за малките и средните предприятия. То потвърждава и необходимостта от използването на гаранции за ограничаване на специфичните трудности, които те изпитват – липсата на достатъчно обезпечение, високите пазарни лихвени проценти на кредитите и относително големия риск, с който са оценявани от банките.

В мотивите към проекта на програмата " Инициатива за МСП" се посочва, че "българското правителство възнамерява да използва инструмента за кредитни гаранции без таван на загубите в портфейла от кредити като основно средство за улесняване на достъпа до външно финансиране за всички предприятия. Целта е увеличаване на производителността, иновациите, конкурентоспособността на нови пазари, или по-общо – създаване на работни места и благосъстояние". Всъщност тази новата оперативна програма ще копира до голяма степен познатата ни от предишния програмен период инициатива "Съвместни европейски ресурси за микро- до средни предприятия", известна като "Джереми" (JEREMIE). Чрез нея в периода 2007-2013-а България използва 61.4 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие за създаването на финансов инструмент, който да дава гаранции срещу кредитни загуби. Така малкият и средният бизнес можеше да тегли по-лесно нисколихвени заеми в размер от 5000 до 1.875 млн. евро. По последни данни посредством "Джереми" и в резултат на значителния мултиплициращ ефект над 4000 предприятия са получили заеми на обща стойност над 300 млн. евро. Плановете сега са с новите 102 млн. евро, пренасочени от "Иновации и конкурентоспособност", в следващите години да бъдат отпуснати заеми за общо 408 млн. евро.

Представители на Европейския инвестиционен фонд вече са провели дискусии с няколко български банки. Така са определени седем кредитни институции, с които ще се проведат допълнителни срещи за предлагането на гаранционните инструменти. Става дума за "Райфайзенбанк" (България), СИБАНК, "Уникредит Булбанк", "ПроКредит Банк" (България), "Обединена българска банка", "Първа инвестиционна банка", "Сосиете Женерал Експресбанк" и "Алианц Банк" (България). Впрочем изборът не е никак случаен, тъй като всички изброени работеха и по инициативата "Джереми".

Иначе общественото обсъждане на "Инициатива за МСП" приключи на 15 юли. То премина изключително вяло и не предизвика никаква дискусия. Затова и очакванията са още идната седмица правителството безпроблемно да вземе решение за създаването на гаранционния инструмент.

 

Кой ще управлява Инициативата за МСП

Управлението на специалния ресурс от 102 млн. евро, предназначен за подкрепа на българските малки и средни предприятия в рамките на програма "Инициативата за МСП", ще се ръководи от Инвеститорски борд ("Съвет на инвеститорите"). В него ще влизат представители на Управляващия орган на програмата, Европейският инвестиционен фонд, Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия. Той ще провежда свои редовни заседания поне два пъти годишно.

Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще е ръководител на Управляващия орган и  реално той ще дирижира тази програма също както "Иновации и конкурентоспособност". Сертифициращ орган пък ще е дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите, чийто директор е Мануела Милошева. През това звено ще се извършват и всички плащания. Одитът пък е поверен на Изпълнителната агенция "Одит на средствата от ЕС".

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст