Обраслата с най-разнообразни институции и звена за борба с престъпността и корупцията държава се сдоби с още един съмнителен откъм ефективност Национален съвет за превенция на престъпността. Той проведе първото си заседание миналата седмица и съобщението на МВР за водените там разговори не разкри нищо изненадващо – нито като словесно изражение на проблема, нито като мерки за преодоляването му.
"Основната ни задача е да разработим по-дългосрочни политики за борба с конвенционалната престъпност. МВР залага като основен приоритет овладяването на тези процеси със съзнанието, че те не могат да бъдат овладени напълно. Правомощията на вътрешното министерство не могат да изчерпят и всички необходими мерки в тази насока. Затова се надявам Националният съвет за превенция на престъпността да има атмосфера и характер на един форум за дебат, да идентифицира проблемите и да набелязва начините за решаването им", с тези думи вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова започна първото му заседание в Гранитната зала на Министерския съвет.
Участниците в съвета откриха топлата вода и се обединиха около мнението, че битовата престъпност е в пряка зависимост от безработицата, от концентрирането на население в големите градове и от обезлюдяването на малките населени места. Влияние оказват и негативните демографски тенденции, влошеното качество на образованието и възпитанието.
Какви са ответните мерки на управляващите и поредното им превантивно отроче? На първо място е терминологичното усъвършенстване – ГЕРБ вкара в обрат т. нар. добри практики, каквото и да означават те. Практиките ще бъдат обсъждани в съвета, ще се търси разширяване на прилагането им. Освен това – както е посочено в съобщението на МВР, ще се обсъждат "възможностите за надграждане на постигнатото досега".
"Надграждане" също е термин, наложен от герберите. Очевидно идеята е съществуващата още отпреди 136 години дейност на МВР да се ползва като темел за нови постижения. Докато пиарите на ГЕРБ са писали предизборните програми на партията и са налагали термина "надграждане" като девиз, престъпността не спа – и тя също надгражда и днешната й разновидност няма нищо общо с посестримата й от 1879 година. Министерството на вътрешните работи, народното здраве, ветеринарното дело, пощите и телеграфите също е било изненадано от изпреварващото набъбване на престъпността тогава. Например след 1886 г. по нашите земи се нарояват разбойническите чети, започват първите отвличания за откуп, предизборната ситуация в навечерието на избора на Петото народно събрание е белязана от насилие и кръв. Държавата е безпомощна да се справи с бандитите. Логичният резултат е бум в употребата на масивните обковани порти, на железни брави и катинари, и на други заключващи устройства. За сметка на спада на доверието към полицията и към възможностите й да се справи с разбойниците. Само 44 години след Освобождението се стига дотам, че се появява и прословутият Закон за изтребление на разбойниците. Неговият чл.1 уточнява, че за "разбойник се счита онзи, който по навик или занаят сам или с други лица извършва грабеж, насилие или убийство с цел за ограбване". А чл.2. посочва, че "изтреблението на разбойниците в околията, дето са се появили, се възлага на полицията, жандармерията и войската. Ако тази сила е недостатъчна за изтребление на разбойниците, околийският началник може да образува потери, с които да ги преследва. Във всяко населено място, където се забележат разбойници, кметът веднага назначава потеря за преследването им и донася на околийския началник".
Очевидно е, че днес няма как да надградим Закона за изтребление на разбойниците, защото от Европейския съюз ще ни хокат, че нарушаваме правата на бандитите и че липсва справедлив процес за доказване на вината им. Статистиката обаче показва, че проблемът с битовата престъпност иска най-вече действия, а не празни приказки в Гранитната зала на МС за добрите практики. Цялостната картина на престъпността сочи, че от началото на годината до юни са регистрирани общо 54 594 престъпления. МВР се похвали, че това било с почти 9 на сто по-малко, отколкото през 2014 г., когато техният брой е бил 59 607. Как се е получил този спад е истинска мистерия – нито безработицата е намаляла, нито има позитивни промени в демографската картина, нито обществото ни е спряло да се маргинализира в условията на тежка финансова криза. А както откриха участниците в първото заседание на Съвета за превенция, това са основните криминогенни фактори. Единственото обяснение за оповестените от МВР данни е, че има прелом в душевността на българина, който вече е готов сам да си отсече дясната ръка, но да не краде. Това ще да е, тъй като няма как престъпниците да са си взели поука, след като са били разкрити. За периода януари – юни 2015 г. са били разкрити само 20 107 престъпления – не са дори половината от регистрираните.
И тъй като това за душевния прелом явно не минава, остава ни хипотезата, че всичко е резултат на стъкмистика, а не на статистика. По този начин обаче няма как доверието на хората в институции като полицията, следствието, съда да мръдне нагоре от срамните 10-18 процента. Дори и ако учредят още десет национални съвета за превенция на престъпността…
Между другото, ако съдим по заявката на министър Бъчварова за дейността на съвета, той ще повтори съдбата на своя побратим – Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, печално известен с абревиатурата БОРКОР. Някой да е чул що е БОРКОР и какво е свършил за близо десетгодишното си съществуване? И там се занимават с дългосрочни политики, с добри практики и проекти. Оказва се например, че последно Центърът се е занимавал с… инвалидните пенсии. Явно вицепремиерът Ивайло Калфин е бил запознат с изследването на БОРКОР по темата, тъй като първоначално обяви, че има идея да спира тези пенсии, но после се отметна и обяви, че няма да се спират инвалидните пенсии на хора в трудоспособна възраст.
През май в БОРКОР привършиха работа над проект, озаглавен "Анализ на нормативните актове и процедурите, регулиращи дейността на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и отпускането и промяната на инвалидните пенсии, с цел предложения за мерки за превенция на корупцията". Проектът е бил одобрен от вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева, която е сред създателите на Национален съвет по антикорупционни политики към МС.
Какъв ще бъде ефектът от проекта на антикорупционния център, не е известно. На работна среща на експерти от центъра, от НОИ и от здравното министерство стана ясно, че експертните решения на ТЕЛК са близо 200 000 годишно, от които пред Националната експертна лекарска комсия (НЕЛК) се обжалват около 10 хиляди. А в сравнение с Европа сме направо цвете – инвалидността в Европа е 17-18%, а в България – 9 процента. Ето защо не може да се говори за неправомерно раздута инвалидност у нас, тъй като хората са болни и не може да им се откаже освидетелстване. Може обаче да се усъвършенства нормативната база, посочиха експертите от здравеопазването и НОИ.
Е, оти БОРКОР руча жабетата с този проект, който навярно им е отнел ценно време за експертен анализ? Центърът се занимава изключително с такива анализи или, както четем в сайта му: "с реализация на проекти за анализ на причините и условията, създаващи предпоставки за прояви на корупция в значими обществени сектори и идентифицирани от ЦППКОП рискови зони, които имат потенциал за поява на корупция".
Проектите са едно, но битовата престъпност и особено корупцията е друго нещо. Корупцията ще продължава да фигурира в мониторинговите доклади на Еврокомисията като основна болест на държавата. А битовата престъпност ще прати общественото доверие към полиция, следствие, съд и прокуратурата на дъното. Отгоре обаче като шамандури ще изплуват съветите за превенция на двамата вицепремиери Кунева и Бъчварова. За тях няма опасност, защото са пълни с… въздух под налягане…