Петър Драмов, "УниКредит Булбанк" АД
През изминалите няколко летни седмици градусът на напрежение на финансовите пазари отскочи до небесата. Но не само от съвпадението с т. нар. горещници. "Жегата" на пазара дойде по-скоро от разрастващата се непредсказуемост за изхода от гръцката криза, а и от катастрофата на китайския пазар. Тези два фактора драстично увеличиха рисковете за дилърите и инвеститорите и вече никой не дръзваше даже да допуска какво ще се случи утре.
Дилъри и инвеститори започнаха да се питат коя ще е следващата неприятна изненада и да се оглеждат с подозрение.
Несигурността и непредвидимостта са най-големият враг на финансовите пазари. Те пораждат страх от загуби. А той е едната от двете водещи сили на пазарите. Другата е алчността, но тя се проявява в сигурни и предвидими времена. Сега обаче страхът взе явен превес над алчността.
Именно страхът от допълнителни загуби беше водещ при търговията на световните финансови пазари през изминалите седмици. Това пазарно поведение доведе до повишаване на цените на най-сигурните финансови активи – тези на дълговите облигационни емисии на считаните за най-сигурни държави като САЩ и Канада, Швеция, Германия и Англия, Япония, Нова Зеландия и Австралия.
Точно в диаметрално противоположна посока пък поеха цените на книжата на държавите, считани за рискови – Перу и Колумбия, Гърция, Румъния и България – те се понижиха драстично. А в резултат на обратнопропорционалната взаимозависимост цена/доходност последната се повиши.
Когато страхът е единствен господар на ситуацията, действията на хората са крайни и често непремерени. В такава среда цените и на книжата на страните от Централна и от Източна Европа се разхвърчаха в различни посоки, давайки да се разбере към кои страни инвеститорите имат трайно доверие и ги смята за сигурни и на кои все още е рано да им се вярва безрезервно. И трябва още да поработят, за да им вярват инвеститорите.
За последния един месец италианските, испанските, чешките и полските книжа запазиха относително спокойствие. Цените и съответно доходността им останаха на трайно стабилни нива и в момента са на равнището си отпреди месец.
Латвийските, руските и особено турските книжа са безспорните "победители", защото цените на десетгодишните им облигационни емисии стабилно се покачваха, доказвайки последователния интерес на инвеститорите към книжата на тези страни.
Словенските, литовските, румънските и българските пак са в червената зона. Стойността на първите две страни методично ерозираше, показвайки видимо недоверие към правителствата на тези страни и към способността им да се справят в ситуация на крайна несигурност. Цените на българските и румънските книжа не следваха ясно изразена тенденция. Те имаха периоди на повишаване и понижаване. Нестабилността на цените им издаваха смесените чувства у инвеститорите. Рекапитулацията за последния един месец обаче показва нетен спад в цената на десетгодишните им облигационни емисии и им отрежда място в отбора на губещите.
Надявам се при следващата такава ситуация (дано да не е скоро), в която страхът трайно да надделее над алчността, българските държавни облигации да са в отбора на печелившите или поне в този на стабилните.
