"Имаме 400 болници, 400 млн. лв. дефицит в бюджета на здравната каса, напускащи страната лекари и недоволни пациенти." Това са основните аргументи, с които здравният министър д-р Петър Москов започна ударно да променя правилата в здравната игра. След поправките в Закона за здравното осигуряване, които разделят медицинските услуги на основен и допълнителен пакет, на първо четене в парламента мина и Законът за лечебните заведения. Но улисани в разправиите около съдебната реформа и избора на нов управител на БНБ, депутатите отделиха твърде малко внимание на здравеопазването. А и никак не е нормално съдбата на държавните, общинските и частните болници, в които са инвестирани и се въртят милиарди левове, да се решава от едва стотина души, благоволили някак си да останат в пленарната зала.
Втората част от реформата на Москов бе подкрепена безусловно само от съпартийците му от Реформаторския блок. ГЕРБ, Патриотичният фронт и АБВ гласуваха "за", но със "строго мъмрене" към някои от текстовете, които трябва да бъдат коригирани преди второ четене. БСП и ДПС пък съвсем не са убедени, че Москов върви в правилната посока.
Най-важните нововъведения в "болничния закон" могат да се сведат до няколко акцента. На първо място се регламентира създаването на Националната здравна карта, чрез която ще се планира на териториален принцип: къде, колко и какви видове болници и частни практики остават да ни лекуват. Центровете за трансфузионна хематология, тези за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи със специфични дейности за деца, както и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания занапред ще минават задължителна акредитация. За останалите типове лечебници акредитацията ще бъде задължителна само ако обучават студенти и специализанти. В тази графа влизат предимно университетските и областните болници. Освен това клиниките вече ще могат да се обединяват в консорциуми по Глава 18, раздел I от Търговския закон, за да сключват колективен договор със здравната каса. В законопроекта все още се предлага търговските дружества с над 50% държавно участие да излязат от забранителния списък за приватизация. Отпадат и заложените срокове за ликвидация на задлъжнелите лечебници.
Въпросът за продажбата на болниците очаквано се оказа най-конфликтната зона. Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт каза, че неговата партия ще предложи да отпадне изцяло параграфът, с който се дава "зелена светлина" за приватизацията на държавните лечебни заведения. "Патриотите" смятат, че ръздържавяване трябва да има, но след като заработи Националната здравна карта, и на тази база се анализира кои клиники ще отидат на тезгяха. Министър Москов отговори, че се е съгласил да оттегли частта за приватизацията, но продължава да е убеден, че това е правилната развръзка.
По думите на Лъчезар Иванов ГЕРБ подкрепя философията на проектозакона, но иска да се коригират някои от параграфите му. Като основна забележка Иванов посочи, че е необходимо здравното министерство да поясни какво точно означава терминът "комплексно лечение" на пациентите. А колегата му Семир Абу Мелих добави, че това е добра стъпка за българското здравеопазване в посока на децентрализация на плащанията в системата и прекратяване на монопола на здравната каса.
Точно противоположно обаче е виждането на опозицията. Хасан Адемов отбеляза, че ДПС не подкрепя проекта, защото той предвижда свърхцентрализация. Според Адемов има още доста нередности, тъй като текстовете не са минали през Тристранния съвет и Националното сдружение на общините, а освен това цялата глава за приватизацията не е публикувана за обществено обсъждане. Адемов попита също така възможно ли е Реформаторският блок и министър Москов да са основен субект на здравната реформа, при положение че нито се радват на висок кредит на доверие, нито имат необходимото ниво на компетентност?
По-умерени в критиките си бяха от АБВ. Доцент Георги Кючуков заяви, че формацията му подкрепя законопроекта, тъй като за първи път вижда някаква реформа в болниците. От АБВ адмирират създаването на задължителна здравна карта, акредитацията на лечебниците и новите комплексни центрове за лечение на деца с увреждания и хронични заболявания. Но Кючуков изтъкна, че има и доста забележки, свързани с работата на областните комисии, които ще правят болничната карта.
Министър Москов обобщи, че Националната здравна карта ще внесе порядък и финансова устойчивост в системата на болничната помощ. Според него критиките, че със закона се въвежда централизация и свръхрегулация, означават подкрепа за сегашното положение на системата. Което "никак не е добро". С последния извод са съгласни всички.
