Реформата при обществените поръчки се задвижи независимо от купищата критики срещу новите разпоредби. Игнорирайки дори съображенията на Комисията за защита на конкуренцията, на 22 юли правителството одобри изцяло новия проектозакон, който да регулира чувствителната тема за харченето не само на държавните, но и на европейските пари.
Основната част от новите правила всъщност са продиктувани от влизането в сила на новите европейски директиви – за класическите публични възложители и за секторните (водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги). Така за първи път например ще се установяват общи стандарти на договорите и ще се намали бюрокрацията за кандидатите. Сега повечето компании, особено малките и средните, изтъкват като най-голям проблем необходимостта да представят всевъзможни сертификати и други документи, свързани с критериите за изключване и подбор. Занапред тези книжа ще бъдат заменени от Единна декларация за обществени поръчки.
Новите изисквания ще насърчат и разделянето на конкурсите на обособени позиции, за да се улесни участието на по-малките фирми. А когато някой кмет или министър реши да не прилага този подход, ще е длъжен да посочи писмено съображенията си. Въвеждат се също така нови критерии за "икономически най-изгодна оферта", като по-силен акцент е поставен върху качеството, екологичните норми, социалните аспекти или иновациите.
Налагането на европейските норми може да прекъсне и една изключително популярна схема у нас за скритото възлагане на обществени поръчки. Става дума за договарянията без предварително публикуване на обявление, при които няма реална надпревара между кандидатите, а възложителят еднолично решава кого да ангажира със съответната задача. В бъдеще това ще става само при изключителни обстоятелства, предизвикани от събития, които не могат да бъдат предвидени. Или когато е ясно, че публикуването на обявление няма да доведе до по-голяма конкуренция или до по-добри резултати от търга, защото съществува само един икономически оператор, способен да отговори на поставените изисквания.
Със законовите разпоредби се въвежда и електронизацията на целия процес – от обявяване до приключване на конкурсите, включително и на обмена на информация между възложителите и участниците в надпреварата. Това ще става чрез използване на единна, централизирана платформа за обществените поръчки, стимулиране на централизираното възлагане, развитието и въвеждането на нови динамични системи за покупки и електронни каталози. Идеята е субективната намеса да бъде сведена до минимум.
Огромен ефект за фирмите се очаква да има цялостното префасониране на реда за разглеждане на предложенията – първо да се отваря ценовата оферта, а не пликът с техническите и административните сведения на участника. Целта е доказателства за съответствие с изискванията да представя само спечелилият кандидат. Но точно това предложение бе сред най-критикуваните от Комисията за защита на конкуренцията и ще е интересно да видим каква ще е позицията на депутатите по въпроса.
Иначе, със закона предстои да се въведе и изцяло нова процедура за насърчаване на иновациите в областта на обществените поръчки. Благодарение на т.нар. партньорство за иновации публичните институции ще обявяват търгове, без да предопределят техническото решение на конкретен проблем, давайки по този начин възможност на изпълнителя и възложителя да излязат заедно с иновативни предложения.
Определени са и новите функциите на Агенцията по обществени поръчки, редът за провеждане на последващ контрол, осъществяван от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, както и процедурата по обжалване, реализирана чрез Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.
