Лансираният от Меглена Кунева проект за антикорупционен закон успява да се промуши напред, за разлика от проектите за промени в конституцията и в Закона за съдебната власт. Поне засега, защото инерцията на съпротивата срещу целия пакет от реформаторски напъни набира сила и едва ли ще подмине и този проект. Още повече че, поне формално погледнато, крачката тук е най-голяма – става въпрос не за отделни промени, а за изцяло нов нормативен акт, наречен Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности.
В рамките на един месец проектът беше гласуван от Министерския съвет и одобрен на първо четене от регионалната, от правната и от бюджетната комисии в парламента. Но е рано да се поръчва шампанското и Кунева го знае – при представянето му из страната тя изрази опасенията си, че може да бъде "осакатен". Реалният отпор на представителите на БСП, ДПС, АБВ и дори от ГЕРБ тепърва набъбва. Червените вече се обявиха срещу възможността за проверки по анонимни сигнали и медийни публикации. Те поискаха тя да отпадне, а ако остане, авторите на анонимни сигнали да носят отговорност за последствията.
Но това е само отделен детайл и по всичко личи, че БСП ще се изправи в цял ръст срещу проекта, когато мине пушилката с промените в конституцията и в съдебния закон. Председателят на левицата Михаил Миков загатна това с довода, че "върху създаването на всяка нова структура и форма на борбата с корупцията ще тежат скандалите около комисията "Златанов". Миков припомни, че тя съвсем тенденциозно е използвана като репресивен политически механизъм, а сегашното мнозинство е много тясно свързано със създаването и функционирането й.
ГЕРБ пък се обяви в подкрепа на "философията на закона", но побърза да добави в прав текст и с остър тон, че проектът имал нужда "от много промени, за да е в по-приличен вид". Освен че се опасявали някой да не бъде съден заради всяка жълта публикация, хората от тази партия се съмнявали дали след обединението на няколко институции в една нова тя ще проработи. А сглобяването на хибрид от институти и процедури, съдържащи се в сегашните закони за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в добавка с правомощия на Сметната палата и на антикорупционното звено БОРКОР, предизвиква най-много въпроси.
Поредната полемика за анонимните сигнали като основание за започване на законови производства изглежда по-скоро като заблуждаващ маньовър. Кунева и колегата й начело на Реформаторския блок Радан Кънев признаха, че набеждаването е проблем, защото имало много "отровни анонимни сигнали", а липсвали механизми за разглеждане на добросъвестните. В опит да тушират реакциите двамата настояха, че анонимките трябва да останат като източник на информация, но нямало да се ползват с предимство и щели да минават през задълбочена проверка. Инспектори от предвиденото в закона Национално бюро за предотвратяване на корупцията щели да преценяват тяхната достоверност по специална методика.
Другата страна на въпроса – как ще бъде гарантирано разглеждането на сигналите така, че основателните да не бъдат потулвани, също не остана без внимание. Служителите на бюрото щели да бъдат подлагани на проверка за почтеност с тестове или дори с полиграф. Изразена беше и готовност за обсъждане на повече възможности за парламентарен контрол върху новата антикорупционна структура. В крайна сметка Кунева призова обаче депутатите да не смекчават закона и той да бъде приложен "с цялата му смелост".
Факт е обаче, че в този закон има неща, които изглеждат недоизпипани. Не заради анонимните сигнали и обединяването на няколко сегашни закони и структури, защото и в двете насоки ефектът би трябвало да е по-скоро положителен. Нито пък заради начина, по който ще се избира председателят на бюрото – по предложение на кабинета, което ще се утвърждава от президента. Това е съвсем естествено, щом като е предвиден и редовен месечен парламентарен контрол.
Но не е ясно например защо от кръга на подлежащите на проверка лица са изключени много от високите длъжности в държавната администрация. Тези хора имат обикновено решаващи правомощия, а през много от ръководените от тях дирекции минават големи парични потоци. Не е съвсем ясна и корелацията между дейността на антикорупционното бюро и Комисията по конфискация на незаконно придобито имущество. От закона за дейността й е заимстван принципът за праг на несъответствие между законни доходи и притежавано имущество като основание за започване на проверка. Ако тя ще бъде правена обаче въз основа само на подадените имотни декларации, резултатите ще са крайно несигурни. Санкциите, когато не е подадена такава декларация, и за констатирано разминаване в декларираните с нея данни не са големи и който има много за криене, няма да се стресне от глоба в размер на няколкостотин лева.
От друга страна, проектът предвижда да започне проверка и при установен конфликт на интереси. Това обаче ще става с отделно производство, което трябва да завърши, преди да започне проверката на притежаваното имущество. Срокът на това производство е съкратен до два месеца с възможност за удължаване с още един. Но пък решението за наличие на конфликт на интереси подлежи на обжалване по общия ред на Административно-процесуалния кодекс, което отнема повече от година. През това време проверката на имущественото състояние не може да се извършва, защото липсва законово основание. Ако вземем предвид и шестмесечния срок за извършване на имуществената проверка, плюс възможността за обжалване на наложените глоби по реда на Закона за административните нарушения и наказания, ефективността на антикорупционния закон съвсем се размива във времето.
Има и други разминавания. Проектозаконът предвижда при установяване на несъответствие между декларираното и реалното имущественото състояние бюрото да сезира НАП и ДАНС, а при данни за престъпление да сезира прокуратурата, което е разбираемо. Но ако в резултат на проверката бъде констатирано необяснимо богатство, трябва да бъде сезирана комисията по конфискация. Тук кашата става вече много сериозна, защото установяването на необяснимо богатство става по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. И излиза, че бюрото ще прави предварително и практически без правила това, което комисията прави по специален закон.
Освен че няма логика, два органа да правят последователно едно и също нещо (а това важи и за припокриването на правомощията му по отношение на магистратите с тези на съдебния инспекторат), налице е разминаване със Закона за конфискация. Той предвижда производството по него да започва по съобщение за повдигнато обвинение по конкретно изброени наказателни състави или за влязла в сила административнонаказателна санкция. В проекта "Кунева" се предлага да бъде добавено ново основание – комисията да започва работа и по сигнал на бюрото за констатирано "необяснимо богатство". Легално обяснение на това понятие обаче не е дадено и не става ясно има ли то връзка с изискването за устанавено несъответствие между законни доходи и имущество в размер 10 000 лв., за да започне бюрото проверка на имущественото състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност.
