Предложението да се премахне давността за престъпленията, извършени по време на комунистическия режим, противоречи на основни принципи в правото и не следва да бъде приемано. Това е категоричното становище на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, които с безпрецедентно остър тон буквално разпердушиниха законопроекта за промени в Наказателния кодекс, внесен от група депутати от ГЕРБ и от Реформаторския блок.
Проектът получи почти безусловна подкрепа в правната комисия и през юни дори бе приет на първо четене в пленарната зала на парламента. С изменението в НК се цели да се "вдигне" давността за преследване и наказване на престъпления, извършени по времето на комунистическото управление на държавата. На прост език това означава, че независимо колко години са изминали, извършителите на престъпните деяния ще могат да бъдат съдени – стига все пак да са живи. Със същия този проект се предлага освен престъпленията на комунизма да няма давност за наказателното преследване и на още куп други престъпления: контрабанда на оръжие, престъпления във връзка с дейността на банки и осигурителни дружества, притежание на наркотици и др.
Още когато проектозаконът бе внесен, "Параграф 22" предупреди, че това "упражнение" всъщност си е чиста проба популизъм, от който реална полза няма да има. Първо, защото голяма част от извършителите на тези престъпления отдавна вече не са между живите, а дори и да са – доказването на деянията им след толкова много години е практически невъзможно. А дори и да стане чудо и тези хора да бъдат осъдени, те никога няма да влязат в затвора – дори само заради тежкото си здравословно състояние и напредналата възраст.
От становището на ВКС обаче става ясно, че има и друг, още по-голям проблем: това предложение за промени в НК погазва международно приети правни принципи, които съществуват от векове. А тези принципи забраняват да се въвежда възможност за наказателно преследване "със задна дата" за деяния – вече покрити с давност, нито пък за такива, които не са били престъпления по време на извършването им.
На този фон предложението е "крайно неприемливо от юридическа гледна точка" – такава е общата оценка, дадена на проекта от ВКС.
"Да се придава обратно действие на вече приключили юридически факти, какъвто е изтеклата давност, е напълно неприемливо дори по изключение", категорични са съдиите. Като "абсолютно неприемлива" пък е определена идеята наказателните производства за такива престъпления, които са били прекратени поради изтекла давност, да се възобновяват ex lege (от закона). Съдиите не виждат основания да отпадне давността за изброените "други" престъпления само с мотива, че те са с висока степен на обществена опасност. "Абсолютно е недопустимо изключването на института на давността за деяния, които не са били и не са криминализирани въобще", пишат още съдиите.
Според магистратите от най-висшия наказателен съд в държавата подобно законодателно поведение е напълно недопустимо. Толкова остро съдийско становище по повод на законопроект се среща изключително рядко. Но очевидно юристите са били дотам шокирани от "качествата" на проекта, че просто не са успели да налучкат по-благоприличен и лустросан тон.
Становището на ВКС вече е внесено в Народното събрание – ако искат депутатите, да си го четат и да се ограмотяват. Проблемът обаче е, че "народните избраници" рядко се съобразяват с мненията на специалистите – поне това показва практиката в последните 20-25 години. Затова е напълно възможно наесен законопроектът, който според най-висшите наказателни съдии в държавата е повече от калпав, въпреки всичко да бъде приет и на второ четене.
Само че не трябва да се забравя, че все пак ВКС е една от институциите, които имат право да сезират Конституционния съд. А тонът, с който съдиите коментираха законопроекта, подсказва, че със сигурност ще използват това свое правомощие, ако проектът все пак стане закон.
Темата обаче изисква и друго продължение. Защото "в комплект" с това предложение за ремонт на НК, направено от ГЕРБ и от Реформаторите, върви и едно друго – на ДПС. Което също предвижда да отпадане давността, но не само за преследване на престъпленията на комунистическия режим, а и за тези, извършени по времето на т.нар. "възродителен процес". За този законопроект обаче в становището на ВКС няма и ред.