Гърция направи поредната крачка към третата спасителна програма, след като парламентът в Атина прие следващите реформи, за които настояваха международните кредитори. Това ще позволи да започнат преговорите за отпускане на помощ от 86 млрд. евро, която ще спаси страната от финансов колапс.
След бурни дебати в четвъртък призори гръцките парламентаристи подкрепиха и сега исканите от премиера Алексис Ципрас промени, след като седмица по-рано гласуваха за първия пакет от реформи. Както и тогава, премиерът получи подкрепата на опозиционните партии, но не и на част от парламентаристите от собствената си политическа сила – СИРИЗА. При сегашното гласуване обаче броят на "отцепниците" леко намаля в сравнение с предишния вот.
В обръщението си към парламента преди гласуването Ципрас заяви, че реформите са необходимата цена за оцеляването на страната му. "Избрахме компромис, принуждаващ ни да изпълняваме програма, в която не вярваме. Но ние ще я прилагаме, защото нямаме алтернатива", обяви Ципрас. И допълни, че новите закони фактически се приемат в състояние на извънредно положение.
Гръцкият премиер отхвърли възможността да се оттегли от поста си, като обяви, че присъствието на левицата в управлението е "бастион за защита на народните интереси". Затова той "никога няма да го напусне по собствена воля". Всъщност Ципрас няма и причина да го прави, след като последните социологически проучвания показаха, че се радва на нечувана популярност – почти 60% одобрение от съгражданите си.
Като прие поредните законодателни промени, гръцкият парламент удовлетвори предварителните условия на т.нар. "тройка" – Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия – за да започнат преговорите за третия спасителен пакет. Представители на кредиторите пристигнаха в Атина за разговори, които трябва да завършат с меморандум за съдържанието на тригодишната спасителна програма.
В очакване на окончателното споразумение Гърция вече получи мостов заем в размери на 7 млрд. евро, с който погаси забавеното си плащане към МВФ в размер на 2.05 млрд. евро, изплати и на ЕЦБ още 4.2 млрд евро. Но Атина трябва да успее да приключи преговорите с кредиторите преди 20 август, тъй като в този срок отново има да се издължава на ЕЦБ. Този път сумата е 3.2 млрд. евро.
"Очакват ни изключително трудни преговори, така че по-нататъшната помощ няма да дойде автоматично", заяви заместник-председателят на парламентарната група на християндемократите в Бундестага Ралф Бринкхаус. "Много работа беше свършена в Атина, но сега трябва бързо да бъдат приложени приетите мерки. Само така ще бъде възстановено доверието", резюмира германското отношение към ситуацията Бринкхаус.
ЕК проучва възможността за отпускане на още един мостов заем за Атина, за да я спаси от фалит, ако преговорите не завършат навреме, съобщи цитиран от "Блумбърг" гръцки официален представител, пожелал анонимност. Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси бе по-пестелив и каза, че е още твърде рано да се каже дали ще има нужда от нов такъв заем.
През това време гръцките банки получиха нова порция ликвидна подкрепа от ЕЦБ, която вдигна с още 900 млн. евро лимита на Механизма за спешна ликвидност (програмата ELA) – до почти 91 млрд. евро. Това вероятно ще им позволи да прекратят ограничението да се теглят до 60 евро на ден, след като вече бе разрешено сумите да могат да се теглят накуп веднъж седмично. Очаква се през следващата седмица да бъде отворена отново и фондовата борса в Атина, която хлопна врати на 29 юни.
И докато животът в Гърция мъчително върви към нормализация, все по-често се чува въпросът дали споразумението между Атина и кредиторите й ще доведе до желаните цели и дали Европа ще спечели, или ще загуби от него?
Самият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер призна в интервю по-рано тази седмица, че "най-лошото за Гърция" било избегнато не заради проява на мъдрост, а от страх. Страхът направи споразумението възможно, а след страха винаги идва отпускането, каза той пред белгийския вестник "Льо Соар".
Юнкер обаче изказа притеснение за бъдещето – не само това на Гърция, но и на цяла Европа, защото покрай последните кризи са проличали "пукнатини в солидарността".
Най-големи обвинения в липса на солидарност бяха отправени към Германия. В началото на седмицата стана известно, че финансовият министър Волфганг Шойбле е предложил на своя вече бивш гръцки колега Янис Варуфакис 50 млрд. евро, за да се оттегли Гърция от еврозоната. Впрочем дори след сключването на споразумението Шойбле продължи да повтаря, че по-доброто решение за Гърция би бил т.нар. "Грексит" – което Ципрас окачестви по време на парламентарните дебати в Атина като "водещо към катастрофа".
Германският подход към гръцката криза бе подложен на критика и от американския икономист Джефри Сакс. При всяка криза има дисбаланс на силите между кредитора и длъжника, посочи Сакс, следователно успешното справяне с кризата зависи главно от мъдростта на кредитора – "затова настойчиво препоръчвам на Германия да преосмисли подхода си към Гърция".
Според икономиста формулата за успех е необходимите реформи да бъдат съпроводени с облекчаване на дълга в съответствие с нуждите на икономиката. Ако Берлин иска да бъде умен кредитор на Атина, би трябвало да си зададе няколко сериозни въпроса: Как да се помогне на гръцката банкова система отново да се раздвижи? Как да се стимулира експортът? Какво да се направи, за да се засили растежът, най-вече на малките и средните предприятия?
Обяснението на Сакс за "неправилното отношение" на Берлин към Гърция е желанието на германските управници да сплашат Италия и Испания, но той го оценява като "потенциално катастрофално" за Европа.
Решение за избягване на подобни кризи, поставящи под заплаха европейското единство, бе предложено от френския президент Франсоа Оланд. В интервю за френската преса той предложи 19-те страни от еврозоната да формират свое правителство, парламент и бюджет. "Обстоятелствата ни принуждават да побързаме – обяви той пред "Журнал дьо диманш". – Застрашава ни не излишъкът на Европа, а нейната недостатъчност."
