“Разходките” на делото “Пенгезов”

Веселин Пенгезов вече работи по жалбата си срещу решението за временното му отстраняване.

Бившите председатели на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, на Военноапелативния съд Петко Петков и заместникът му Владимир Димитров имат повод да почерпят. След няколкомесечна "разходка" из страната наказателното дело срещу тях ще се разглежда в Софийския градски съд (СГС). Спорът за подсъдността му беше разрешен от Върховния касационен съд (ВКС), след като всички военни магистрати от съществуващите три първоинстанционни военни съдилища отказаха да поемат процеса.

Пенгезов, Петков и Димитров са обвиняеми редом с бившия ръководител на дирекция ОПАК към Министерството на финансите Мария Дивизиева, с изпълнителния директор на фирма "Атлас Консултинг" Атина Мавридис и заедно с бившата пиарка на Военноапелативния съд Петя Гергова и с изпълнителите на финансирания с европейски средства проект "Информационна система за прозрачност във военните съдилища" баща и син Людмил и Крум Симеонови. Според прокуратурата всички те са участвали в схема за източване на програмата ОПАК чрез порочно проведена процедура за обществена поръчка.

В началото на април Софийската военноокръжна прокуратура го внесе в Софийския военен съд, но всички съдии в него си направиха отвод. После ВКС изпрати последователно делото във военните съдилища в Пловдив и в Сливен, но и оттам се чу същият тотален отказ. Всички съдии под пагон в тях се позоваваха на едно и също – наличие на служебни и професионални отношения с тримата обвиняеми магистрати. Междувременно Пенгезов раздухваше подозренията, че в дъното на удара срещу него стой главният прокурор Сотир Цацаров, напомняйки тежките присъди по делото "Килърите", постигнати от командированата в Шумен негова заместничка Ася Петрова: "Най-добре делото да е в Шуменския окръжен съд, той е много известен със строгите си присъди. Най-добре да ни натирят там!"

Усложнението съвпадна с поредната дискусия във Висшия съдебен съвет (ВСС) за съдбата на слабо натоварените военни магистратури и с образуваното по искане на Цацаров тълкувателно дело пред наказателната колегия на Върховния касационен съд за подсъдността на делата срещу магистрати. Изхождайки от разнородната практика, главният прокурор поиска върховните съдии да решат дали всички наказателни дела за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, трябва да бъдат подсъдни на СГС, или само тези за деяния, извършени във връзка с функционалния им имунитет. Проблемът дойде от противоречивите специални разпоредби в Наказателнопроцесуалния кодекс, определящи съответно подсъдността на делата срещу магистрати и срещу военнослужещи. Като съдии под пагон Пенгезов, Петков и Димитров попадат и в двете категории.

От една страна, законът възлагаше на СГС първоинстанционното разглеждане на наказателните дела за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет, каквито са магистратите. Друга разпоредба обаче предоставя на Софийския военен съд делата срещу военнослужещи и полицаи. В искането беше посочено, че съдебната практика става разнопосочна още с четвъртата поправка на конституцията през 2007 г., когато наказателната неприкосновеност на магистратите беше снижена до функционален имунитет, който ги пази от наказателна и от гражданска отговорност само за действия в кръга на служебните им функции. След тази конституционна промяна повечето съдебни състави продължават да приемат, че всички дела за престъпления от общ характер, извършени от магистрати, са подсъдни на СГС.

Има обаче и състави, които поддържат становището, че при извършено от магистрат престъпление от общ характер, което не е свързано с функционалния му имунитет, трябва да се прилага не специалната разпоредба, а общите правила за подсъдност. Което ще рече, че те трябва да бъдат съдени от районните и окръжните съдилища в страната, в зависимост от конкретния престъпен състав и от съдебния район, в който е извършено престъплението. В искането си Цацаров изложи аргументите на двете страни в прилагането на закона, но не изрази становище кое тълкуване смята за правилно. В същото време главният прокурор предложи промени в НПК, с които зае съвсем различна позиция – че на СГС като първа инстанция трябва да са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет, но предвиди изключение за две групи. Първата е, когато делата са срещу военнослужещи, а втората – когато става въпрос за престъпления, подсъдни на специализирания съд.

Двойната игра на Цацаров успя, въпреки съпротивата на Съюза на съдиите в България. Макар че тази поправка не беше изрично коментирана и остана встрани от медийното внимание, съдийската организация усети опасността и реагира с отрицателно становище. Но поправката беше гласувана, което направи безпредметно образуваното вече тълкувателно дело. По него наказателната колегия на ВКС проведе две заседания, като и в двата случая отложи разглеждането му по същество в очакване как ще гласуват депутатите. И след като поправката стана факт, но Цацаров не оттегли искането си, в края на миналия месец беше взето единодушно решение тълкувателното дело да бъде прекратено – с мотива, че проблемът е разрешен по законодателен път и няма място за тълкуване. 

Практически този резултат означава едно – че делото срещу Пенгезов, Петков, Димитров и другите от групата за източване на пари от ОПАК трябва да бъде разгледано от военните магистрати. Но всеобщият им отказ да го поемат принуди ВКС да го изпрати в Софийския градски съд. Това не може обаче да скрие факта, че законът практически се заобикаля веднага след като е приет. И поражда за пореден път етичния въпрос за това, че съдиите злоупотребяват с отводите. Масовата практика е при явни за едната от страните зависимост и пристрастия в полза на другата, те да не искат отвод. Но щом става въпрос за колега, се разбягват като по команда. 

Остава да узнаем дали Снежина Колева от СГС, която е определена за докладчик, няма да направи същото. Всъщност всеки съдия в този съд може да си направи отвод с мотива за наличие на служебни и професионални отношения с Веселин Пенгезов. Само допреди година той беше председател на Софийския апелативен съд (САС), който е въззивна инстанция по делата, които СГС разглежда като първа инстанция. А в САС носталгията по Пенгезов е жива и той има немалко привърженици там. Което означава, че ако делото бъде разгледано все пак от състав на СГС, изходът му изглежда предрешен.

В тази насока е и изказваното в юридическите среди мнение, че обвиненията на всички в групата са формулирани в тяхна полза и предопределят провала на прокуратурата. Въпросът е само дали процесът ще бъде прекратен, или ще се премине към обичайното въртене на празен ход и ще се подмятат папките между съда и разследващите. Разликата между двата подхода ще има съответното числово изражение – в размера на обезщетението, което  Пенгезов и компания ще вземат от държавата за това, че не ги е осъдила, а ги е разхождала из съдилищата.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст