Законопроект за изменение в Търговския закон (ТЗ), който се готви за обсъждане в парламента, вместо да изпише вежди, може да избоде очите както на кредитори, така и на длъжници. Може би това е причината авторите му все още да са анонимни. По неофициална информация проектът е написан от чиновниците в икономическото министерство, а хората от Министерството на правосъдието се дърпат от него като дявол от тамян.
Най-общо проектът предвижда всеки търговец, който изпитва затруднения да изпълни свое парично задължение, да може да поиска за него да му бъде открито т. нар. производство по стабилизация. Това ще представлява едно защитно производство, чиято цел е този търговец да не стига до тежките процедури по несъстоятелност, а да му се даде нов шанс да се спогоди с кредиторите си и "да изплува".
Производството ще започва по молба на самия търговец, при това той ще я отправи не до съда, а само до Търговския регистър, където всъщност ще трябва само да бъде обявена. Най-ценната закрила, която следва, е, че след това обявяване всички действия на съдия-изпълнителите по образувани вече изпълнителни дела за принудително събиране на задължения се спират – поне за четири месеца.
Оттам нататък търговецът има срок от три месеца, за да сключи споразумение поне с част от кредиторите си, с което да уреди временно и начина за разплащане с тях – включително и с евентуално разсрочване и дори опрощаване на част от задълженията му, както и да обещае съответните обезпечения. Ако съдът одобри това споразумение, то ще има стойността на влязло в сила съдебно решение. А ако търговецът не си спази обещанията към кредиторите, съдебните производства срещу него могат да започнат отново.
Процедурата, която законопроектът въвежда, е наречена "производство по стабилизация" и много напомня едновремешния предпазен конкордат, въведен в българското законодателство от 1932 година. Само дето законът, който се предлага сега, е с пъти по-калпав от онзи отпреди близо 100 години. И точно заради това се очаква да донесе повече вреди, отколкото полза за когото и да било: както за кредиторите, така и за длъжниците.
Неофициалната информация сочи, че в правосъдното министерство имат откровени несъгласия с голяма част от постановките, заложени в проекта. Няма спор, че производството по стабилизация, което съществува в почти цяла Европа, е необходимо. Но не по начина, по който се предлага, категорични са експертите от правосъдното министерство.
Законопроектът бе посрещнат "на нож" и от голяма част от съдебните изпълнители, но това е обяснимо – заради временния "мораториум" върху изпълнителните дела, който се въвежда с него. Ще блокират цялата държава, без да им мигне окото – само за да си пишат още една червена точка в Брюксел и да си заслужат хранилките, беше най-мекото определение, с което ЧСИ-тата оцениха поредния законотворчески напън.
Всъщност основната идея на проекта за пореден път е свързана с необходимостта "да се синхронизираме" с Европа. През март 2014 г. Европейската комисия излезе с препоръки към държавите и им даде едногодишен срок да приемат необходимите поправки в законодателствата си, с които да се регламентира възможност фирмите да получат втори шанс да продължат дейността си, без да стигат до затваряне, до освобождаване на работници или до ликвидация. Пакетът от мерки на ЕК предвижда държавите да създадат такива правила, че да могат да преструктурират предприятия във финансови затруднения на ранен етап, преди да започне официално производство по несъстоятелност. Освен това се иска да се предостави на предприятията в затруднено финансово положение възможност да поискат мораториум по плащанията до четири месеца, а през това време да се приеме план за преструктуриране преди кредиторите да започнат процедури по принудително изпълнение и други.
Всичко това е буквално привнесено в проектозакона за изменение в ТЗ. Само че без да се прави сметка за няколко неща: първо, че това са само препоръки, а не регламент или директива, които имат задължителна сила за държавите. И второ – тук е България, манталитетът е различен и това трябва да се отчита. В противен случай се приемат или кухи норми, които никога не действат, или такива, които просто сами тикат българите към злоупотреби.
Както вероятно ще стане и сега – още в първия момент, в който такъв закон влезе в сила, Търговският регистър ще бъде буквално залят от молби от закъсали фирми, които ще искат да им се открие "спасителното" производство. Защото на описанието "фирма със затруднение да плаща" отговарят сигурно 99.9% от съществуващите дружества у нас. А поне срещу половината от тях вероятно вече има висящи изпълнителни дела.
Това обаче може да доведе до истински срив на гражданския оборот, до пълен блокаж на съдебното изпълнение и до натрупване на такава междуфирмена задлъжнялост, че сегашната ще ни се вижда просто като розов сън. Да не говорим колко работници ще "изпищят" за неплатените си заплати, защото този норматив по никакъв начин не е предвидил защита за техните права.
Несъвършенствата в законопроекта, който се очаква да бъде внесен в НС, са видими. Купища неизчистени формулировки, липса на ясна логика, липсва и на връзка с другите съществуващи производства и закони, свързани с тази материя: търговската несъстоятелност, защитата и гаранциите за вземанията на работниците във фалирали предприятия, законовата закрила за обезпечените с ипотеки кредитори и ред още "подробности", без чието изчистване този закон би бил по-скоро опасен за държавата, отколкото полезен. Пък и не само за държавата, а за всичките й граждани и търговски субекти. Защото днешните кредитори са утрешни длъжници и обратното. И на никого не му е все едно дали ще може да си прибере дължимото, или не.
Всъщност дори да бяха преписали Закона за предпазния конкордат от 1932 г., авторите на този проект щяха да са свършили далеч по-добра работа. Можеха също да направят работещо оздравителното производство в действащия ТЗ. Можеха, при добро желание, да усъвършенстват и самото производство по несъстоятелност, за да го направят по-бързо и по-ефективно и да не се стига до безумието фирми да стоят по 20 години в процедури по фалит – само и само да "изхранват" синдиците си. Това също са препоръки от Европа, които ни се дават във всеки мониторингов доклад. Но за да правиш добри закони, се иска много повече пипе, отколкото ако само се копират дословно всевъзможните препоръки от Европа. Пък и нали после не депутатите и министрите ще плащат сметката, а същите тези фирми, на чийто гръб ще се изсипе тази законодателна "благодат".
Нищо ново под слънцето
Всъщност идеята да се даде глътка въздух на закъсалите предприятия не е нито нова, нито лоша. Конкордатът съществува от началото на миналия век в почти всички европейски държави. У нас е пренесен през 1932 г. от Италия. Тогавашният министър на правосъдието Димитър Върбенов пояснява пред НС, че несъстоятелността е свързана с извънредно тежки и важни последици за търговеца и не само води към ликвидация на предприятието, но е и бавен и скъп процес, който разстройва окончателно предприятието. При това често без да донася никаква полза на кредиторите, освен нови разноски. "За избягването на всичко това законодателят е създал т. нар. институт на мораториума, правната роля на който се изчерпва в това – да освободи търговеца временно от неудобствата на единичното принудително изпълнение, без да разрешава въпроса за неговото търговско бъдеще. Правно-стопанската цел на предпазния конкордат не е да ликвидира принудително, а напротив – да го заздрави, като го облекчи и направи жизнеспособно, за да може то да бъде полезно на националното стопанство", заявява Върбенов. И проектът му е приет.
Законодателят обаче предвижда още през 1932 г. чувствително по-различни средства за постигането на тази цел. Основната роля в производството тогава е предвидена за съда. Съдът открива производството, той избира и назначава довереното лице, което да води преговори с кредиторите, събира и всички нужни данни за производството, а и контролира действията на търговеца. Надзорът върху цялото производство също е в ръцете на съда, който може да откаже закрила, ако търговецът поради "лекомислие" го е докарал до фалит. Дори нещо повече – съдът може да накаже с глоба до 100 000 лв. и с тъмничен затвор до пет години всеки кредитор или длъжник, който крие информация, лъже или пък се опитва да използва производството в своя изгода.
В днешното производство съдът е просто беззъб регистратор. Който разглежда делото в закрито заседание само по предоставените му от длъжника и неговия "посредник" документи, без да призовава и изслушва кредиторите. И може да откаже да одобри споразумението на длъжника с някои от кредиторите му само ако то противоречи на закона или на добрите нрави. Производството започва директно от публикацията в Търговския регистър, което тутакси спира всички изпълнителни дела срещу търговеца. Назначава се доверено лице, което да води преговорите с кредиторите – то се посочва само от длъжника, той определя и какво ще плаща на това доверено лице, наречено "посредник". Длъжникът сам решава и с кои от кредиторите си да преговаря за споразумение, и с кого не, както и на кого да предостави обезпечение. Междувременно тези, които вече са го осъдили и дори са започнали изпълнителни дела, ще чакат. И ще се молят да ги поканят за споразумение, защото няма процедура, по която да принудят длъжника да се споразумее и с тях.
За да бъде одобрено споразумението с кредиторите, е нужно то да бъде подписано от тези, които държат 60% от общата сума на вземанията. Това в най-честия случай ще са банките, НАП и енергодружествата. От текстовете на закона обаче излиза, че това споразумение и описаните в него схеми за изплащане на задълженията ще важат за всички кредитори, включително и за тези, които не са го подписали. А в групата на "чакащите" със сигурност ще останат работниците с неплатени заплати. Техните права и интереси на практика изобщо не са защитени.
Ще има ли Камара на синдиците?
Другото твърде спорно предложение, което се прави в проекта, е да се създаде Камара на синдиците – такава професионална организация, каквато вече имат ЧСИ-тата, нотариусите и куп други професии извън правото. Идеята е всички действащи синдцици задължително да членуват в тази камара и да плащат встъпителни и годишни вноски за издръжката й. А това наостри срещу идеята дори самите синдици. Още повече че едновременно с работата си като синдици те имат и упражняват и други професии: една част са адвокати, други са икономисти и др. А това би създало предпоставки за сериозен конфликт на интереси, опасяват се редица юристи.
В Министерството на правосъдието също са съгласни, че има нужда от правна уредба на възможността за професионално сдружаване на синдиците. Но това в никакъв случай не трябва да става с поредната "кръпка" в Търговския закон. Затова в МП мислят за специален закон за синдиците, който би трябвало да уреди и тази материя. "Трябва да има отделен закон за синдиците", категорична е заместник-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева. И допълва, че в министерството предстои работа по още поправки в Търговския закон с цел да се оптимизира производството по несъстоятелност така, че то наистина да стане по-ефективно.
