"Зловещ сценарий е висял над "стабилната банкова система на България" в последните дни на юни миналата година. Клишето, което й беше лепено години наред от централни банкери и политици, е можело в даден момент да остане да се вее като дрипав следизборен плакат. Банковата ни система, според признанията на стария-нов подуправител Калин Христов, е била изправена пред един краен опит "за стабилизация" – "Банкова ваканция", термин, който често е начало на разпад или прегрупиране на участниците.
Зад тази ухаеща на море и пясък дума "ваканция" всъщност се крие нещо страшно за гражданите и фирмите, защото, както самите те видяха неотдавна в съседна Гърция, той означава пълен или силно ограничен достъп на клиентите до парите им в трезорите. В южната ни съседка преди месец имаше хора и с по 100 хил. евро в сметката си, които можеха да теглят по не повече от 60 евро на ден от банкомат. Силовото запрещение до собствените пари може да доведе всеки до полуда. А когато фирмите са принудени да блокират дейността си, икономиката също се оказва на прага на банкрута.
Ето това е, с което ние, българите, сме се разминали преди година, след като 14 банки са били в ликвидна недостатъчност и което едва ли бихме научили, ако не бе сегашният избор на подуправители на БНБ.
Депутатът Румен Гечев обвини директно за авторството на идеята "банкова ваканция" подуправителя на БНБ Калин Христов. Христов пък му отговори, че на депутатската маса са били представени всички възможни решения за избягване на ликвидната криза, последвала срива на КТБ. Шефът на банковата асоциация Петър Андронов подкрепи централните банкери: "Костов и Христов направиха така, че банките да работят."
Финансист №1 на Орешарски – Петър Чобанов, пък се кълне, че не е имало опция за банкова ваканция, нито че авторството й принадлежи на Христов.
Разследването на "БАНКЕРЪ" показва, че в крайна сметка атентатът срещу банките отпреди година е бил замислен и синтезиран в политическите лаборатории. Очевидци си спомнят как ДПС-острието Йордан Цонев е влетял по време на консултациите между партиите от управляващата тогава коалиция БСП-ДПС-"Атака" (на 27 юни) с възклицанието: "Сега се връщам от БНБ, ще има банкова ваканция." Часове по-късно неговият шеф Лютви Местан го прикрива, заявявайки, че ДПС е дало своя принос за политическото съгласие банките да не спират работа.Трябва спешно да им се намери ликвидност, която да успокои треската за тегления.
След разрешение от Европейската комисия и предварителни разговори с банките правителството емитира облигации. Те са закупени от банките, които спасяват не само себе си, но и стабилността на държавата.
Така, след като на 27 юни (петък), настръхналите граждани заплашват с атаките си банките, след един размирен уикенд, в понеделник, 30 юни, банките отварят, както обикновено. Депозантите на път за работа виждат отново празните тротоари пред банковите клонове. Стабилността възкръсва.
Боже, пази България от плиткоумни политици!
Какво точно се е случило в двата почивни дни – 28 и 29 юни 2014-а, е въпрос за 1 милион, както се казва в игрите на щастието. "БАНКЕРЪ" посвети немалко дни да сглоби пъзела от мнения и премълчавания по темата и въпреки постигнатото дотук отговорът все още не е пълен.
Та преди тринадесет месеца на срещата си при тогавашния премиер Пламен Орешарски в събота 28 юни 2014-а управителният съвет на БНБ е предложил банкова ваканция като алтернатива на възникналата криза след затварянето на КТБ. Само седмица преди дебатите за избор на подуправител (на 29 юли) в свое изказване на заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Гечев бе още по-директен и обвини подуправителя, отговарящ за управление "Емисионно" Калин Христов, че:
"Преди година в събота при премиера и в БНБ вие много ентусиазирано представихте решението за въвеждане на банкова ваканция. Слава богу, това не стана поради простата причина, че в неделя свикването на събрание на парламента можеше да стане само след съгласие на депутатите, каквото не бе дадено. Иначе всичко бе готово за свикване на банкова ваканция – абсолютно неадекватно решение от ваша страна, което щеше да има пагубни последици за българската икономика."
Депутатът от ДПС Йордан Цонев пък категорично опроверга твърденията на Гечев. "Констатациите на г-н Гечев са неверни. В онази събота при премиера Орешарски се разискваха вариантите дали банките да отворят в понеделник, при положение че в петък няколко от тях са затворили в остра ликвидна криза. Те се нуждаеха от ликвидна подкрепа, тя трябваше да бъде намерена и Европейската комисия да даде съгласие за нея в събота и неделя. Да, разискваха се варианти и какво ще правим, ако тази подкрепа не бъде намерена", каза Цонев.
Петър Чобанов, депутат от ДПС и министър на финансите в кабинета на Пламен Орешарски, допълни: "Европейската комисия бе категорично против банкова ваканция и работехме по варианта как банките да отворят в понеделник. Но е вярно, че съществуваше и опция да има банкова ваканция, чийто автор не е Калин Христов. Тя бе поставена на масата, тъй като трябваше да се намери идея, около която да се обединят всички. Стигнахме до решение да няма банкова ваканция и банките записаха облигационна емисия, с която да се осигури ликвидност."
Според председателя на УС на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов на 28 и 29 юни 2014-а на двете срещи в БНБ Калин Христов е изложил всички възможни варианти за действие в създалата се ситуация. "Той не изказа предпочитания към нито един от вариантите, за да може присъстващите сами да направят своя избор. Банковият сектор предпочете банките да отворят в понеделник. Димитър Костов и Калин Христов работеха по този вариант", каза Андронов пред парламентарната комисия.
Самият Калин Христов разказа пред комисията по дни и часове какво е ставало в онези юнски дни. Неговото изявление в. "БАНКЕРЪ" публикува почти дословно в миналия си брой. Но е имало и съществени за ситуацията събития, на които самият Христов не е присъствал.
Какви ужасни събития са се случили
в периода между 27 и 30 юни 2014-а?
Това едва ли някога ще научим докрай, защото протоколи от срещите в БНБ на 28 и 29 юни 2014-а не са се водили. Стенограмите от разговорите при президента са засекретени. През тези напрегнати юнски дни е имало и други срещи, на които темата е била оживено дебатирана. Както заяви пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси Калин Христов, той се връща на 27 юни сутринта от чужбина, когато 14 български банки вече са били подложени на ликвидна атака, а една от тях поради остър недостиг на средства затваря клоновете си в 15.00 ч. и заявява, че те няма да работят, както обикновено, в събота и неделя. От свои сигурни източници в. "БАНКЕРЪ" научи, че същия ден на "Позитано" БСП е обсъждала създалата се ситуация и е разглеждала някои представени й от нейни експерти предложения за проектозакон за банкова ваканция.
В петък 27 юни 2014-а в зала "Запад" на Народното събрание се провежда закрито заседание на парламентарните политически сили, на което се обсъжда датата на предстоящите избори за Народно събрание. По информация, която още тогава "БАНКЕРЪ" научи от депутат на ГЕРБ, по време на заседанието в залата е влетял тогавашният шеф на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев и драматично е обявил: "Сега се връщам от БНБ. Ще има банкова ваканция. Това е решението. В понеделник всички банки затварят".
Още тогава БАНКЕРЪ" се опита да научи истината от представителите на отделните политически сили, но всеки излагаше удобна за него версия. Истината по въпроса изнесоха някои банкери, които бяха преки участници в събитията между 27 и 29 юни 2014-а, но те пожелаха да останат неназовани. Според тях ситуацията е била следната:
Заради рязко нарасналите тегления в петък, 27 юни,
пред много банки се нареждат опашки
а ликвидността им бързо се изчерпа. Създава се опасност някои от тях да не могат да посрещнат наредените преводи в понеделник, което би задължило БНБ да ги постави в режим на специален надзор, или казано простичко – да ги затвори, както постъпи седмица по-рано с Корпоративна банка и с Търговска банка "Виктория". За всички е ясно, че при такова развитие на събитията финансовата система на България щеше да бъде изправена пред опасност от срив. Ето защо БНБ започва да търси вариант как да се излезе от ситуацията. По информация на "БАНКЕРЪ" в този ден в Министерския съвет представители на правителството, на партиите от управляващата коалиция и финансисти са обсъждали варианти за изход от ситуацията. И точно на тази среща един от финансовите експерти за пръв път е предложил варианта с банковата ваканция. По-късно въпросът е обсъждан и в БНБ, където отново са присъствали представители на правителството и на политическите партии.
Както вече споменахме, по същото време в зала "Запад" на Народното събрание в 12 часа вече са започнали
консултациите
между представителите на парламентарните партии, на които се намъкват Николай Бареков и хората от неговата партия "България без цензура". Участници в тези разговори твърдят, че дълго време са искали Бареков да напусне, но призивите им са останали безполезни. Докато са се разправяли, от БНБ е пристигнал Йордан Цонев. Очевидно той е оповестил варианта с обявяването на банкова ваканция, което личи и от изказванията на лидерите на политическите сили след края на заседанието.
"Партиите, които участваха в консултациите, ще подкрепят всички действия на държавата, на нейните институции за гарантиране стабилността на банковата система", заявява лидерът на БСП Сергей Станишев.
"Да се надяваме, че сега всички ще са по-мъдри и ще се търси спасение. Вече говорим за правителство на спасението", отбелязва пък председателят на ГЕРБ Бойко Борисов. "Да, идва Международният валутен фонд, да се тегли голям заем от 5-6 млрд., с който да се стабилизират финансовата система и валутният борд", допълва Борисов.
След като взе властта, Борисов прокара през парламента сумата не от 5, а от 15 милиарда. Но това е друга тема.
Гуруто на ДПС Лютви Местан пък обобщава следното на 27 юни: "Стоим изцяло зад заявената обща позиция след тези консултации. Смея да твърдя, че ДПС даде своя принос за постигането на това съгласие. То е крайно необходимо в ситуация, в която организирано, чрез слухове, се прави опит да се дестабилизира реално стабилната банкова система. Понеже в такива ситуации политическата зрялост, държавническата отговорност предполагат държавата с цялата си мощ да се изправи срещу опити за сриване на най-стабилната институция в България – БНБ и банките."
Какви точно мерки за излизане от ликвидния проблем трябва да се предприемат лидерите на партиите оставят за уточняване между своите финансови и икономически експерти, правителството, БНБ и банките.
В събота – 28 юни
се провежда поредното заседание в БНБ, на което освен финансовия министър Чобанов и шефовете на БНБ са участвали Румен Гечев от БСП, Владислав Горанов и Ивайло Московски от ГЕРБ и Йордан Цонев от ДПС. Присъстват и мениджърите на повечето кредитни институции у нас, както и някои независими финансови експерти. Отново се обсъждат ползите и рисковете от всички възможни варианти за реакция при възникналата ситуация. Точно тогава, по думите на самия Калин Христов, той обяснява всички възможни варианти за действие и ефектите от тях, в това число и от банковата ваканция. По думите на присъствали на срещите банкери, много от участниците са били видимо притеснени заради големите тегления в петък. Пред "БАНКЕРЪ" те заявиха, че от изказванията на някои политици на срещата се е създало натрапчивото усещане, че са подложени на натиск да се съгласят с ваканцията. Докато текат разговорите, банкерите проверяват как вървят тегленията от банкоматите и от работещите в събота клонове. Към обяд се оказва, че тези тегления са много по-малки, отколкото в петък, което им дава по-голяма увереност да твърдят, че обявяването на банковата ваканция ще бъде грешка.
По информация на "БАНКЕРЪ" най-категоричен е бил главният изпълнителен директор на "Алианц Банк България" и бивш гуверньор на БНБ Светослав Гаврийски, който в един момент е заявил:
"Ако направите глупостта да обявите банкова ваканция, аз няма да затворя банката. В понеделник ще обслужваме клиентите си, а лично аз ще свикам пресконференция, за да разкажа на медиите какви ги вършите вие тука." Тази негова позиция бе потвърдена година по-късно и в официални изявления на присъствалите на срещата политици.
Към този момент, по думите на Калин Христов и Петър Чобанов, двамата вече разговарят по телефона с представителите на Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия за разрешение държавата ни да предостави ликвидна подкрепа на нуждаещите се банки. От комисията отговарят, че ще дадат това разрешение, ако ликвидната подкрепа бъде организирана с вътрешни средства. Взема се решение правителството да организира емисия облигации, които да бъдат закупени от банките.
В неделя – 29 юни
мениджърите на почти всички банки се събират в голямата зала на БНБ и уточняват заявките каква част от облигациите ще закупи всяка банка. Година по-късно някои от присъствалите на тези разговори банкери споделят, че е имало съгласие – чрез емитираните на държавни облигации, да се осигурят средства, с които да се посрещнат всички ликвидни удари през следващите три-четири дни. Бяхме наясно обаче, че ако ликвидният натиск продължи по-дълго, банковата ваканция е неминуема, с горчивина признават някои банкери година след събитията.
След като става ясно, че облигационната емисия ще бъде записана, управителят на БНБ Иван Искров и подуправителят Калин Христов отиват на
срещата при президента
Росен Плевнелиев с политическите партии. На нея присъстват лидерите на всички парламентарни партии (без "Атака"), министър-председателят Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов, както и представители на всички извънпарламентарни политически сили, успели да излъчат свои депутати на последните избори за Европейския парламент. След напрегнати дебати присъстващите на заседанието се обединяват около позицията да подкрепят усилията на БНБ и правителството за подкрепа на ликвидността в банковата система.
След заседанието управителят на БНБ Иван Искров се връща при очакващите го в БНБ банкери, които веднага нареждат на своите подчинени да изкупят (съгласно предварително договорените квоти) краткосрочните облигации, които ще емитира правителството в понеделник.
На следващия ден – 30 юни, официално е съобщено, че заместник-председателят на ЕК и комисар по конкуренцията Хоакин Алмуня е потвърдил, че правителството получава разрешение да окаже държавна подкрепа за осигуряване на ликвидност на българските банки, като осигури до 2 млрд. лева. Масови тегления от клоновете няма и ситуацията е овладяна.
