Последният гаф на служители от НСО, които засякоха автомобилите на семейство от Пловдив на автомагистрала "Тракия", се случи сякаш навреме – преди парламентът да приеме проектозакона за службата в сряда (29 юли) на второ четене. Очакванията, че проектът най-сетне ще озапти мутренското поведение на държавните охранители, обаче са силно преувеличени. Напротив, новият законов регламент на работата на НСО, вместо да извади службата от сивата зона, ще узакони досегашните съмнителни практики на работа и ще утвърди реномето й на пореден оазис за недосегаеми.
Въпреки че проектозаконът беше приет на първо четене с гласовете на 106 депутати от ГЕРБ, ДПС, АБВ, БДЦ, статутът на службата и регламентът й останаха спорни. Да припомним, че четирима депутати от Реформаторския блок гласуваха "против", двама се въздържаха, а само един подкрепи коалиционните си партньори в управлението. Единайсет от патриотите се въздържаха, а трима гласуваха "против". Опозицията в лицето на БСП също гласува "въздържал се". А на второ четене напусна залата.
Едва ли в досегашната законодателна практика на парламента е имало друг случай депутатите да се карат не за отделни текстове, а за един принципен въпрос – трябва ли въобще да съществува подобна служба. Управляващите от ГЕРБ, естествено, са "за", защото се ползват от благото на денонощна охрана, на конвой и транспорт, което се заплаща от джоба на всички българи. Основният мотив на герберите в защита на проекта, внесен от Цветан Цветанов, бе повече от лицемерен – че всички партии, участващи в управлението на държавата, досега са ползвали тези блага и ако са искали да променят нещо, са имали такава възможност.
Очаквано и ДПС застана зад ГЕРБ. Четин Казак защити законопроекта на Цветанов, припомняйки, че Иван Костов като премиер и Петър Стоянов като президент също са се ползвали от привилегиите на НСО, но тогава никой от тях не роптал, че ги охранява "ретроградна комунистическа служба". Вносителят Цветанов пък поясни в типичния си стил, че "всички са участвали и са се възползвали от това, което го има днес като НСО. И това, че тя действа и сега като такава, означава, че е изпълнила своите функционални задължения и никой не е дал предложения в обратна насока". И призова депутатите да не изпадат в дребнотемие.
Инцидентите с кортежи на НСО по пътищата в страната обаче показват, че това изобщо не е дребнотемие. При обсъждането на проекта лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че реформаторите няма да подкрепят закон, който утвърждава традициите на охрана, заложени при комунистическия режим. Трябва ли да бъде запазен режимът на привилегии за държавната власт като опит да бъде узаконен произвол от късния комунизъм?, попита Кънев.
Проблемът с НСО беше формулиран още по-ясно от Валери Симеонов от Патриотичния фронт. Според него проектозаконът ще доведе до нарушаване на граждански права. Доколко Симеонов е прав показа цитираният случай от магистрала "Тракия", при който освен че кортежът на НСО е изблъскал две коли, бодигардовете показали и автомат на потърпевшия шофьор. Шефът на службата ген. Ангел Антонов, естествено, защити подчинените си и обяви, че твърденията на пловдивското семейство Костови са противоречиви, не отговарят на истината и реално няма как да бъдат доказани.
Дали са противоречиви и истински е едно, но Антонов е цинично прав, че каквото и да се е случило на пътя, няма как да бъде доказано. Законът за НСО подпечатва този цинизъм и го превръща в норма. Това се вижда още в чл.4, където се посочва, че при изпълнение на служебните си задължения служителите от НСО са физически неприкосновени и се намират под защитата на закона.
Очевидно Костови трябва да благодарят горещо на Господ, че въобще са останали живи. А чл.27 (2) от закона обяснява, че показването на автомат през прозореца на служебния автомобил не е нищо друго освен вид разпореждане, което лицето, към което е насочено, трябва да изпълни безприкословно. В текста се казва, че когато това е необходимо за изпълнение на конкретни задачи по охраната на лица, обекти или мероприятия, офицерите и сержантите от НСО дават писмени или устни разпореждания, които са задължителни. Най-изчерпателна в случая обаче е ал.3, която уточнява, че "при невъзможност да се дадат разпореждания по ал. 2 те могат да се извършат чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят или към които са насочени".
Авторите на закона сякаш са го взели назаем от неписан мутренски устав – след като действието се развива на пътя и няма как да покажеш на нарушителя писмено разпореждане, вадиш автомата и посланието става недвусмислено. Нека после той да докаже, че е бил в правото си и не е нарушил физическата неприкосновеност на бодигардовете от НСО! Даже би трябвало да бъде по-нисък от тревата, защото законът нарежда на бодигардовете (чл.35, ал.2, т.1) да използват оръжие при абсолютна необходимост, но и в случай "за спиране на транспортно средство чрез неговото повреждане, когато водачът му създава реална заплаха за безопасността на охраняваните лица…". А изборът на средство за повреждане е оставен на служителите – ако щат, могат да го направят с бойно отровно вещество, с шокови куршуми, със звукови и светлинни гранати или с бронирани машини и прочие помощни средства.
Какво ли ще настъпи по пътищата, след като проектозаконът за НСО мина и на второ четене в парламента? Случилото се със пловдивското семейство ще изглежда като детска шега. Няма да помогнат и камерите, за които ген. Антонов споменава, че може да бъдат инсталирани по корпусите на оперативните коли на НСО. Дори да се стигне дотам, той обяви отсега, че те няма да работят непрекъснато и ще се включват само при нужда. А за да не се нарушава личното пространство на охраняваните високопоставени лица, в купетата на колите им в никакъв случай няма да има камери. Така че отсега да е ясно – каквото и да става по пътищата, твърденията ще са противоречиви, няма да отговарят на истината и реално няма как да бъдат доказвани…
Инциденти под път и над път
На 20 юни 2012 г. автомобил на НСО отнася линейка на кръстовището на столичните булеварди "Дондуков" и "Левски". Като по чудо няма пострадали. Шофьорът на НСО обяснил, че е минал на зелено, но не е видял и чул сигналите на линейката.
На 25 октомври 2011 г. вечерта на кръстовището на булевардите "Никола Вапцаров" и "Черни връх" в София се блъскат автомобил на НСО и "Фолксваген Туарег". Според официалната версия правителствената кола е стояла на светофара и е чакала зелена светлина, другата връхлетяла отзад.
На 15 февруари 2011 г.кола на НСО с премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов се блъска в друг автомобил край Годеч. Шофьорът на цивилния автомобил Даниел Станиславов разказа, че кортежът се е движил с висока скорост в неговото платно.От НСО обаче обявиха, че пилотната кола била с включена специална сигнализация и не се е движила с прекалено висока скорост.
На 21 януари същата година от пътя изхвърча автомобил на жена, неправилно изпреварен от кортежа на премиера Бойко Борисов на път за Плевен. Тя се размина без наранявания, но по-късно съобщи, че полицията в Плевен отказала да опише щетите по колата й.
На 24 септември 2010 г. кортежът на президента Георги Първанов минава в насрещното платно при разклона за ловешкото село Малиново. За да избегне сблъсъка, микробус, пътуващ в обратната посока, се отбива и се удря в мантинелата. От пресслужбата на държавния глава обявиха, че вината е на трите коли, които са карали в насрещното движение. Втората кола тръгнала да изпреварва, но когато видял кортежа на президента отсреща, водачът се е върнал назад и ударил задната кола.
На 15 август 2009 г. при село Приселци стана катастрофа на три автомобила и мотоциклет, според чиито водачи причината е профучалият кортеж на министър-председателя Бойко Борисов. Според самия Борисов обаче инцидентът е възникнал цял час след преминаването на НСО.
