Правосъдният министър Христо Иванов обяви, че играта "Съдебна реформа" минава на второ ниво. Но тя всъщност е на границата между заблудата и спекулацията. Спонтанната му реплика към съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев: "Ей, копеле, не можех да повярвам, че ще стигнем дотам!" и поливането на успеха с по една бира зад Народното събрание може да се окажат първият и последен израз на бурна радост по тема, която тепърва ще носи много разочарования. Има доста основания да се мисли, че второто ниво на играта ще се окаже по-ниско от първото, а победата да е в полза на статуквото. И вместо бира за финал почерпката да е с по-една студена вода.
След първоначалната еуфория всички са наясно, че налице са само вероятности. Дори не обещания. Защото събирането на 180 депутатски подписа като вносители не гарантира 180 депутатски гласа в полза на конституционните промени при гласуването на законопроекта. Както заради подвижните политически пясъци в парламента, така и заради неясния изход от предстоящите местни избори. Промените в основния закон бяха сведени до три пункта – функционално разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии, засилване на правомощията на съдебния инспекторат, а Висшият адвокатски съвет да има право на конституционна жалба.
Най-сериозното доказателство, че партиите не са убедени в това, което правят, е, че хвърлят топката в полето на Конституционния съд. Първата работа на постигналите съгласие политически сили след внасянето на законопроекта за конституционните промени беше да попитат КС на прав път ли са по основния въпрос – за структурата на ВСС. Депутати от пет парламентарни групи се подписаха под два въпроса – дали разделянето на ВСС на две колегии представлява промяна в държавното устройство, която може да извърши единствено Велико Народно събрание, и допустимо ли е в някоя от колегиите да има равен брой представители на магистратската и парламентарната квота, което пък да е предпоставка за възможен политически натиск.
В питането до КС народните представители описват различията си по зададените въпроси. В подкрепа на тезата, че ВСС може да бъде частично разделен с обособяването на две колегии, в документа е цитирано Решение № 8 на КС от 2005 г.: "Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акцент или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание". Цитирано е и Становище №10 от 2007 г. на Консултативния съвет на европейските съдии към Съвета на Европа, според което ВСС трябва да се състои от членове, които в мнозинството си са съдии, но щом прокуратурата е част от съдебната власт, тя също трябва да участва в дейността му.
В подкрепа на тезата, че ВСС не може да бъде разделян от обикновен парламент, пък е приведено прословутото Решение № 3 на КС от 2003 година. То казва, че формата на държавно устройство и на държавно управление може да бъде променяна само от Велико Народно събрание. А "неразривно свързано с формата на държавно управление, която би се променила, е и ако се променят структурата, формирането и функциите на звената от съдебната система и статутът на нейните органи, включително и висшите конституционно установени длъжности". В същото решение са дадени и няколко примера за такива промени – сливане на Върховния касационен съд с Върховния административен съд, избор на тримата големи в съдебната власт от Народното събрание или назначаването им от неговия председател или от Министерския съвет. А също назначаване, преместване, повишаване или уволняване на магистратите от друг орган вместо ВСС. Във връзка с избора на членовете на отделните колегии са посочени и мотиви към Решение №13 на КС от 2002 г., съгласно които "общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите не са конституционно предвидени органи на съдебната власт и затова не могат да се превръщат в кадровици на съдебната система".
Оттук насетне времето започва да работи срещу съдебната реформа, колкото и илюзорна да е тя. Вносителите изразиха надежда КС да се произнесе поне в средата или в края на септември и отговорът му да дойде преди второто четене на промените. Забавянето е налице и няма гаранции, че наесен ще се пее същата песен. Конституционалисти вече реагираха негативно с аргумента, че КС изобщо не може да бъде питан за проектозакони, които може изобщо да не влязат в сила. Факт е обаче, че няма пречка от него да бъде искано тълкуване на конституционни текстове с оглед на замислени и подготвени законодателни предложения, в случая – за промени в основния закон.
Въпросът е с каква цел се прави това и дали не предполага изначална недобросъвестност? Тези промени не са нито основополагащи за държавата, нито особено сериозни, за да се мотае толкова Народното събрание с тях. В една парламентарна република парламентът е над всички власти и никаква равнопоставеност между тях не може да служи като аргумент за бездействието му. При това юристи задават съвсем логично въпроса какво повече има да тълкува КС при наличието на досегашната си практика. Ако при всяко намерение за конституционна поправка народното представителство чака разрешение от орган без практически властови правомощия, центърът на държавната власт ще се окаже извън парламента. Което само по себе си е абсолютно противоконституционно.
А междувременно ситуацията придоби дори комични измерения, защото се оказа, че за конституционните промени е поискано становище и от Венецианската комисия. Съобщи го Христо Иванов и добави, че експертизата й "ще се отрази на средата, в която Конституционният съд ще трябва да взема решения”. Ако работата е стигнала дотам да питаме за съдържанието на конституцията си задграничен орган, който няма никаква връзка със системата на държавното ни управление, ставаме просто за смях.
До края на септември покрай предстоящите избори ще изтече много политическа мътилка. ДПС каза решаващото си "Да" след здраво пазарене, но не се знае какви са залозите. БСП пък остава твърдо срещу промените, ползвайки целия регистър от възможни критики. Михаил Миков отчете успеха с внасянето на конституционните промени като "основа за политически пиар" и "тежък удар върху парламентаризма като цяло", обявявайки проекта за "окастрен" и "застинал". Миков каза още, че КС не може да влиза в ролята на втора парламентарна камара и да се включва пряко в законодателния процес, което не е предвидено в конструкцията на българската демокрация.
В тази обстановка правосъдният министър изрази убеденост, че конституционните съдии ще бъдат много внимателни в подхода си, "особено в този чувствителен момент". Иванов подметна неслучайно, че самият КС е в навечерието на промяна на ¼ от състава си, "така че ситуацията е изключително крехка". Другата топреформаторка, вицепремиерката Меглена Кунева, пък изрази амбицията си между първо и второ четене на проекта да бъде върнато в него явното гласуване във ВСС. Тя беше далеч по-директна за очакванията към КС, поставяйки го в ролята на главен виновник за състоянието на съдебната система. Като бивш кадър на НДСВ Кунева заяви, че с решението си от 2003 г. съдът е спрял реформата на тогавашния правосъден министър Антон Станков, която била изключително добра. При това го направил с решение, каквото не би й минало на ум, че може да вземе.
В крайна сметка Кунева призна, че е предпазлива в надеждите. А Христо Иванов добави, че процедурата винаги може да бъде върната, докато види прромените в "Държавен вестник". И потвърди, че продължава да е с оставка в джоба си, и оставането му на поста правосъден министър зависи от това, докога ще има политическа перспектива за съдебните реформи. А перспективата е прекалено крива, за да просветне светлина в края на тунела. Щом блатът на съдебната реформа се меси с такава мъка, торта едва ли ще има, а за черешка съвсем да не говорим.
