Прословутата система за случайното разпределение на делата, на която се разчита, за да осигури безпристрастен съдебен състав при разглеждането на всеки спор, е практически неосъществима в 21 български съдилища. Причината: в тях работят само по двама съдии. На всичко отгоре единият от тези цифром и словом двама магистрати по правило се води началник, а това му дава шанс да влиза в съдебната зала далеч по-рядко от единствения си подчинен. Но дори и без да си играят на шеф и подчинен, тези магистрати пак са изправени пред проблем: ако единият от тях двамата излезе в отпуск, ако се разболее или си направи отвод, защото е например шурей на някоя от страните по делото, не остава място за никаква случайност, ама въобще.
От общо 113 районни съдилища в страната в 68 (повече от половината) работят едва между двама и петима съдии. Най-зле са с кадрите съдилищата в Етрополе, в Кула, в Трън, в Първомай, Брезник, Ардино, Мадан, Чепеларе, Тервел и куп още други – чинно изброени от специалната комисия на Висшия съдебен съвет, натоварена да анализира натовареността на магистратите. Според докладите на комисията този толкова свит състав на съдиите създава проблеми от различно естество: не позволява специализация, води до затруднения при отпуск и при отвод, а и до "фактическо изключване на случайното разпределение на делата в малките районни съдилища". А на всичко отгоре, въпреки нищожния щат за магистрати, всяко едно от тези съдилища е длъжно да поддържа определен минимум от обща и специализирана администрация, за да може да функционира.
Всъщност, в анализа на комисията изрично е подчертано, че съществуващата в момента структура на районните съдилища не отговаря на социално-икономическите и демографските процеси в страната. И заради това се стига до неравномерна натовареност с дела на отделните съдилища – на едни места магистратите се гърчат под тежестта на стотици папки, а другаде си я карат като на курорт. Тази неравномерна натовареност обаче води до влошаване на качеството на правосъдието, категорични са членовете на комисията.
Какво се предлага? Засега още нищо. Но веднага след летните отпуски започва работата по т.нар. оптимизация на съдебната карта. А до 31 октомври във ВСС трябва вече да са внесени за обсъждане и предложенията от кои районни съдилища да започне промяната на тази карта.
До затваряне на съдебни сгради обаче надали ще се стигне. На този етап се говори само за концентрация, за "окрупняване".
"Предложенията за промяна на съдебната карта на районните съдилища трябва да бъдат насочени към умерена концентрация на съдебните райони. Всяка промяна на седалищата на съществуващите районни съдилища не трябва да бъде самоцелна и да изхожда от съображения за бюджетни икономии. Реформата на съдебната карта трябва да се ръководи от две основни начала: повишаване на качеството на правосъдието при запазване и подобряване на достъпа до правосъдие на гражданите. Целта на концентрацията е да се повиши качеството на правосъдието, осъществявано от районните съдилища, без да се засяга достъпът на гражданите до правосъдие", поясняват в анализа си членовете на комисията по натовареността. И подчертават, че "във всички случаи, в които ще се стигне до промяна на границите на съдебните райони, ВСС трябва да използва механизма за определяне на т.нар. териториални отделения на районните съдилища".
С други думи, две или три от съществуващите съдилища ще се прелеят в едно, вече като негови териториални филиали или поделения, или нещо от този род. Така най-вече ще се съкрати администрацията, съдиите просто ще бъдат прехвърлени на щат към друга "съдебна единица".
Как ще се избира кои съдилища ще останат и кои ще станат филиали? Критериите, по които ще върви оптимизацията, са общо седем. Те вече бяха обсъдени и ВСС ги прие. Ще се преценява например броят на съдиите по щат – предлага се в един районен съд да има минимум между 6 и 8 съдии. На следващо място ще се съобразява натовареността на съдилищата за последните пет години. Третият критерий е демографската картина. Предложението е да се въведе някаква количествена зависимост между населението в съответния съдебен район и броя на съдиите – така, както е при нотариусите, които са определени като твърда бройка: на 10 000 души се пада по един нотариус. Ще се преценява и социално-икономическата ситуация в конкретния съдебен район, както и достъпът до новите дигитални технологии и интернет. Немаловажен фактор, който ще служи като ориентир, ще бъде и достъпността до районните съдилища – т.е. наличната инфраструктура, планински или равнинен е теренът и за колко време гражданите ще могат да стигнат до съда.
Седмият критерий е най-обтекаем: ще се обсъжда и наличието на "други фактори", които налагат да се запази един районен съд в определено населено място. Липсата на конкретизация обаче подсказва, че именно този критерий ще се превърне във вратичка за лобиране – включително и от страна на политици, тръгнали да бранят интересите на хората в избирателните си райони.
Очертава се гореща есен за и без това изтерзания от мрачни опасения за собственото си бъдеще Висш съдебен съвет. Драмата ще бъде в това кои съдилища ще останат и кои ще изчезнат от съдебната карта. Битката ще е на живот и смърт, особено за съдебната администрация, в която неминуемо ще има съкращения – за разлика от магистратите, съдебните служители не са защитени срещу това. А в малките населени места да се намери друга чиновническа работа е твърде трудна мисия.
