Милиони левове бяха похарчени за изработването на какви ли не анализи и стратегии за развитието на водния сектор. Времето обаче минава, а реални реформи няма. Тонове мръсотия продължават да се изливат в реки, дерета и туристическото Черно море, а стотици хиляди литри питейна вода потъват в земята.
Сегашният министър на регионалното развитие Лиляна Павлова на няколко пъти се зарече, че най-накрая ще завърши преобразованията в тази сфера, но и самата тя се оказа в ситуацията да раздава пари за поредните документи. Преди дни ведомството й обяви грандиозна поръчка за подготовка и изпълнение на прединвестиционни проучвания, идейни проекти и формуляр за кандидатстване за европейско финансиране за 14 ВиК оператори срещу 40 млн. лв. (без ДДС). Въпросните дружества ще бъдат разделени в четири обособени позиции, като в първата ще попаднат тези от Бургас, Сливен и Шумен. Във втората група ще са операторите от Пловдив, Кърджали и Ямбол, в третата – от Варна, Добрич, Силистра и Русе, а в последната – от Стара Загора, Видин, Враца и Перник. За всяка от тези позиции е предвидена сумата от 10 млн. лв., а един изпълнител ще може да кандидатства и за четирите лота. Тоест възможно е една фирма или консорциум да "лапне" всичките 40 милиона.
Поне на хартия задачата на изпълнителя изглежда доста сложна. Той ще трябва да събере актуални и достоверни данни за съответната водоснабдителна система, да изследва потреблението на различните консуматори по актуални данни от ВиК операторите и да проучи качеството на питейните води. В заданието влиза и анализиране на състоянието на тръбите, доставящи и отвеждащи водата – техния капацитет, енергийна ефективност, производителност, възраст, качество на вложените в тях материали, както и на съответното оборудване (пречиствателни станции, съоръжения, тръбопроводи, арматури, помпи и др.). От изпълнителя ще се очаква също така да очертае структурата на загубите на вода, процента на течовете, да направи оценка на методите за откриване и възстановяване на аварии, да определи границите на съответната територия и бъдещи нужди от рехабилитация, разширение и модернизация на нейната мрежа. Където липсва достоверна информация, фирмата, спечелила поръчката, ще бъде принудена да направи допълнителни проучвания, геодезични, геоложки и хидрогеоложки измервания и куп други анализи.
Важна част от ангажиментите на изпълнителя ще е и подготовката на формуляри за кандидатстване за европейско финансиране със съответните приложения (технически, екологични, финансови и икономически доклади) за агломерации над 10 хил. жители. А третата му задача ще е да помогне за кандидатстването с инвестиционни проекти на по-малките населени места, попадащи в съответния район.
Всичко хубаво, но през 2011-а държавата плати цели 12.3 млн. евро за направата на 51 генерални плана за 28-те обособени ВиК територии у нас. Тогава консорциумът "Ежис Инфраструктура България" спечели конкурса за областите: Бургас, Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Обединението начело със "Сюрека", Франция и партньори "ЕсЦ", "Аркадия Инженеринг" ООД и "Хидропроект София" ООД, изготви плановете за Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Пловдив и Смолян. Консорциумът, воден от датската "Нирас" и включващ българската "Нирас", "Рамбол", Дания, "София Консултинг груп" и чешката "Ди Ейч Ай", пък бе победител в процедурата за обособените територии в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, София, Перник, Кюстендил и Благоевград. От всички тези фирми се очакваше да разработят един огромен обем документи, в които да се анализира състоянието на водните съоръжения по области, цената и качеството на предоставяните В и К услуги и да се посочат необходимите инвестиции за съответния район през следващите 25 години. А идеята на генералните планове бе да отговорят на изискванията на европейските директиви и да спомогнат за развитието на стратегическата ВиК инфраструктура. Как са използвани всички поискани данни, някой някога може и да каже, но опитът и документацията на компаниите, които са ги събирали, сега със сигурност ще им помогне при едно евентуално участие в новата процедура – за почти два пъти повече пари при наполовина по-малко работа.
Откъдето и да го погледнеш, не изглежда нормално след като веднъж си платил почти 25 млн. лв. за "картографирането" на ВиК районите, да дадеш за същото още 40 млн. лева? Аргументите, че генералните планове били недостатъчни за Европейската комисия, защото не давали точна и задълбочена технико-икономическа оценка за необходимите съоръжения, звучат, меко казано, несериозно. Та какви генерални планове са тогава и какво е накарало някой нашенски чиновник с целия си акъл да ги приеме? Това са цели 25 милиона безпардонно хвърлени на халост, за което никаква отговорност няма да бъде потърсена.
Трудно е да се повярва, че подобно нещо може да се случи и в най-крадливите държани, но още по-лошото е, че с тези елементарни български хитринки сериозно се затлачва реформата във ВиК сектора. С пълно основание от Брюксел категорично заявиха, че вече ще отпускат средства по оперативната програма "Околна среда" само след като във всяка област има по един ВиК оператор. Точно той ще управлява европейските проекти за канализация и пречиствателни станции, а не както досега – чиновниците от общините. Но за да се стигне дотам, първо трябва да бъдат направени споменатите скъпи и прескъпи прединвестиционни проучвания. А те според заданието в обществената поръчка ще отнемат 30 месеца или две години и половина. И то, ако няма забавяне на обявените тръжни процедури. С две думи, заради некомпетентност и лакомия още отсега сме я закъсали с европейските пари за водните услуги.
каре:
*При бюджет на новата програма "Околна среда" от 1.7 млрд. евро за водни проекти е предвидена сумата от 1.196 млрд. евро. По оценка на специалистите тези пари ще стигнат за решаването на едва около 30-40% от проблемите във ВиК сектора.
*В държавните ВиК дружества загубите на питейна вода са средно 55 на сто, показват данните на Българската асоциация по водите, като на места дори са далеч по-високи. Рекордьор е разградският оператор, където 71% от подадените количества се губят по мрежата. От общо 1.3-1.35 млрд. куб. м вода, подавана към абонатите в страната, в земята потъват 750-800 млн. кубика. Стратегическата цел е те да спаднат до 2023 г. до 48.5 на сто.
