Премерен предизборен брейнсторминг или израз на коалиционен гняв срещу партньорите в управлението? Законопроектът, внесен в последния работен ден на Народното събрание (31 юли) от четирима депутати от Реформаторския блок начело с Найден Зеленогорски за промени в Наказателния кодекс (НК), разлюти здраво магистратските среди. От една страна, той дойде сякаш от нищото, защото предложенията в него не бяха дори споменати в острия дебат по съдебната реформа, който се води в последните месеци. От друга страна, проектът звучи като контраудар срещу отхвърлянето на антикорупционния закон "Кунева", с който завърши парламентарният сезон. Реформаторите бяха сериозно уязвени, тъй като това стана с водещата роля на опозицията. Но обстоятелството, че двете събития се случиха в един и същи ден, показва че предложените промени в НК не са чак толкова спонтанни. И вероятно са съобразени с предизборната обстановка, в която промяната и статуквото в съдебната сфера ще бъдат на челни позиции.
Предлагат се корекции в НК в три направления (някои от тях по същество не са особено "конфликтни").
Първата група е свързана с изборната търговия и целта й е да се засили противодействието срещу нарушаването на изборните права. Планират се мерки в две насоки – първата е чрез завишаване на наказанията за купуване и продаване на гласове, втората – чрез прецизиране на поощрителните норми. Стряскащото тук е не в засилването на наказателната репресия, а в шокиращия скок в размера на наказанията. При това текстовете, чиято промяна се иска, вече бяха коригирани миналата година, и то в същата посока.
Първият основен наказателен състав е за т. нар. пасивен подкуп, при който някой предлага или дава на някого имотна облага с цел да го склони да гласува по определен начин. Вместо сегашния максимум до пет години лишаване от свобода и глоба от 10 хил. до 20 хил. лв. Реформаторите искат затворът да е от 10 до 20 години, а глоба да нарасне от 20 хил. до 50 хил. лева.
За организаторите на тази дейност също се иска "повишение": лишаването от свобода да скочи от сегашните една до шест години на 10 до 20 години, а паричната санкция – вместо от 5 хил. до 20 хил. лв. да нарасне в диапазона 50 хил. до 100 хил. лева. Когато тези деяния са извършени от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, проектът предвижда лишаването от свобода да нарасне от сегашните една до шест години на 10 до 20 години. Сериозна редакция се предлага и в поощрителната разпоредба, която сега предвижда освобождаване от наказателна отговорност, ако приелият подкупа доброволно съобщи на властта за извършено изборно престъпление. Но вече се изисква той не само да съобщи, но в резултат на това престъплението да бъде разкрито и доказано.
Аналогични са и промените при активния подкуп. Под това се разбира избирателят сам да си поиска имотната облага, за да гласува по определен начин. Тук лишаването от свобода се завишава от максимум три години на максимум пет години, а глобата – от 1000 до 5000 лв. става от 5000 до 10 000 лева. Който иска или получи имотна облага, подлежи на наказание с лишаване от свобода до три години и с глоба от 1000 до 5 хил. лева. А може да бъде освободен от наказателна отговорност само ако съобщи за извършеното изборно престъпление и то бъде разкрито и доказано.
Подобно драстично увеличаване на наказанията, разбира се, е оправдано, като се вземат предвид формите и мащабите на българския изборен алъш-вериш. Завишаване на санкциите в пъти няма обаче да бъде преглътнато нито от депутатите, нито от юристите.
Поощрителната норма също изглежда твърде крайна, тъй като поставя освобождаването от наказателна отговорност в зависимост от изхода на делото срещу онзи, който дава подкупа. Едно е престъплението да бъде разкрито, съвсем друго – да бъде и доказано. Едно престъпление е доказано едва с влизането в сила на осъдителна присъда за него. При това положение не е ясно дали и как ще се води през цялото това време наказателното производство по отношение на онзи, който е приел подкупа и е съобщил на властите за него.
Второто направление на предложените от реформаторите промени е също по парещ от горещия от години въпрос за т. нар. провокация към подкуп. Декриминализирането на такива действия се сочи от години за най-мощното оръжие срещу корупцията. Но никоя власт не смее и не иска да направи тази стъпка – уж заради опасността от злоупотреби. Искаха го МВР, ДАНС, дори предишният главен прокурор Борис Велчев. Но до съответната законодателна инициатива и до реално обсъждане на въпроса така и не се стигна. Велчев предложи сравнително мек подход за декриминализиране на провокацията към подкуп – тя да стане специално разузнавателно средство, подобно на контролираната сделка, и то да бъде прилагано след съдебен контрол.
В проекта на Реформаторите обаче подходът е по-директен. При това е интересен и не е лишен от логика. В мотивите си те застъпват еднозначно тезата, че сегашната уредба, при която провокиращият носи наказателна отговорност на общо основание, е една от пречките за борбата с корупция. Посочено е, че в редица държави, като например в САЩ, именно използването на провокацията към подкуп свалило драстично корупцията. Вносителите залагат на прагматичния подход, като предлагат да се помисли за последващо ново криминализиране на провокацията към подкуп едва когато корупцията в България намалее до равнището, на което е в някои от решилите този проблем развити западни държави.
Какво предлагат Реформаторите? Сегашната уредба предвижда да бъде лишен от свобода до три години онзи, който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който го даде или го приеме. В проекта понятието "провокация към подкуп" се запазва, но то не е вече състав на престъпление, а само основание за смекчаване на наказанието на провокирания. При успешна провокация към подкуп при всички видове корупционни престъпления наказанията лишаване от свобода и глоба по основните им състави се редуцират наполовина. Бонусът е лесно обясним с лекотата всеки да бъде изкушен, но едва ли ще направи промяната по-приемлива в очите на управленската олигархия.
Третото направление в законопроекта на Реформаторите предизвика голямата буря в магистратските среди. То предвижда инкриминиране на нерегламентираните контакти между представители на изпълнителната власт и на съдебната власт, както и на независимите регулаторни органи. Иначе казано – да станат подсъдни и разговорите "на бели покривки". Аргументът е, че в последните две десетилетия тези контакти уронват престижа на властите и на държавните институции, подкопават общественото доверие към тях, към законността и създават съмнения за корупция и ерозия на държавността. Изрично е посочено, че "за пълнота" сред наказателно отговорните за такива разговори лица се включват и членовете на политическите кабинети.
Революционният за наказателното ни право текст предвижда наказание "лишаване от свобода" от две до пет години, глоба от 10 хил. до 50 хил. лв., както и лишаване от правото да се заема определена държавна или обществена длъжност или да се упражнява определена професия или дейност. Наказуемото деяние е описано като "провеждане на непубличен разговор или непублична пряка или опосредена комуникация" между представители на следните три групи – длъжностни лица от състава на централните или териториалните органи на изпълнителната власт, включително и от състава на политическите кабинети; съдиии, прокурори или следователи; ръководители или членове на независими регулаторни органи. Наказуема в случая е само комуникацията, а ако по време на реализирането й е осъществен и съставът на друго престъпление, за него се носи отделно наказателна отговорност.
Публична комуникация
Предложени са и легални понятия за термините "публичен разговор" и "публична комуникация". Публичният разговор е описан като "всяка устна комуникация между двама души, осъществена между тях в присъствието на още трима души". Както и "всяка устна комуникация между двама души, осъществена между тях чрез електронна съобщителна услуга или чрез услуги на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи, в присъствието на поне още трима души при един от двамата души, осъществяващи комуникацията". Дефиниран е и непубличният разговор – всеки разговор, който не е публичен.
Опосредена комуникация
Непубличната пряка или опосредена комуникация е "всяка писмена комуникация, която не е деловодно изведена служебна комуникация, както и всяко електронно изявление, електронен документ или електронно съобщение, включително и чрез услуги на информационното общество, които не са извършени чрез усъвършенстван или квалифициран електронен подпис или електронна препоръчана поща по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО“.
Както може да се очаква, няма магистрат или висш чиновник, който да се зарадва на подобни перспективи. Огънят е съсредоточен върху криминализирането на контактите, като гневът е гарниран с пиперливи закачки и черен хумор. Едни питат дали ще трябва ли да се слагат по още три легла в спалните, ако мъжът е прокурор, а жена му – чиновничка в министерство или агенция. Други напомнят, че при социализма се влизаше в затвора за вицове срещу властта, а сега ще се влиза само за разговори. Както и че такива разговори стават престъпление, без дори да са нарушение според етичния кодекс на магистратите. Някои пък се чудят дали няма да попаднат под ударите на закона, ако си изпратят поздравителни картички за Коледа и Нова година, които не са изведени с изходящ номер в деловодството. Както и ще се брои ли за нерегламентиран контакт поздравът "Добър ден, господин кмете!", отправен от магистрат към градоначалник в малък град, където сградата на общината е на площада срещу тази на съда и прокуратурата. Зададен е дори и въпросът как да бъде решен проблемът със секса между чиновници и магистрати, след като бъде решен този с тайните разговори. И може ли например министър-председателят да си говори насаме с главния прокурор или с шефовете на комисиите за финансов надзор или за енергийно и водно регулиране, ако няма трима свидетели?! Някои отговарят, че може, стига да не ги хванат, както стана с прословутия разговор в дома на Бойко Борисов в Банкя.
