Следвайки европейските изисквания, Фондът за гарантиране на влоговете вече ще участва и в процедурите по преструктурирането и възстановяването на кредитни институции. Казано иначе, освен ангажимента да изплаща гарантираните влогове в размер до 196 хил. лв. той ще играе основна роля и в евентуални оздравителни схеми за закъсали търговски банки. Естествено, за всичко това ще са нужни пари, и то много. Случаят с Корпоративна търговска банка показа, че дори 2.2 млрд. лв. не са достатъчни и за да плати гарантираните влогове в нея, на фонда му се наложи да взима 1.65 млрд. лв. заем от държавата. Сега, близо година след тази случка, неговото финансово състояние съвсем не е розово – активи за около половин милиард лева и задължения за близо 1.7 млрд. лева. При такъв отрицателен баланс новите законови отговорности, вменени му с приетия неотдавна Закон за гарантиране на влоговете, стоят като "На гол тумбак чифте пищови". Законът си е закон, но какво правим, ако в близките няколко месеца се наложи някоя голяма банка да бъде преструктурирана или – още по-лошо – й се отнеме лицензът? Видя се, че на всякакви клетви, гаранции и внушения как подобно нещо не може да се случи не бива да се вярва. Да не забравяме все пак, че и най-качественият банков надзор не е панацея срещу проблеми в банковата система, защото те могат да възникнат по икономически причини, поради външни фактори, най-обикновена политическа глупост или разчистване на политически сметки.
И така, какво става, ако през следващите дванайсет месеца на фонда му се наложи отново да плаща 2-3 млрд. лева? Парите няма как да са по-малко, тъй като гарантираните влогове във всяка една банка от първата десетка по активи са над 2 млрд. лева. А отговорът изглежда елементарен и е записан в новия норматив, регламентиращ тази дейност. Фондът може да вземе финансиране от държавата със съгласието на Министерския съвет, външен или вътрешен частен заем – със или без гаранция, от държавата или да събере извънредни вноски от кредитните институции. За последния вариант обаче и дума не може да става, при положение че ще са необходими 2 млрд. лева. Защото събирането на извънредни вноски е лимитирано и не може да надхвърля размера на платените през текущата година. В нашия случай това означава около 300 млн. лв. допълнително.
Колкото до използването на вътрешен или външен частен заем, такъв много трудно ще бъде предоставен без гаранции от страна на държавата. Показа го историята с КТБ. Тогава банките не бяха склонни директно да кредитират фонда, а поискаха държавата да пусне специална облигационна емисия, която те да изкупят, и с получените от тях пари да се финансира самият фонд.
Най-реалистичен днес изглежда вариантът с финансирането от държавата. Но пък неговата ефективност зависи от два фактора. Първият е самата държава да разполага с достатъчно много свободни пари. Или законът за държавния бюджет да има голям свободен лимит за емитиране на дълг, за да не се налага правителството да го актуализира. Това упражнение, както се убедихме – пак покрай случая с Корпоративна търговска банка, е крайно неблагодарна работа, тъй като задължително минава през популизма в Народното събрание. И всички парламентарни партии са склонни да загърбят държавния интерес, за да извлекат някакви тяснопартийни или други дивиденти. За съжаление решаването на сложни държавни финансови проблеми никак не се удава на политиците, колкото и да е жизненоважно това условие за съществуването на самата държавата. Случващото се в съседна Гърция е достатъчно показателно.
В момента ситуацията от гледна точка на средствата, с които разполага правителството, и опциите му при необходимост бързо да си набави такива, изглежда добра. Във фискалния резерв има около 10 млрд. лв., от които поне половината могат да бъдат ползвани незабавно. По всичко изглежда, че годината ще приключи с много по-нисък дефицит от планираните 2.5 млрд. лева. Тоест във фискалния резерв ще останат повече пари. Нещо повече, сегашните приходи и разходи на хазната дават основание да се смята, че през следващата година бюджетът може да приключи изобщо без дефицит, при все че такъв е добре да бъде планиран. Наличието му ще позволи на кабинета да оправдае вземането на заем и през 2016-а, с който (ако успее да постигне балансиран бюджет) да попълни фискалния резерв в частта, която е ползвал за покриването на дефицита през 2015-а. По този начин фискалният резерв ще остане на нивата от 10 млрд. лв. и ще позволи на изпълнителната власт да взема държавнически, а не политическо обосновани решения, ако се наложи някоя голяма банка да бъде преструктурирана.
Разбира се, в по-далечна перспектива е добре този въпрос да намери кардинално решение и да се създадат такива законови правила, чрез които финансовото обезпечение за преструктурирането на кредитните институции да бъде доведено до автоматизъм. Защото в рамките на следващите пет години Фондът за гарантиране на влоговете трудно ще успее да акумулира достатъчно собствени средства, за да покрива разходи за повече от 2 млрд. лева. Каквато и методика да се използва за определянето на годишните вноски в него, има някаква граница, в която банките могат да плащат, без тези разходи да ги извадят на загуба. Пък и при наблюдавания ръст на влоговете размерът на гарантираните спестявания както за финансово-кредитната система като цяло, така за всяка една банка поотделно постоянно се увеличава. С което се повишава и финансовият ангажимент на фонда, ако се наложи да плаща гарантираните влогове.
И след като говорим за правила, какво пречи нормативно да се намали размерът на влоговете в пасивите на банките? Принципно това може да стане, ако те бъдат задължени да поддържат определена част от пасивите си в такива финансови инструменти като кредитни линии и дългови ценни книжа. За разлика от влоговете, те не са незабавно изискуеми и не подлежат на гарантиране от страна на фонда. Другата възможност е в Закона за публичните финанси да се вкара текст, задължаващ властта при подготовката на всеки бюджет да залага в него държавна гаранция за фонда в размер, не по-малък от 10% от размера на гарантираните влогове в банковата система. Този текст ще даде възможност на кабинета за бърза реакция, без да се губи ценно време за излишни въздухарски парламентарни дебати.
Плащания
От създаването му през 1998-а досега на Фонда за гарантиране на влоговете му се е налагало да плаща депозитите в четири обявени в несъстоятелност банки.
В началото на1999-а започна плащането на депозитите в Кредитна банка и Балканска универсална банка, чиито лицензи БНБ отне в края на предишната година. Тогава гарантираната сума по влоговете бе в пъти по-ниска от сегашните 196 хил. лв. и се формираше стъпаловидно според техния размер. На някого днес може да му се стори странно, но изплащането продължи цели пет години, защото немалко клиенти на двете затворени кредитни институции не бързаха да си търсят парите. Така до 2004-а фондът плати на вложителите на Кредитна банка и на БУБ общо около 9.13 млн. лв. при общ размер на гарантираните депозити в тях от 9.82 млн. лева. С други думи, около 690 хил. лв., и то отчетени след деноминацията през 1999-а, останаха непотърсени от собствениците им. Интересен факт е и че специално в БУБ едва 20.4% от броя и около 63% от сумата на гарантираните влогове са били потърсени от титулярите на тези сметки.
В средата на 2005-а БНБ отне лиценза и на Международната банка за търговия и развитие. Общата сума на гарантираните влогове в нея беше 25.18 млн. лева. Тяхното изплащане също продължи цели пет години и причината отново бе, че част от клиентите не бързаха да предявят претенциите си. До средата на 2010-а фондът е платил по гарантираните депозити в МБТР общо 22.87 млн. лв., а 2.31 млн. лв. са останали непотърсени.
Последното плащане на влогове е на клиентите на КТБ. От 4 декември 2014-а до 13 август 2015-а общият размер на платените гарантирани депозити в тази банка е 3.65 млрд. лева.
