Щастливата магия на Ямайка

Ямайка

Златни плажове, тъмен ром, ароматно кафе, огромни зелени масиви – всичко това звучи познато, когато става дума за Ямайка, но островната държава може да предложи много повече. Например известните и шумни курорти Монтего Бей, Негрил или Очо Риос, или по-тихите и притаени в сутрешната мъгла Сини планини и Порт Антонио. На острова щастието е въпрос на личен избор. Още на летището местните те посрещат с еуфоричното „No problem, mon!” и „Irie” (което е съкращение от alright на ямайски английски). Едва после разбираме причината за това приповдигнато настроение. Още преди да стигнем до хотела ни пресрещат колоритни симпатяги с шарени шапки или коси, сплетени на характерните, тънки плитки, за да ни предложат ганджа.

Ямайка е вълнуваща, предизвикателна и непредсказуема. Туристите идват на острова с желанието да преживеят нещо незабравимо. Точно за това сме дошли и ние. В Кингстън горещината и навалицата са в изобилие. Затова набързо минаваме през една агенция, където наемаме раздрънкан пикап срещу 300 долара за седмица и се отправяме по прашните пътища на североизток. Идеята е да стигнем до окръг Портланд, обхващащ североизточния бряг на острова, където се намира и нашата цел – Порт Антонио.

Малкото градче израства по време на бума на захарната тръстика. От рождената му година 1685-а са останали малко следи за сметка на тези от 1950-а, когато Ерол Флин си построява имение тук и донася със себе си холивудския блясък. Вдовицата му, красавица от Канзас, все още обитава 800-хектаровото ранчо на изток от града и днес трябва да е минала 80-те. Но тъй като не обича да я безпокоят, посещаваме само марината, кръстена на съпруга й, където достъпът е свободен, и отиваме да потърсим преселил се на острова холандец, известен под името Фрий (свободен). Чудакът, който сякаш напълно е откачил от ганджата и горещината, има две двустайни борови вили, които е нарекъл екохостел. Яденето се сервира на верандата на малкия бар до тях и когато падне нощта, мракът се разпръсква от малки лампички, поставени в плетени кошници, разхвърляни сред клоните на дърветата. Почти никой не отсяда в екохостела му, но верандата с четири маси винаги е пълна. На това място сервират най-доброто делфиново месо на скара, което струва само 7 долара, поръчка, която би ви излязла над 30 в ресторант, да не говорим, че в много държави тези животни са под закрилата на закона. Така или иначе поливаме деликатеса с чаша ямайски ром за 70 цента. Питаме го къде купува напитката, защото виждаме, че я налива от шише с непознат етикет, а той отговаря: „На края на света”. Оказва се, че това е името на  „лабораторията”, която развива дейност на едноименния полуостров. Оказваме се единствените любопитни да посетят тази забележителност, но когато разбират, че ни изпраща Фрий, домакините ни удостояват с пълна обиколка на „производствените мощности”. Те включват едно измършавяло магаре, воденичен камък, яма пълна с всякакви боклуци, половин дузина „машини” с неясно предназначение и пространна лекция за характерните особености на ямайския ром. Турът завършва с паметна дегустация: нареждат пред всеки от нас около десетина чашки, които тутакси започват да пълнят с тъмен, бял, препечен, опушен и прочие ром и още няколко ликьора от захарна тръстика. „Това е само началото, хора, после идват коктейлите” – предупреждават ни любезните домакини. Планината започва да се замъглява, а сетивата ни постепенно се интоксикират до степен да се чувстваме на седмото небе. Предлагат ни тинг –  местна безалкохолна напитка с вкус на грейпфрут, както и джинджифилова бира, която местните много обичат. Макар че не е препоръчително да се смесват бира и ром, ние вече имаме собствено мнение по въпроса (както и по всички проблеми, засягащи бъдещето на света) и просто обръщаме по едно шишенце. Пивото има лек вкус на шампанско и след подобна дегустация, естествено, не сме способни на нищо друго, освен да се проснем на леглата в хотела и да дочакаме прословутите карибски залези. Те наистина си заслужават дори когато ги гледаш трезвен, какво остава да ги съзерцаваш с опиянена от възторг, ямайски ром и коктейли душа…

Новият ден предлага нови възможности. Ако обичате безлюдните плажове, трябва да си отделите поне ден за Лонг Бей – двукилометрова ивица снежнобял пясък, изпъстрена с „пиратски” странноприемници, сламени барове и дървени ресторантчета. Местните харесват повече Бостън Бей, където е центърът на т.нар. джърк –  уникален ямайски микс от подправки, включващ най-вече пипер, бахар и лютиви ямайски червени чушки, както и карамфил, канела, индийско орехче, чесън, мащерка и други. Подправките се втриват в пилешкото или свинското, преди да бъдат опечени на скара на дървени въглища. Навсякъде се стеле гъст дим, от закачените по палмите колони гърми реге, а застаналите около барбекютата „майстори на джърка” ни канят любезно да пробваме специалитетите им. Решаваме да се доверим на един от тях и плащаме само осем долара за половин пиле, царевична питка и студена бира.

Продължаваме към Монтего Бей и колкото по на запад отиваме, толкова повече стават атракциите –  джип-сафари, гмуркане с шнорхел, кану-каяк, риболов в открито море, езда във водата. Най-незабравимо обаче се оказва плуването с делфини, атракция, която рядко се предлага на други места. За да й се насладим, се нареждаме на опашката и тъй като сме само четирима, ни присъединяват към две двойки датчани и американци, за да оформим по-голяма група (колкото по-малобройна е тя, толкова по-висока е цената). След като ни нахлузват спасителните жилетки, получаваме инструкции какво може и какво не може да правим, докато наблюдаваме групата от шестима смелчаци преди нас. Когато те излизат, водачът ни Маркъс се хвърля във водата с главата напред и ние ентусиазирано го следваме. Щом делфините усетят раздвижване в залива, веднага пристигат и започват да се въртят около нас. Маркъс ни окуражава да правим знаците за пеене, танцуване, скачане и милване. След играта всеки от нас се хваща за гръбните перки на два делфина и те започват да ни теглят напред, като бавно увеличават скоростта. Яката от пяна пред мен се надига застрашително, но умните животни усещат това, намаляват, правят завой и ме връщат обратно при Маркъс. Накрая просто плуваме и се гмуркаме с делфините, а те ни позволяват да ги прегръщаме. На тръгване разбираме, че заливът всъщност е отворен и животните могат да си тръгнат, когато пожелаят, но не го правят. Разказаха ни, че по време на бурята преди няколко месеца един делфин се скрил в залива от бушуващите води, а когато ураганът утихнал, решил да остане. Сега колегите на Маркъс го тренират.

Излизам от опиянението на преживяното едва на следващия ден в офиса, където колегите ми с нетърпение очакват да им разкажа за Ямайка. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст