Реформа без борба с корупцията е нонсенс

Меглена Кунева

Хората съдят за капацитета на мнозинството по резултатите, които се постигат. И по тези, които не се постигат

Гражданите имат право да знаят как живеят тези, които ги управляват, и ако има разминаване или злоупотреба, да следва санкция

Борбата с корупцията и съдебната реформа са двете страни на една дълбока и очаквана от хората реформа

В последния доклад на ЕК БОРКОР беше определена като „енигматична структура“

 

Г-жо Кунева, как си обяснявате, че проектът за антикорупционен закон беше оставен за последния ден преди депутатската ваканция и дори не беше гласуван? С неглижиране на темата? Нежелание да се вземат сериозни мерки?

– Получи се ситуация, в която, от една страна, всички политически сили обявяват за приоритет борбата с корупцията, а в същото време оставят на закона два часа в последния ден на парламентарната сесия, и то след 1 месец престой в Народното събрание, и след като законът се внася в НС от Министерския съвет. Аз вече казах, че вместо коалиция на желаещите да се борят с корупцията, видяхме коалиция на нежелаещите, и то без конкретни аргументи. И неслучайно призовах за повече амбиция и по-малко страх от този закон. Той е изключително важен, защото корупцията в България има сериозни размери и тези, които се съпротивляват срещу приемането му, очевидно не искат промяна. Създаде се и усещане за лошо планиране на законодателната работа на НС, което Реформаторският блок ще настоява да бъде коригирано.

Не се ли опасявате, че през есента, когато законопроектът пак влезе в пленарната зала, ще бъде осакатен, както това се случи с конституционните промени и референдума?

– Работата по този закон е печат за политическа воля на мнозинството да се справи с корупцията. И то във време, в което на България й предстои да получи пореден доклад за състоянието на правосъдието и вътрешния ред по Мониторинговия механизъм. Затова Реформаторският блок, като част от мнозинството, настоя за свикването на Съвета за развитие и за изготвяне на пътна карта и законодателна програма на кабинета, част от която е и Законът за антикорупцията. Хората съдят за капацитета на мнозинството по резултатите, които се постигат. И по тези, които не се постигат. С отлагането на важни закони, като този за борбата с корупцията и промените в Конституцията, не се демонстрират резултати.

Борбата с корупцията и съдебната реформа са двете страни на една дълбока и очаквана от хората реформа. Без независима съдебна система няма да има ефективна борба с корупцията и обратното. Хората искат да видят прилагане на законодателството по един и същ начин за всички. Корупцията е най-тежкият въпрос за страната. Да се правим, че има съдебна реформа без борба с корупцията, няма да допусна нито като политик, нито като вицепремиер.

Приемате ли критиките на прокуратурата? Според нея кръгът на лицата, подлежащи на проверки, е твърде широк. Според други критици на проекта е обратното – той би трябвало да се допълни с още хора на високи позиции.

– Да се даде възможност посредством Закона за борба с корупцията да се извършват проверки за конфликт на интереси и имущество на близките на политиците и хората във властта, и инициативата за това да идва от парламента, е ключово за подобряването на репутацията на страната. Със закона ще се декларират много повече обстоятелства, повече лица ще бъдат задължени, като обхватът на лицата е много умело балансиран. Това е определящ закон и от него няма накъде да се отстъпва повече. Публичността за хората на властови позиции е ключова за връщането на доверието на гражданите в институциите. Сред новите обстоятелства, които ще трябва да се декларират по закон, са оставащите за погасяване кредити, защото бързото им погасяване може да не съответства на размера на доходите на проверявания и да е знак за незаконно забогатяване; както и трудовите доходи, ползваните чужди вещи; имотите, давани под наем, пътувания и обучения над 5 хил. лева. Водили сме се от принципите характер на длъжността, достъп до публичен ресурс и корупционен риск. Хората имат право да знаят как живеят тези, които ги управляват, и да очакват, че ако има разминаване или злоупотреба, следва санкция.

Съществува мнение, че по този закон може да се получи двойно наказание по различни процедури, но заради едно и също нещо, т.е. веднъж по НК и веднъж административно. Има се предвид дейността на антикорупционното бюро и на комисията по конфликт на интереси.

Категорично няма да има двойно наказание. Европейската комисия многократно е заявила, че у нас не работи добре институционалната рамка по антикорупция, че има твърде много органи със скромни резултати и без ясна връзка между тях. В последния доклад на ЕК БОРКОР беше определена като „енигматична структура“. А за 4 години Комисията за конфликт на интереси от над 1300 образувани производства за конфликт на интереси установява конфликт в едва 108, като от тях само 29 са влезли в сила, 48 са отменени, а по 31 нямало окончателно решение. Става дума предимно за незначителни случаи – нарушения от служители в администрацията и общински съветници. Тоест концентрацията на борбата с корупцията по високите етажи у нас липсва.

Законът предвижда да се създаде Национално бюро за предотвратяване на корупцията, а не комисия. И това бюро ще проверява декларациите, ще бъде едноличен орган, за да е ясна отговорността. То ще събере в себе си комисията по конфликт на интереси, БОРКОР и една от структурите на Сметната палата, която сега обработва имуществените декларации. Важно е законът да запази строгостта си, за да даде необходимите резултати, а начело на Националното бюро да бъде избран независим професионалист.

Остава открит въпросът с анонимните сигнали. Сигурна ли сте, че при нашата народопсихология и манталитет те ще бъдат коректни, или ще се използват за разчистване на лични сметки, от завист и злоба?

– Нека не се създава страх от анонимните сигнали, нито да се преувеличава значението им. Ако човек бъде проверен вследствие на анонимен сигнал и проверката докаже корупция, в крайна сметка ще се приложи законът – живеем в правова държава. Ако проверката не докаже корупция, това ще е силен аргумент за репутацията на дадения човек, защото ще е доказано, че той е почтен. По никакъв начин не се създава основа за злоупотреба – всички сигнали ще бъдат проверявани за достоверност, преди да се премине към конкретни действия.

Възможно ли е повторение на казуса с тефтерчето на Златанов? Тоест сигналите да бъдат използвани за политическа репресия?

– Тефтерчето, за което питате, съществуваше, преди да го има този законопроект. Тоест подобни негативни практики, за съжаление, са познати у нас и трябва да се заложат законови гаранции, че няма да се толерират занапред. В новия Закон за борба с корупцията сме заложили достатъчно гаранции срещу политическата репресия. Това е един прецизно направен закон. В редица европейски страни с добри резултати в антикорупцията методът с анонимните сигнали е традиционен и ние заимстваме добри и работещи практики. Отново повтарям, Законът за борба с корупцията по високите етажи на властта се прави не за да се хареса на Европа, а за да отговори на един от най-големите проблеми на България – корупцията, по най-адекватния възможен начин.

Ангел или демон е Моника Маковей? Тя и направеното от нея се приема твърде нееднозначно от нашата политическа класа. Вие не се ли опитвате да влезете в ролята на българската Маковей?

Примерът, който давате, е показателен, че за конкретни реформи трябват личности. Но само личността не е достатъчна – трябва да има добър закон, политическа воля за промяна и работещи институции. В публичното пространство в България често се дава за пример другата държава в Механизма за наблюдение – Румъния. Букурещ свърши сериозна работа в продължение на много години за изграждане и укрепване на институциите за борба с корупцията, която сега дава резултати. Подобни добри резултати и работещи механизми виждаме и в Полша, Словения, Словакия и други страни.

Не закъснява ли вече твърде много Реформаторският блок с решаването на въпроса за единството? Не само за единната регистрация на изборите, които чукат на вратата, а и с единното ръководство, дори със създаването на единна дясна партия?

– Ние сме 6 партии с нюанси в работата си, но работим в съгласие. Реформаторският блок събира, не разделя хората и единната регистрация за местните избори е правилна стъпка. Изключително важно е да възстановим легитимните органи на Реформаторския блок и да работим по ясни правила. Според учредителното споразумение от края на 2013 г. легитимен орган за взимане на решения е Изпълнителният съвет на РБ. От "Движение България на гражданите" предложихме пътна карта за укрепване и консолидация на Реформаторския блок още през миналата есен, предложихме единна регистрация за изборите, предложихме и проект на коалиционно споразумение, възстановяване на Изпълнителния съвет – работим последователно за единството в Блока.

Кой е неразрешимият проблем, за да не можете да се разберете? И не става ли въпрос за междуличностни отношения – по стара традиция в дясното пространство?

– Десният избирател в България търси и има нужда от своите адекватни представители. Процесите на консолидиране на дясното пространство са крайно динамични именно защото отразяват волята на рационално мислещите избиратели. Реформаторският блок е устойчив, коректен и работещ в интерес на избирателите политически съюз. Участието на РБ в кабинета и Народното събрание даде гаранции за стабилност и разум в управлението.

– Как очаквате да се представят реформаторите на местния вот? Те сякаш повече загубиха, отколкото да спечелят от „историческия компромис” около съдебната реформа.

– ДБГ като най-голямата политическа партия в Реформаторския блок ще постигне много добри резултати на местния вот и ще даде излаз през тях на реформаторските политики в общините. За нас, и изобщо за Блока, ще е успех да постигнем кметове в областни градове и в различните по големина общини, като разчитаме и на значителен брой общински съветници. Очаквам реформаторски пробив на местните избори, очакваме балотажи за районни кметове в София и да спечелим много от тях. Имахме 100 000 избиратели в столицата на парламентарните избори и е наш ангажимент да им предоставим алтернатива. РБ е готов за местните избори.

Ще влезе ли страната ни в Шенген до края на годината? Този въпрос има ли връзка с предстоящата съдебна реформа?

– Работим за поетапно присъединяване на България към Шенген през октомври по "сини граници" и няма да използваме това членство като плашило, за да задвижим законодателни промени. Ние сме изпълнили критериите и трябва да влезем в Шенген.
Едновременно с това през септември в България ще има мисия на ЕК, която ще оценява напредъка в правосъдието и борбата с корупцията. Ако нямаме какво да докажем и ако се разколебае подкрепата по антикорупционните мерки, ще има тежки оценки за липсата на политическа воля и нежелание да се придвижват реформите напред. Влизането в Шенген няма връзка с оценката на правосъдието и вътрешния ред по Мониторинговия механизъм. Факт е, че много от страните членки, които имат резерви към българското членство в Шенген, използват като условие напредъка ни по Механизма за сътрудничество, но да се прави връзка между двата процеса е неправилно.

 

Меглена Кунева е родена на 22 юни 1957 г. в София. Завършва ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски”, доктор на юридическите науки. Специализира „Международни отношения и международно екологично право” в университета Джорджтаун, Вашингтон, САЩ, и екологично право в Оксфорд, Великобритания. Тя е първият български еврокомисар. Комисар на годината на ЕС за 2008-а. Председател на ДБГ от Реформаторския блок.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст