Реформа без борба с корупцията е нонсенс

Меглена Кунева

Хората съдят за капацитета на мнозинството по резултатите, които се постигат. И по тези, които не се постигат

Гражданите имат право да знаят как живеят тези, които ги управляват, и ако има разминаване или злоупотреба, да следва санкция

Борбата с корупцията и съдебната реформа са двете страни на една дълбока и очаквана от хората реформа

В последния доклад на ЕК БОРКОР беше определена като „енигматична структура“

 

Г-жо Кунева, как си обяснявате, че проектът за антикорупционен закон беше оставен за последния ден преди депутатската ваканция и дори не беше гласуван? С неглижиране на темата? Нежелание да се вземат сериозни мерки?

– Получи се ситуация, в която, от една страна, всички политически сили обявяват за приоритет борбата с корупцията, а в същото време оставят на закона два часа в последния ден на парламентарната сесия, и то след 1 месец престой в Народното събрание, и след като законът се внася в НС от Министерския съвет. Аз вече казах, че вместо коалиция на желаещите да се борят с корупцията, видяхме коалиция на нежелаещите, и то без конкретни аргументи. И неслучайно призовах за повече амбиция и по-малко страх от този закон. Той е изключително важен, защото корупцията в България има сериозни размери и тези, които се съпротивляват срещу приемането му, очевидно не искат промяна. Създаде се и усещане за лошо планиране на законодателната работа на НС, което Реформаторският блок ще настоява да бъде коригирано.

Не се ли опасявате, че през есента, когато законопроектът пак влезе в пленарната зала, ще бъде осакатен, както това се случи с конституционните промени и референдума?

– Работата по този закон е печат за политическа воля на мнозинството да се справи с корупцията. И то във време, в което на България й предстои да получи пореден доклад за състоянието на правосъдието и вътрешния ред по Мониторинговия механизъм. Затова Реформаторският блок, като част от мнозинството, настоя за свикването на Съвета за развитие и за изготвяне на пътна карта и законодателна програма на кабинета, част от която е и Законът за антикорупцията. Хората съдят за капацитета на мнозинството по резултатите, които се постигат. И по тези, които не се постигат. С отлагането на важни закони, като този за борбата с корупцията и промените в Конституцията, не се демонстрират резултати.

Борбата с корупцията и съдебната реформа са двете страни на една дълбока и очаквана от хората реформа. Без независима съдебна система няма да има ефективна борба с корупцията и обратното. Хората искат да видят прилагане на законодателството по един и същ начин за всички. Корупцията е най-тежкият въпрос за страната. Да се правим, че има съдебна реформа без борба с корупцията, няма да допусна нито като политик, нито като вицепремиер.

Приемате ли критиките на прокуратурата? Според нея кръгът на лицата, подлежащи на проверки, е твърде широк. Според други критици на проекта е обратното – той би трябвало да се допълни с още хора на високи позиции.

– Да се даде възможност посредством Закона за борба с корупцията да се извършват проверки за конфликт на интереси и имущество на близките на политиците и хората във властта, и инициативата за това да идва от парламента, е ключово за подобряването на репутацията на страната. Със закона ще се декларират много повече обстоятелства, повече лица ще бъдат задължени, като обхватът на лицата е много умело балансиран. Това е определящ закон и от него няма накъде да се отстъпва повече. Публичността за хората на властови позиции е ключова за връщането на доверието на гражданите в институциите. Сред новите обстоятелства, които ще трябва да се декларират по закон, са оставащите за погасяване кредити, защото бързото им погасяване може да не съответства на размера на доходите на проверявания и да е знак за незаконно забогатяване; както и трудовите доходи, ползваните чужди вещи; имотите, давани под наем, пътувания и обучения над 5 хил. лева. Водили сме се от принципите характер на длъжността, достъп до публичен ресурс и корупционен риск. Хората имат право да знаят как живеят тези, които ги управляват, и да очакват, че ако има разминаване или злоупотреба, следва санкция.

Съществува мнение, че по този закон може да се получи двойно наказание по различни процедури, но заради едно и също нещо, т.е. веднъж по НК и веднъж административно. Има се предвид дейността на антикорупционното бюро и на комисията по конфликт на интереси.

Категорично няма да има двойно наказание. Европейската комисия многократно е заявила, че у нас не работи добре институционалната рамка по антикорупция, че има твърде много органи със скромни резултати и без ясна връзка между тях. В последния доклад на ЕК БОРКОР беше определена като „енигматична структура“. А за 4 години Комисията за конфликт на интереси от над 1300 образувани производства за конфликт на интереси установява конфликт в едва 108, като от тях само 29 са влезли в сила, 48 са отменени, а по 31 нямало окончателно решение. Става дума предимно за незначителни случаи – нарушения от служители в администрацията и общински съветници. Тоест концентрацията на борбата с корупцията по високите етажи у нас липсва.

Законът предвижда да се създаде Национално бюро за предотвратяване на корупцията, а не комисия. И това бюро ще проверява декларациите, ще бъде едноличен орган, за да е ясна отговорността. То ще събере в себе си комисията по конфликт на интереси, БОРКОР и една от структурите на Сметната палата, която сега обработва имуществените декларации. Важно е законът да запази строгостта си, за да даде необходимите резултати, а начело на Националното бюро да бъде избран независим професионалист.

Остава открит въпросът с анонимните сигнали. Сигурна ли сте, че при нашата народопсихология и манталитет те ще бъдат коректни, или ще се използват за разчистване на лични сметки, от завист и злоба?

– Нека не се създава страх от анонимните сигнали, нито да се преувеличава значението им. Ако човек бъде проверен вследствие на анонимен сигнал и проверката докаже корупция, в крайна сметка ще се приложи законът – живеем в правова държава. Ако проверката не докаже корупция, това ще е силен аргумент за репутацията на дадения човек, защото ще е доказано, че той е почтен. По никакъв начин не се създава основа за злоупотреба – всички сигнали ще бъдат проверявани за достоверност, преди да се премине към конкретни действия.

Възможно ли е повторение на казуса с тефтерчето на Златанов? Тоест сигналите да бъдат използвани за политическа репресия?

– Тефтерчето, за което питате, съществуваше, преди да го има този законопроект. Тоест подобни негативни практики, за съжаление, са познати у нас и трябва да се заложат законови гаранции, че няма да се толерират занапред. В новия Закон за борба с корупцията сме заложили достатъчно гаранции срещу политическата репресия. Това е един прецизно направен закон. В редица европейски страни с добри резултати в антикорупцията методът с анонимните сигнали е традиционен и ние заимстваме добри и работещи практики. Отново повтарям, Законът за борба с корупцията по високите етажи на властта се прави не за да се хареса на Европа, а за да отговори на един от най-големите проблеми на България – корупцията, по най-адекватния възможен начин.

Ангел или демон е Моника Маковей? Тя и направеното от нея се приема твърде нееднозначно от нашата политическа класа. Вие не се ли опитвате да влезете в ролята на българската Маковей?

Примерът, който давате, е показателен, че за конкретни реформи трябват личности. Но само личността не е достатъчна – трябва да има добър закон, политическа воля за промяна и работещи институции. В публичното пространство в България често се дава за пример другата държава в Механизма за наблюдение – Румъния. Букурещ свърши сериозна работа в продължение на много години за изграждане и укрепване на институциите за борба с корупцията, която сега дава резултати. Подобни добри резултати и работещи механизми виждаме и в Полша, Словения, Словакия и други страни.

Не закъснява ли вече твърде много Реформаторският блок с решаването на въпроса за единството? Не само за единната регистрация на изборите, които чукат на вратата, а и с единното ръководство, дори със създаването на единна дясна партия?

– Ние сме 6 партии с нюанси в работата си, но работим в съгласие. Реформаторският блок събира, не разделя хората и единната регистрация за местните избори е правилна стъпка. Изключително важно е да възстановим легитимните органи на Реформаторския блок и да работим по ясни правила. Според учредителното споразумение от края на 2013 г. легитимен орган за взимане на решения е Изпълнителният съвет на РБ. От "Движение България на гражданите" предложихме пътна карта за укрепване и консолидация на Реформаторския блок още през миналата есен, предложихме единна регистрация за изборите, предложихме и проект на коалиционно споразумение, възстановяване на Изпълнителния съвет – работим последователно за единството в Блока.

Кой е неразрешимият проблем, за да не можете да се разберете? И не става ли въпрос за междуличностни отношения – по стара традиция в дясното пространство?

– Десният избирател в България търси и има нужда от своите адекватни представители. Процесите на консолидиране на дясното пространство са крайно динамични именно защото отразяват волята на рационално мислещите избиратели. Реформаторският блок е устойчив, коректен и работещ в интерес на избирателите политически съюз. Участието на РБ в кабинета и Народното събрание даде гаранции за стабилност и разум в управлението.

– Как очаквате да се представят реформаторите на местния вот? Те сякаш повече загубиха, отколкото да спечелят от „историческия компромис” около съдебната реформа.

– ДБГ като най-голямата политическа партия в Реформаторския блок ще постигне много добри резултати на местния вот и ще даде излаз през тях на реформаторските политики в общините. За нас, и изобщо за Блока, ще е успех да постигнем кметове в областни градове и в различните по големина общини, като разчитаме и на значителен брой общински съветници. Очаквам реформаторски пробив на местните избори, очакваме балотажи за районни кметове в София и да спечелим много от тях. Имахме 100 000 избиратели в столицата на парламентарните избори и е наш ангажимент да им предоставим алтернатива. РБ е готов за местните избори.

Ще влезе ли страната ни в Шенген до края на годината? Този въпрос има ли връзка с предстоящата съдебна реформа?

– Работим за поетапно присъединяване на България към Шенген през октомври по "сини граници" и няма да използваме това членство като плашило, за да задвижим законодателни промени. Ние сме изпълнили критериите и трябва да влезем в Шенген.
Едновременно с това през септември в България ще има мисия на ЕК, която ще оценява напредъка в правосъдието и борбата с корупцията. Ако нямаме какво да докажем и ако се разколебае подкрепата по антикорупционните мерки, ще има тежки оценки за липсата на политическа воля и нежелание да се придвижват реформите напред. Влизането в Шенген няма връзка с оценката на правосъдието и вътрешния ред по Мониторинговия механизъм. Факт е, че много от страните членки, които имат резерви към българското членство в Шенген, използват като условие напредъка ни по Механизма за сътрудничество, но да се прави връзка между двата процеса е неправилно.

 

Меглена Кунева е родена на 22 юни 1957 г. в София. Завършва ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски”, доктор на юридическите науки. Специализира „Международни отношения и международно екологично право” в университета Джорджтаун, Вашингтон, САЩ, и екологично право в Оксфорд, Великобритания. Тя е първият български еврокомисар. Комисар на годината на ЕС за 2008-а. Председател на ДБГ от Реформаторския блок.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли идеята за въвеждане на по-висок данък върху второ и всяко следващо жилище?

Подкаст