Хранят армията като бежанците

Бизнесмен възседнал войник

Министерството на отбраната ще даде за храна на войската през следващите три години близо 32 млн. лева. Това четем в „консолидираната“ обществена поръчка за доставка на хранителни продукти за сведената до критичния си минимум 37-хилядна българска армия. Интересното в случая обаче е не размерът на сумите за армейската храна, които съвсем не са толкова големи, а липсата на крайна цена. Частните фирми, които ще се погрижат за доставките на военните формирования от състава на Съвместното командване на силите, на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили, на Военноморските сили и на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, ще се състезават не с асортимента и качеството на доставяните продукти, а с размера на… отстъпката, четем в обявлението на страницата на Агенцията за обществени поръчки. С други думи, ако фирма "Х" даде отстъпка от цената на доматите например 10%, а фирма "У" – 8%, печели фирмата с по-голямата отстъпка, а не с по-качествения домат, без да й се налага да съобрази цената в своята оферта с прогнозните очаквания. Така обаче цената на общата поръчка в края може да стигне и 300 милиона. Всички мераклии да се включат точно в това състезание за войнишката манджа ще могат да подадат своите оферти до 28 септември. Предложенията им ще бъдат отворени още на 29 септември. Тогава ще стане ясно

кой и какво парче ще успее да отхапе

от гарантиращата приходи за три години напред поръчка.

И не е изключено фаворитите на властта вече да са определени. На такава мисъл навеждат заложените в поръчката критерии за оценка на подадените от участниците оферти.

Най-голяма тежест, естествено, е дадена на предложената цена (50 от общо 100 точки). Този показател не само че автоматично свежда критериите за качество до минимум, но и предразполага участниците да играят с отстъпките.

Ако предположим, че авторите на тръжната документация все пак са имали някакви основания да впишат по този начин изискванията в този показател, не така стои въпросът с

останалите "тежести" за успех

Доста по-любопитен е показателят,  който ще донесе на участниците 25 точки  „тежест“ на офертата. В текста на поръчката той е записан като: „мерки за управление на идентификационните рискове, свързани с доставката и тяхната оптимизация“… Каквото и да означава това.

Според запознати с този вид „организация“ на поръчките за доставка на храни въпросният критерий позволява, меко казано, офертите да бъдат субективно оценявани. Инак другите три критерия – срок за доставка при „извънредни ситуации“ се оценява с 10 точки, при „неотложни нужди“ с 5 точки и срок за отстраняване на рекламациите с 10 точки. Като изключим факта, че трудно може да бъде направена разлика между формулировките „неотложни нужди“ и „извънредни ситуации“, не е ясно защо те ще бъдат оценявани различно?! Може би защото по странен начин ученията са включени в графата "извънредни ситуации", но те, както знаем, са планирани и нямат нищо общо с бедствията и авариите, които евентуално трябва да влязат в тази "извънредност".

Тук е мястото да припомним, че още преди близо три месеца, когато в. „БАНКЕРЪ“ първи публикува материал за скандалните провали на обществени поръчки, свързани с храната на българската армия под заглавие „Няма манджа за великия войник“ (бр. 25 от 19 юни), от Министерството на отбраната ни обясниха, че е сформирана работна група за изготвянето на документацията за обща обществена поръчка. Но поради нейната сложност поръчката за доставката на хранителни продукти за военните формирования от Българската армия и за Изпълнителната агенция „Военни клубове и военнопочивно дело“ се била забавила.

Още тогава ние поставихме въпроса

какво точно е правила тази работна група

толкова месеци, за да се стигне до създалата се ситуация. Защото на официалната страница на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военнопочивно дело"  още през 2014-а (под № 515-2014-0012) ясно са описани 227 сертифицирани хранителни продукта, които са необходими за изхранването на армията. Отговор обаче така и не получихме.

Сега става ясно, че методиката за оценка на офертите на участниците в конкурса не само че не е дълго мислена, но и е

почти дословно преписана

от тази в подобен конкурс, обявен от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Само че именно тази методика и резултатите, след нейното прилагане (решение №3-579 от 17 юли), доведоха до купища жалби на участници в Комисията за защита на конкуренцията.

В тях се посочва, че именно заложеният от възложителя показател „мерки за управление на идентификационните рискове, свързани с доставката и тяхната оптимизация“ (П1), предполага субективен начин на присъждане на съответния брой точки и е почти невъзможно да се приеме, че извършеното оценяване по него може да е мотивирано и в съответствие с изискванията на Закона за обществените поръчки (чл.72, ал.1, т.4).  

Липсата на заложени параметри при оценяване по този показател ограничава възможността да се установи дали комисията правилно е оценила техническите предложения на участниците в конкурса. Точно този показател предполага и субективен начин на присъждане на съответния брой точки. И не само това. Той затруднява преценката какви, според възложителя, са недостатъците в техническото предложение на кандидатите, на базата на които да се присъдят пълният брой точки. Такава е позицията на някои от юристите, атакували тази част от методиката за оценяване на участниците в търга.

С думи прости, ако прогнозираме резултата от новия търг за доставка на храни за армията, спокойно може да кажем, че той  е

предварително обречен

Защото заложените в него критерии неизбежно ще доведат до последващи съдебни спорове.

Още в публикацията си отпреди три месеца предупредихме, че както и в предишния случай Министерството на отбраната ще намери "решение" за изхранване на армията, докато текат обжалванията и съдебните процедури. Със сигурност обаче този изход няма да е защитен от закона.

Припомняме, че според всички изисквания на Закона за обществените поръчки, ако по някакви "непреодолими" причини държавната администрация не е могла да обяви официално търг за подновяването на даден контракт или пък „неотложни“ причини са забавили подписването на нов, то тя е длъжна да предложи анекс към стария договор на предишния доставчик, който да действа до провеждането на новия търг. Само че както и в предишния случай, така и сега едва ли военното ведомство ще предложи да направи  анекси към старите договори за доставка. На дневен ред отново ще изникне въпросът кой ще доставя храна за поделенията на военното министерство в този период и по каква процедура ще се „легализират“ временните доставчици на храна за армията.

Но това не е всичко. При  тази дълго премисляна и „задълбочено анализирана“  обществена поръчка за първи път в историята на изхранването на българската армия контролът върху храните се прехвърля не на лицензираните лаборатории към Агенцията за безопасност на храните, а на ВМА. Дали някой чиновник просто е проспал текстовете от закона, чиито изрични изисквания са оценката за качество и сертифициране на продуктите да се прави от лицензирани лаборатории, или просто някой се опитва

да прехвърли контрола в собствената си орбита?!

Кой и кога ще отговаря за подобни недомислици? И отново питаме, какви мерки ще вземе министър Николай Ненчев срещу чиновниците, които не само забавиха предишната поръчка, но сега предлагат формулировки за оценяване, които неминуемо ще доведат до нови съдебни дела. И кой ще плати масрафа за тях? Или пък иде реч за умишлено (въз)действие при подготовката на конкурсната документация, която бе сътворена в този си вид след месеци… бездействие.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст