ПИБ върна половината от 1.3 млрд. лв. държавна помощ
Първа инвестиционна банка показва изключителна жизнеспособност и вече е върнала половината от държавната помощ, на стойност 1.3 млрд. лв., отпусната й миналото лято. Банката има намерението да продължи с ускореното връщане на парите до края на годината и най-вероятно за първите месеци на 2016-а ще остане да издължи незначителна сума. Това установи в. „БАНКЕРЪ“, засичайки информация от трезора и от Централната банка.
Към момента остават за издължаване между 500 и 600 млн. лв., конкретен беше източникът ни от БНБ. Нямало никакво съмнение, че банката ще излезе на чисто най-късно до средата на следващата година.
Колкото до случая с ПИБ, той е обществено известен, по него няма скрито-покрито – банката получи 1.3 млрд. лв. държавна помощ след одобрение на Европейската комисия. В края на юни тази година финансовият министър Владислав Горанов потвърди, че ПИБ дължи на държавата. На въпрос за 900 млн. лв. ли става дума (известно е, че банката върна не по-малко от 300 млн. лв. още до края на миналата година), Горанов каза: „Те вече са доста по-малко“. И за да бъде убедителен, добави: „Уверявам ви, мениджмънтът на ПИБ настоява тези пари да бъдат върнати, тъй като те са предоставени срещу лихва за правителството и цената на финансирането за ПИБ е висока според тяхната оценка. Тоест те предпочитат максимално бързо да ги върнат и имат възможност за това“. Кратко и ясно, както трябва да говори един финансов министър. Ако иска да не събужда нездрав интерес и да не клати финансовата стабилност на държавата.
А и трети независим източник ни увери, че сагата с атаката срещу ПИБ ще приключи скоро в интерес на вложителите и в ущърб на организаторите й.
ПИБ е приела конкретна програма за развитие и връщане на държавните пари. В унисон с нея на 27 юли финландецът Юрки Илмари Коскело беше официално вписан в Търговския регистър като член на надзорния съвет на Първа инвестиционна банка. Изборът на финландския банкер, чието назначение е изискано от Европейската комисия, стана на Общото събрание на акционерите, проведено на 15 юни. Тогава бяха приети редица промени в устава на ПИБ, най-важната от които бе, че кредитите на стойност над 5 млн. лв. ще бъдат одобрявани от надзорния съвет.
Да припомним, че едно от изискванията на Европейската комисия за отпускане на държавна помощ за третата по големина банка в страната, в разгара на банковата криза през лятото на 2014 г., беше назначаването на независим представител в управлението на ПИБ.
Интересен факт е и това, че в края на миналата година от кредитната институция предложиха да върнат предсрочно парите, 900 млн. лв. от които стоят под формата на депозит на финансовото министерство в банката.Правителството обаче отказа, като изиска преструктурирането на ПИБ да продължи до май 2016 г., както е договорено с Европейската комисия.
Преди дни получихме една ясна декларация от финансовия министър Владислав Горанов: „Ако има някакъв проблем в други банки, нали не се съмнявате, че много отдавна щяхме да сме го отрегулирали, за да не се стигне до това, което се случи преди една година“. ПИБ е единствената банка в момента, която ползва някаква форма на държавно подпомагане, потвърдиха думите му от БНБ.
Тази категоричност ни кара да се върнем към нескопосаните изявления на политици, които, вместо да успокояват обществеността, изострят съмненията на хората.
Да припомним, че след новогодишните веселби на 2015-а и последвалия ги махмурлук, във време трезво и откровено премиерът Бойко Борисов каза буквално следното: „Ние в момента подкрепяме и други частни банки“. Датата е 10 януари тази година. Той отказа да съобщи имената на трезорите, но допълни: "Помагаме, за да не стане лошо и да запазим стабилността им. Хората да са спокойни за банките, защото държавата се грижи сега".
Успокоението в стил "пълна некомпетентност" блесна от телевизионния екран и преди дни. Думата отново имаше Борисов: "Ние в момента подпомагаме Х банки като държава, за да не паднат, за да са стабилни и за да е стабилна банковата система".
По-тревожно не би могло да прозвучи. Значи нещо се клати, вие не знаете какво, ние го подкрепяме, доверете ни се и не питайте защо. Така звучи тази полуинформация и полупредупреждение на Борисов.
Знаем добре, че соцмоделът е настанен уютно в мисленето на премиера ни в частта култ към държавата и психосоматичното му отклонение да се отъждествява с нея – „Аз ви направих спортна зала, магистрала, пречиствателна станция…“ В теми обаче, които не са му близки, Бойко все пак споменава „държава“.
Но не това е интересното. Борисов открехва вратичката за една строго пазена тайна – че и други банки са били в опасност след атаката срещу КТБ. Колко и кои остава загадка и досега.
Частичен отговор за това какво се е случило през юни миналата година дойде в края на юли тази година. От кандидата за втори подуправителски мандат в БНБ Калин Христов стана ясно, че броят на застрашените трезори е бил почти половината от всички банки на българския пазар.
От БНБ пуснаха духа от бутилката
по време на процедурата за избор на ново ръководство на централната банка преди месец. Тогава научихме, че подуправителите на БНБ са пресекли заедно с правителството по време на атаката срещу КТБ ликвидна криза в 14 банки. Това дава ясна представа за началната масова паника, обзела вложителите в българските трезори след затварянето на КТБ. Тя беше видима пред банковите клонове. Това доказва някои вече известни хипотези, че целият замисъл на атентата срещу КТБ е имал за цел да нанесе поражения в цялата банкова система, за да се размие отговорността на атентаторите, като общественото внимание се разпростре върху повече трезори.
Попитахме източника ни от БНБ как е потушен пожарът. Той беше категоричен: „Не сме прибягвали да финансова помощ, използвахме само психологически средства“. Да, тук трябва да си спомним изявлението на тогавашния вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, което наистина свърши работа и успокои изнервените вложители.
В парламента пред журналисти той заяви, че банката няма нужда от квестори, системата е стабилна и показа банкова карта от ПИБ, като заяви, че е клиент на трезора и няма да се поддаде на "паниката". Йовчев допълни, че е разговарял с премиера, министъра на финансите, главния прокурор и управителя на БНБ и че "целенасочените и злонамерени опити" се разследват, а виновните ще понесат тежка отговорност.
"Финансовата система на страната е стабилна. Няма абсолютно никакви притеснения и никакви причини, за да имат опасения хората. Включително, ако щете, че в момента и оценката отвънка е много добра. Видяхте на какъв процент г-н Чобанов се справи – 3% – да успее да договори дълга. Държавата разполага и с ресурси, и с инструменти, за да реагира на всяка една такава злонамерена атака." Това са стенографски точно думите на Йовчев.
Общественото мнение и излезлите на мода „атакуващи“ журналисти обаче не могат да спят спокойно. Те перманентно питат: „Не се ли крепят банки с9крито, както всяко правителство прави, като се насочват пари на държавни търговски дружества към определени трезори, за да се стабилизират?
На пръв поглед е изкусителна тезата, че помощта на държавата за конкретна банка може да има и други, скрити форми. Това, както и преди – при КТБ, са държавните депозити. Това е българска политическа хитрост, бягство от забраните на Еврокомисията и тайна вратичка, заобикаляща Валутния борд у нас, който забранява рефинансирането на търговските банки от Централната банка, ако продължим тази логика на разсъждение.
По последни данни на БНБ
от средата на месец май пет банки имат непропорционално висок дял на държавните депозити в привлечените си средства. Това, освен ПИБ, са Общинска банка, Инвестбанк, "Интернешънъл Асет Банк" и "Търговска банка Д".
„Тъпо е да се правят внушения, че тези банки имат остра нужда от ликвидност и затова някой я запълва. Какво тогава да кажем за „УниКредит Булбанк“, която също е в челните места на списъка от „реципиенти“, една банка, която прелива от пари“. Така леко ядосано коментира спекулациите източникът ни от „Батенберг" 1.
От БНБ обясниха още: „Абсурдно е да се говори за депозити на държавни фирми и държавна помощ. Между двете няма нищо общо. Депозирането е въпрос на фирмено управление, държавата там не се меси. Всяка държавна компания е длъжна да дава информация за това къде държи парите си, тази информация се следи от Министерството на икономиката и във Финансите.“
Отделен е
въпросът за парите на властта
депозирани в банките. Те са в статистиката на БНБ под рубриката „Депозити на „Държавно управление“. Само да припомним, че „Държавно управление“ включва министерства; държавни и изпълнителни агенции, които са независими юридически лица; университети и болници, финансирани от правителството; извънбюджетни фондове и други публични институции; общини и финансирани от тях болници; НОИ и НЗОК.
Депозитите на тези институции не само нямат нищо общо с вложенията на държавните фирми, но и с държавната помощ. Тук нещата са ясно разписани. От всяка банка, приела на депозит средства от сектор "Държавно управление", се изисква да закупи като обезпечение държавни ценни книжа на същата стойност. Изглежда, че няма мърдане, но и опитите да се търсят тайни връзки и предпочитания са обречени на неуспех, защото няма как да се проследят.
Дисперсията обаче била добра. Финансовият министър каза преди месец: „Не знам да има концентрация някаква, но това лесно може да се провери, тъй като държавните фирми редовно подават информация.“
Според него концентрирането на ресурс на бюджета или на държавни предприятия в конкретна банка не е добра практика, тъй като тя създава изкривяване на пазара от гледна точка на достъпа до ликвидност. По тази причина, според Горанов, в първия мандат на ГЕРБ са се въвели "правила за недепозиране" – нещо, което всъщност липсваше преди това. (Министърът говори за ограниченията на средствата, оставени на депозит в една банка.)
Но докато държавните фирмени депозити се оказват труднопроследими, при парите на властта нещата са доста по-прозрачни. На 15 май
БНБ за първи път представи
отчетите на българските банки за първото тримесечие по нова форма. Тя дава представа за структурата на привлечените средства, както и за лихвените разходи/приходи по всеки клас клиенти.
Големият дял на депозититите на сектор „Държавно управление“ в първите две банки не е изненада. В Общинска банка държи парите си Столичната община. За Инвестбанк досега се знаеше, че е предпочетена от големи държавни фирми като АЕЦ "Козлодуй", но очевидно бюджетът и общините също държат част от парите си там.
Веднага обаче на някои набюдатели направи впечатление, че определени банки, не са начислили разходи по депозитите на сектор "Държавно управление" през първото тримесечие. А може би начислението ще дойде на падежа на депозитите, каквато е практиката на някои банки.
През юни обаче БНБ не предостави подробна информация по въпроса. Това даде повод на някои коментатори да напомнят, че според статистиката, че има банки, които отчитат нулеви лихви по привлечените средства от държавата и общините, т. е. те седят там за удобство на банката. Впоследствие неофициално бе коментирано, че БНБ погрешно е отразила информацията от банките или самите банки са се объркали в попълването на формата. В този дух бе и писмото на Централната банка. Затова се очакваше БНБ да публикува коригирана справка за второто тримесечие, но тя не го направи.
Има само обобщена справка за депозитите и няколко реда в прессъобщението. От тях става ясно, че депозитите на сектор "Държавно управление" намаляват с 269 млн. лв. – до 2.7 млрд. лева. Начислените лихви по тях, които бяха общо 2 млн. лв. през първото тримесечие, вече са 13 млн. лв. към 30 юни.
Една друга
флангова атака
през последните месеци се прицели в гръцкото банково присъствие у нас. Мит се оказаха и публикациите, които твърдяха, че депозантите имат "нездрав интерес“ към трите гръцки банки и клон на трезор от южната ни съседка. „Над 3 млрд. лв. са изтеглени от банки с гръцки капитал“, тази информация се появи преди седмици, базирана на данни от БНБ.
„Това не е вярно. Става дума за сума, десетки пъти по-малка“, коментира високопоставеният източник от БНБ специално за „БАНКЕРЪ“.
