Застрахователи си позволяват "лукса" да гонят високорискови клиенти, като определят петорни цени на полиците си за автомобилни застраховки. Тази мярка се прилага към непоправими джигити с мощни коли или примерно към хора, които се занимават с регистрации на румънски граждани. На този режим били подложени и българи, трайно живеещи зад граница, млади водачи, както и застраховани, които са докарали рекордни щети на застрахователите си.
В момента повечето компании прилагат подобие на "Бонус-малус", но използват само своите собствени данни, за да пресмятат риска. Ако сега на един клиент му е завишена сумата заради нарушения, той се маха от компанията и отива в друга, в която нямат данни за бруталното му поведение на пътя. Ако се задейства "Бонус-малус" системата, която е един общ регистър, всички компании ще знаят, че той не е добър водач и, естествено, ще му предлагат по-висока цена, която той ще бъде длъжен да плати.
Медиите лансираха различни коментари и за същността на тази система, и за финансовите измерения на изграждането на цялостната система за оценка на риска.
За да внесе яснота в медийната каша, потърсихме коментара на Ралица Агайн – Гури, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".
"Пишат се абсолютно смешни неща. Абсурдно е някакви поскъпвания да имат нещо общо с "Бонус –малус" системата. В тази система не може да има друг критерий за оценка на водачите (и оттам за определяне на справедлива цена на тяхната задължителна полица "Гражданска отговорност") освен броя на пътнотранспортни произшествия, които са допуснали, респ. обезщетенията, които са платени по тях." Това предупреди Агайн и допълни: "Не може нито възраст, нито опит, нито вид кола, кубатура на двигател или каквото и да било друго да се включва като критерий в тази система."
"Неотдавна Европейският съд е осъдил Люксембург и Белгия за подобни отклонения. Защото става дума за изключително сложна матрица, базирана на щетимостта, и никакви други фактори нямат място в нея", каза още шефката в КФН..
Намерението на Комисията да създаде такава матрица е абсолютно непоколебимо. Нейните експерти обаче си дават сметка, че трябва да се извърви дълъг път. На първо време трябва да се направи устойчива връзка с информационната база на КАТ (МВР), откъдето да се теглят данни за катастрофите. След като такава връзка с КАТ бъде направена, в КФН ще изготвят модела, който известно време ще бъде тестван и едва след това ще бъде пуснат в употреба.
Застрахователите обаче са нетърпеливи. Главният изпълнителен директор на ДЗИ Коста Чолаков обяви, че общата система "Бонус-малус", при която шофьорите без нарушения плащат по-малко за полицата, а нарушителите – повече, най-вероятно ще заработи у нас от 2016 година. Той поясни, че досега създаването й е било невъзможно заради липсата на обща информация. Но от юни тази година застрахователите са длъжни да подават данните за произшествията на клиентите си към Гаранционния фонд.
Агайн категорично отрече, че е възможно системата да бъде изградена в такъв срок. Въпреки че имало вече договорки с МВР и заедно писали предложението за новия Кодекс за застраховането, нещата не са помръднали много.
Не са малко и спекулациите, че заради приемането на новия застрахователен кодекс от Министерския съвет "Гражданска отговорност" ще поскъпне. Това е нелогично, казва Агайн.
"Ако резултатите по тази полица са лоши за компаниите, ако те губят от прекомерен брой щети, тя ще поскъпне. Не защото някой ще приеме нов закон или ще каже нещо специално. Изпреварващо расте броят на изплатените обезщетения, а размерът на застрахователната премия не расте със същото темпо. Погледнете колко струва застраховката дори в съседни на нас държави и ще видите, че ниските цени са присъщи за Балканите и особено за България. Да не звучи обидно, цените в Албания и Косово са по-високи", коментира Румен Янчев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп".
Ралица Агайн не се съгласи с Янчев. Тя обясни, че като цяло цените в България са по-ниски, защото обезщетенията са по-ниски, т.е разходите за пострадал са по-ниски. Те пък са отражение на жизненото равнище като цяло.
Но шефката на застраховането в КФН обърна внимание, че има редица компании, които имат отрицателни технически резултати. "Няма да се водим от резултати за едно тримесечие, няма да прибързваме, но ако видим трайна тенденция, ще вземем мерки. А те се състоят в избор на инструмент – презастраховане, заделяне на повече резерви или вдигане на цената па полицата, на застрахователната премия", обясни тя. Във всички случаи тогава задължителната полица ще поскъпне.
