Странно изглежда, че при разпит пред съд седем учредители на партия са заявили, че не знаят точно в какво участват и каква е ролята на партиите в обществения живот на страната. Но се оказва, че може от тях да се иска да разбират терминологията в устава, за който също са гласували и са приели. Никъде в закона не се поставя изискване за образователния ценз на учредителите на партии. Но пък за сметка на това конституционното право на сдружаване на гражданите е ненакърнимо. И е недопустимо да се въвеждат допълнителни изисквания за регистрация на политическите партии извън изискванията, посочени в закона.
Това най-общо се разбира от мотивите на Върховния касационен съд, който на 8 август тази година допусна регистрацията на поредната политическа партия в България – "Движение за благоденствие и възход".
Партията бе учредена в Пловдив през февруари, при това твърде тайнствено – поне за медиите. Въпреки това част от тях надушиха събитието и се изсипаха на учредителния конгрес. Така се разбра, че като учредители са били поканени към 1000 души – основно от ромския квартал "Столипиново". И че за председател е бил избран неизвестният за широката общественост бизнесмен Емил Иванов. Твърди се, че човекът е шеф на фирма за скрап в Столипиново.
Част от активистите й се оказаха бивши функционери на ДПС, което пък роди подозренията, че новата партия може би ще се конкурира с партията на Лютви Местан. Но единственото, което изтече в медиите за политическата ориентация на движението, е, че то било ориентирано към "дясното" и че има амбиции да издигне свои кандидати на местните избори навсякъде.
Партията обаче се препъна по пътя си към властта – Софийският градски съд отказа да я регистрира. Така делото стигна до ВКС. Той пък прие, че всичко в документите й е наред и поредната политическа структура трябва да бъде регистрирана. Въпросът сега е ще се случи ли това в рамките на две седмици, в края на които изтича срокът за регистрация в ЦИК за участие в предстоящите местни избори.
Всъщност чак от решението на ВКС стават ясни някои подробности за самата партия. Например, че като основна цел в устава й се сочи "създаването на условия за равноправно интегриране на българските граждани в уязвимо и неравностойно положение от всички етнически групи в обществения и икономическия живот чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация".
Очевидно един от мотивите, с които СГС е отказал регистрацията, е, че в устава липсва и намек за идеологията на партията и в коя част на политическия спектър попада тя. Това обаче, според ВКС, не е необходимо и е просто дописване на закона. Не е прието и съмнението на СГС, че част от учредителите изобщо не са разбирали за какво става дума: "Необосновано е прието, че от разпита в открито заседание на седем от участвалите в събранието членове учредители е видно, че същите не са наясно какво точно означава учредяването на политическа партия и каква е нейната роля в обществения живот на страната, което рефлектира върху основателността на молбата за регистрация. На първо място, всеки един от разпитаните декларира знание, че е участвал в учредяването на конкретната партия с конкретния водач Емил Иванов. На второ място, като приема, че не следва да бъде регистрирана партия от членове учредители, които не разбират точно терминологията в устава, съдът създава изискване подобно на образователен ценз. А такова не е предвидено в конституцията и закона. На последно място, трябва да се има предвид, че са участвали 716 членове учредители (при необходим кворум от 500) и евентуалната недействителност на 7 гласа не може да обуслови незаконност на събранието и на взетите на него решения", казва ВКС.
Чисто юридически съдът е прав. По-лошото обаче е, че в конституцията няма изискване за образование, познание и разбиране за управлението и за политиците, които вече са във властта. А доколко грамотно се справят – се вижда твърде ясно. Особено откъм изхода на Терминал 2.
