Необслужваните кредити са най-големият проблем и на гръцките банки. Общият им размер надхвърли 100 млрд. евро през първото тримесечие на 2015-а, което е еквивалентно на 40.8% от кредитните банкови портфейли. В резултат на въведения в края на юни капиталов контрол и едноседмичната банкова ваканция лошите заеми скочиха рязко, защото едва около 15% от длъжниците успяваха да превеждат погасителните си вноски. След подписаното споразумение с гръцките кредитори през юли положението започна да се нормализира, като през август 80% от длъжниците възстановиха обслужването на заемите си. Гръцкият всекидневник "Катимерини" информира на 8 септември, че, по оценка на банкери, лошите кредити на гръцките банки са около 45% от общия им размер и се очаква те да продължат да намаляват и през този месец. От гласувания през юли трети спасителен пакет за южната ни съседка в размер на 86 млрд. евро 25 млрд. евро са за рекапитализация на банките, въпреки че вътрешни източници твърдят, че необходимата сума е между 10 млрд. и 15 млрд. евро.
Една от алтернативите за справяне с лошите кредити е създаването на "лоша банка", чрез която да се изчистят банковите баланси. Това решение поставя в риск повече пари на данъкоплатците, но е най-добрата възможност за Атина да привлече чуждестранни инвеститори и да възстанови банковото кредитиране.
Другото решение на проблема с лошите заеми, предлагано в частни разговори от мениджъри на гръцките банки, е да се продадат т. нар. CoCos (бел. ред. – облигации, които се конвертират в акции, ако банковият капитал падне под зададено равнище, служейки като своеобразен буфер) като част от рекапитализацията. В замяна на по-високия риск инвеститорите получават по-високи лихвени проценти за книжата.
И трите алтернативи обаче трябва да изчакат предсрочните избори в Гърция и формирането на нов кабинет. А това означава малко време за размисъл, защото ако банковата рекапитализация не приключи до края на годината, влиза в сила Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките на Европейския съюз. Според нея в спасителната операция трябва да вземат участие и депозанти със суми над 100 хил. евро по сметките си, които не са гарантирани.
