Изобилие от "конституционни новини" ще размърда блатото на лятното безвремие през следващите седмици. Тръгват едновременно няколко "сюжетни нишки": от една страна, са "историческите" конституционни промени, за които се очаква становищата на Конституционния съд и на Венецианската комисия. Започва и процедурата по избор на четирима нови съдии в КС. Най-вероятно, но вече скрита за публиката, ще тече и трета, съвършено обичайна за нашите географски ширини – да бъдат "устроени" на подходящи постове тези, които ще напуснат.
Пратеничеството на т. нар. Венецианска комисия, или както в действителност се нарича този орган: Европейската комисия за демокрация чрез право, се очаква да пристигне у нас на 14 септември. Визитата е свързана с предложените промени в конституцията ни, с които се предвижда Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две колегии – една за прокурори и една за съдии, които самостоятелно да решават кадровите проблеми в двете отделни гилдии.
Само да припомним, че ВСС се състои от 25 човека, 11 от които избират представителите на съдебната власт, 11 – от парламента, а тримата "големи" – шефовете на ВКС, ВАС и главният прокурор, влизат в Съвета по право.
Трудното при разделянето на ВСС идва от въпроса как 11-те човека от парламентарната квота да бъдат разпределени в двете колегии така, че те да не могат да имат решаващо влияние в нито една от гилдиите – за да се осигури независимостта от политическо влияние над съдиите и прокурорите. Проблемът става още по-голям, ако се вземе предвид и фактът, че у нас председателите на ВКС, на ВАС и главният прокурор също се определят с участието на политически протекции. Така от 25-те членове на ВСС мнозинството – 14 души, се оказват "зависими" от влияния, съвършено странични на съдебната власт.
Питането, отправено до Венецианската комисия, всъщност е дали това разделяне на ВСС и съответно разпределението на "политическите" и професионалните представители ще засегне независимостта на съдебната власт. И дали не противоречи на европейските стандарти и законодателство.
Закачката в тази визита на Венецианската комисия у нас е, че тя ще се състои буквално в навечерието на заседанието на Конституционния съд, който на 17 септември ще трябва да реши дали изобщо ще допусне до разглеждане конституционното дело, с което депутатите питат и него могат ли да разделят Висшия съдебен съвет на две колегии. Вече стана известно предварителното становище на съдията-докладчик Румен Ненков по това дело – той заяви, че подобно питане е недопустимо. Това означава, че политиците трябва да бъдат оставени да се оправят сами. Въпросът е дали всички съдии в КС мислят като него.
Ден след това заседание – на 18 септември, би трябвало вече да станат ясни имената на претендентите за нов конституционен съдия. Него ще трябва да излъчи Народното събрание. Пак да припомним: КС се състои от 12 съдии, които се избират от президента, от Народното събрание и от съдебната власт. Четирима от тях се сменят на всеки три години. А както вече "Параграф 22" писа, поредната "ротация" на съдии ще бъде през октомври – тогава се овакантяват мандатите на 4 действащите в момента конституционни съдии. Двама от тях трябва да са от квотата на президента и по един да излъчат Народното събрание и съдебната власт. Затова и процедурите, а и пазарлъците по избора на новите съдии вече текат.
Един от претендентите вече е ясен: парламентарната група на ГЕРБ е решила да издигне омбудсмана Константин Пенчев, който пък на 20 октомври ще трябва да отстъпи поста си на новоизбраната си приемничка Мая Манолова. Много е вероятно зад Пенчев да застанат и реформаторите, точно те го подкрепиха за втори мандат като омбудсман.
Срокът за номинациите обаче все още тече и изненади винаги могат да се случат. Според правилата за избора, които вече бяха приети от НС, предложения за нов конституционен съдия могат да правят само парламентарните групи и отделни депутати. А изборът ще стане след публично изслушване и се изискват гласовете на половината плюс един от присъстващите в момента депутати.
Издигането на Пенчев от групата на ГЕРБ обаче може да открие друга драма: шефът на ВАС Георги Колев, за чиято възможна номинация също се шумеше от месеци, очевидно ще отпадне от играта. Той няма да бъде издигнат от името на съдебната власт най-малкото защото според негласното споразумение между двете върховни съдилища – ВКС и ВАС, при сегашната ротация е ред на ВКС да издигне свой представител. А неговите кандидатури са две: на съдиите от ВКС Борислав Белазелков и Таня Райковска. Белазелков оглавява Съюза на съдиите в България, а Райковска е шеф на търговското отделение на ВКС. Кой от двамата ще надделее, ще стане ясно в края на септември. Що се отнася до бъдещето на Георги Колев – допуска се и вариант между него и президента Росен Плевнелиев да са избухнали толкова топли чувства, че да мотивират държавния глава да го предложи от "своята" квота.
Всъщност най-вероятно последен ще даде номинациите си за двама от бъдещите съдии в КС именно президентът Росен Плевнелиев. Според неофициалната "рулетка", пред него палитрата от имена е най-широка: той най-вероятно ще избира между любимия на студентите преподавател по право доц. Кристиян Таков, между бившият премиер Филип Димитров и бившата депутатка Екатерина Михайлова. Но кои две имена ще посочи Плевнелиев ще разберем може би също в началото на октомври.
Междувременно вероятно веднага след заседанието на КС ще стане ясно и кога ще продължи процедурата по приемането на промените в конституцията. Както вече каза шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов, предложението ще бъде внесено в залата за първо четене. И се очаква там да получи подкрепа. Въпросът на колко гласа се изчислява тази подкрепа: 160 или 180, опира само до бързината, с която ще бъдат приети промените.
Та, интересни "конституционни" времена започват, наистина.















