Българите си харесват селски хитреци за управници. А, както знаем, всеки народ заслужава своите. Навън – мишоци, тук – аслани. Лъжат, мажат, хвалят се и… блажат.
Завчера фамозната румънска ексминистърка на правосъдието Моника Маковей, при чието първо посещение в България управниците ни се изпокриха, беше отново у нас. Беше наградена и говори на церемонията в Благоевград по отличаване на полицаи и магистрати в конкурса „Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж” в памет на легендарния борец срещу мафията Джовани Фалконе. Маковей каза, че корумпираното правителство държи хората в страх и робство, създавайки една фалшива реалност. Фалшива ли – та у нас тя е едно уродливо менте.
Също завчера вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова коментира акцията по задържането на полицейските шефове в Асеновград – Димо Темелков, и в Първомай – Васил Налбантов. От нея научихме, че МВР работело по сигнали срещу тях от няколко мeceцa. Уcтaнoвeни били тeжĸи нapyшeния и злoyпoтpeбa cъc cлyжeбнo пoлoжeниe, ĸакто и трайно неприемливо поведение. Бъчварова увери, че нямaла ниĸaĸви ĸoлeбaния зa пpилaгaнeтo нa зaĸoнa дopи и в cлyчaитe, в ĸoитo cтaвa въпpoc зa пoлицeйcĸи cлyжитeли. После пък на пресконференция главният секретар на МВР Георги Костов се изежи, че ведомството ще прилага нулева толерантност към такива служители. Имало множество документирани деяния на двамата шефове, като някои от тях били престъпления, други – дисциплинарни нарушения.
Само два месеца по-рано същата Бъчварова и същият Костов награждават лично на тържество в Пловдив Димо Темелков от Асеновград с "обявяване на благодарност" за проявена инициативност и постигнати високи професионални резултати при изпълнение на служебните задължения. Само не си правете труда да си блъскате главата над този оксиморон. Обяснение вероятно ще се намери – очакваме шефовете на най-скъпото ведомство да обявят, че награждаването е било част от разработката срещу него. Един вид заблуда на противника, за да приспят неговата бдителност.
Външният министър Даниел Митов пък ошашави всички, опитали се да разберат коментара му за прелетелия през въздушните ни граници руски самолет. Съпоставяш и немееш, докато Митов надгражда признанието на премиера Бойко Борисов, че са го събудили посред нощ – самолетът не е трябвало да бъде пропускан съгласно натовските ни ангажименти, но той е дал разрешение, за да не събират сутринта трупове по крайбрежието. По-лесно било да се разбере със съюзниците, отколкото да изкарва пилотите в ковчези.
Да, ама Митов ги върти и суче направо смайващо. Първо, премиерът не бил буден посред нощ, а му позвънили вечерта, но не помнел точно кога и не знаел дали Борисов е заспал. Второ, разрешението дал не премиерът, а външно министерство. Трето, българското въздушно пространство изобщо не било нарушавано и Борисов нямало защо да бъде събуждан, просто си говорели. Четвърто, разрешение за прелитане на руски товарни самолети "от определен тип" изобщо не било давано, "защото сме имали достоверна информация, че заявеният товар не отговаря на пренасяното”. Тоест, че не е хуманитарна помощ. Знаели обаче, че в него нямало оръжие, защото огромният "ИЛ-62" не бил товарен, а превозвал хора.
И за да не си помисли някой, че са командоси, Митов обяви, че ставало въпрос за дипломатическа мисия, за която било дадено разрешение за прелитане. След което поясни, че ако руските самолети не се подчинят на забраната, по протокол трябва да кацнат на българско летище, а след това да бъдат ескортирани извън нашето пространство. Точно това, което не е направено. Разрешили, значи, "дипломатическата мисия", след като разбрали, че руснаците ги будалкат с хуманитарната, но били сигурни, че не ги лъжат с военна. И за капак добавят: "Това е суверенно решение, България има право да пропусне или да не пропусне дадени самолети и няма нужда да дава аргументи.”
Такъв тюрлюгювеч не бяха забърквали нито военният министър Николай Ненчев, нито образователният Тодор Танев, нито икономическият Божидар Лукарски. Това го може истински само премиерът, чиито евроатлантически ценности се съотнасят с любовта към Русия по правилото за "Големите началници". Пък Маковей да си приказва, че страхливият умирал всеки ден, а смелият – само веднъж. Страх лозе пази, а вол за мезе не бива!
