Оценката на активите на българските банки ще предизвика сериозно раздвижване в целия финансов сектор. И далеч не само заради резултатите от нея и последствията от тях. Оказва се, че и организационно, и технически самото провеждане на оценката на активите е мащабно и далеч не евтино начинание. За момента обществеността е запозната единствено с факта, че БНБ е обявила тръжна процедура за избор на консултант, който ще се занимава с оценката на активите на българските банки. Това обаче е само част, макар и много съществена, от целия процес по оценката. В него обаче ще бъде ангажирана голяма част от консултантския и оценителския бизнес у нас. Веднага трябва да уточним, че както в. "БАНКЕРЪ" писа, български фирми имат само хипотетичен шанс да спечелят обявената от БНБ тръжна процедура. Защото един от критериите за избора е кандидатите да имат опит в такива оценки на активите на банкови системи. Няма нашенски фирми, отговарящи на това изискване – просто у нас такава оценка ще се прави за пръв път.
Какви ще са задачите на избрания от БНБ консултант? Той трябва да помогне на Централната банка при изготвянето на методологията на оценката: тя да съответства както на изискванията на ЕЦБ, така и на всички най-добри практики в тази област. Става дума за изработването на специални въпросници, които да създават единен критерий за оценката на отделните видове активи, а също и на обезпеченията по тях. Ще бъде изготвена и методика, по която на базата на събраните данни ще се преизчислява нужно ли е да се правят допълнителни провизии. И ако това се налага – в какъв размер трябва да са те? Трябва да се анализира и отражението на евентуалните допълнителни провизии върху финансовия резултат на банките. И накрая, но не на последно място, да се направи преценка как допълнителните провизии се отразяват върху капитала, а оттам и върху капиталовата адекватност.
Другата важна част от оценката обаче ще се изпълнява на национално ниво и с помощта на български фирми. Оказа се, че е илюзия да очакваме, че чужденци ще събират данните за оценката на всяка една от банките у нас. Между другото същата заблуда се насади в публичното ни пространство: че ако се присъединим към Европейския банков надзор, чуждестранни надзорници ще контролират българските банки. Но тази тема заслужава отделен и по-пространен коментар.
Да се върнем на оценката на активите. Когато с помощта на избраната консултантска фирма БНБ подготви методологията и формите за оценка на банковите ни активи, всяка една банка у нас на свой ред ще трябва да избере фирма, която да оцени активите й. Дали това ще става с конкурс, или с директен договор е въпрос на решение на мениджмънта на самата банка. Защото по регламент оценяваната институция ще плати на фирмата или фирмите, които наема, разходите за оценката. Вероятно при по-големите банки ще става дума за няколко фирми: една да оценява активите съобразно финансовото състояние на кредитополучателите, редовността на обслужването на дадените кредити и размера и вида на обезпеченията по тях. На друга фирма или фирми ще бъде възложено да оценяват стойността на самите обезпечения. И в двата случая при големите банки става въпрос за огромен обем работа. Качественото й изпълнение изисква участието на голям брой експерти и време. Защото на базата на получената от всички тези оценки информация БНБ и консултантът й ще правят окончателната оценка на активите на банката и на последващите от нея ефекти върху финансовия резултат и върху състоянието на капитала. Това означава участие и много работа за различните одиторски, консултантски и оценителски компании в страната, както и за лицата, лицензирани да се занимават с такива дейности. Тук един неизяснен засега момент е дали одиторската компания, която заверява балансите и отчетите на една банка за текущата година, може да бъде и оценител на качеството на активите й и на обезпеченията й. Вероятно този въпрос ще получи отговор при изготвянето на методологията на проверката. Всъщност затова БНБ провежда търг за консултант.
