Битката за четирите кресла в Конституционния съд (КС), които се овакантяват през октомври, навлезе в решителната си фаза. Но поне на този етап по нищо не личи тя да се води на база на професионалните качества или на авторитета на кандидатите. Вместо това в действие са отново старите прийоми: мерене на политически мускули, задкулисният натиск и в крайна сметка – миризливият пазарлък.
Разпределението на местата в Конституционния съд обаче не е просто надцакване и демонстриране на мощ от различните явни и скрити центрове на политическа и икономическа власт в държавата. То си има цел: да се гарантира мнозинство при гласуването на определени "ключови" решения. А едно от първите такива решения без съмнение ще бъде свързано с идеите за реформа на съдебната власт.
Да припомним, че при предстоящата ротация в КС през октомври ще го напуснат четирима съдии, които ще трябва да бъдат заменени с нови – двама назначи директно от президента, а по един ще излъчат Народното събрание и съдебната власт.
Надцакването за това кой колко "свои хора" ще може да пробута в КС започнаха хората от ГЕРБ, които първи обявиха още преди седмица, че ще подкрепят кандидатурата за конституционен съдия на сегашния омбудсман Константин Пенчев. Това прозвуча като желание за някакъв реванш за провала на номинацията му за втори мандат като омбудсман. Все пак Мая Манолова му измъкна поста изпод носа не и без помощта и на ГЕРБ, колкото и да се клеха после депутатите от партията на Бойко Борисов, че не са гласували за нея.
Ден-два по-късно обаче стана ясно, че лобито на Цветан Цветанов в ГЕРБ очевидно не е доволно от номинацията на Пенчев и има своя – на бившия силов министър Веселин Вучков. За него винаги се е говорило, че е близък до Цветанов. Само че – вероятно от приличие и за да изглежда поне привидно монолитна парламентарната група на управляващата партия, кръгът около Цветанов се опитвал да "притика" Вучков чрез президента и неговата квота в КС.
След като се разшумя, че ГЕРБ натиска Плевнелиев да избере Вучков, президентът стреля от упор и още във вторник (15 септември) извади своите кандидатури за КС: преподавателката по конституционно право в Софийския университет проф. Марияна Карагьозова и бившия премиер на страната Филип Димитров. Двамата избраници на президента ще бъдат назначени за съдии, процедура за контрол върху качествата им не е предвидена. Така че идеята Вучков да бъде номиниран от президента просто изгоря.
Така ГЕРБ бе оставена сама на себе си. Какво ще се случи оттук нататък ще покаже гласуването в пленарната зала на парламента: ясно е, че ако кръгът около Цветанов се заинати, номинацията на Константин Пенчев също може и да не мине – току-виж част от депутатските пултове вземат, че пак се "развалят" не навреме.
Междувременно обаче тръгна друга драма: Реформаторският блок се оказа принуден да се прости с идеята си да номинира за КС Екатерина Михайлова, която действително е безспорен експерт в областта на конституционното право. Заговори се, че самата Михайлова се е отказала, защото без подкрепата на ГЕРБ нейната кандидатура е просто обречена – с 23 депутати на кръст, с колкото разполагат Реформаторите в парламента, нейният резултат изглежда предрешен.
В същото време пък Патриотичният фронт изненадващо реши да влезе в играта и да номинира члена на ВСС Михаил Кожарев. Факт е, че Патриотите също нямат сили да осигурят пост в КС за когото и да било. Очевидно номинацията им следва вече ясно очерталата се тактика на фронта да не оставя ГЕРБ да се успи във властта и да дърпа дявола за опашката всеки път, когато има повод за това. Пък ако пътьом патриотите успеят да спазарят подкрепа и за някоя своя идея – добре дошло.
Качествата на вече обявените кандидати веднага станаха обект на дискусия. И се оказа, че единствено номинацията на професор Карагьозова изглежда безспорна. А и биографията й се сочи като напълно подходяща за съдия в КС: от 2003 г. насам тя ръководи катедра "Конституционно право" в Софийския университет и чете лекции по конституционно право, конституционно правосъдие и европейски конституционализъм. Има множество специализации в цял свят и е доказан експерт, който няма да има нужда тепърва да учи азбуката в конституционното право, когато встъпи в длъжност.
Номинацията на бившия премиер на СДС Филип Димитров обаче бе възприета твърде нееднозначно в юридическите среди. По-паметливите веднага зададоха въпроса как Филип Димитров сега ще брани конституция, срещу чието приемане през 1991 г. въстанаха и дори обявиха гладна стачка 39 от неговите партийни съратници. Освен това, макар и представен като адвокат с 20-годишен стаж зад гърба, в последните години от кариерата си Димитров се изявяваше като политик и дипломат, а не като действащ юрист. Последното, което се чу за него, е, че до 2014 г. е ръководил делегацията на ЕС в Грузия, но дали е практикувал след това като адвокат, къде и как, остана неясно.
Константин Пенчев също далеч не е любимец на всички. Оценката за него е, меко казано, полюсна, а е и политически оцветена. Форумите припомнят, че най-силен тласък кариерата на Пенчев получи, след като той влезе в политиката – като депутат от НДСВ по времето на Симеон Сакскобургготски. Постът председател на ВАС, който Пенчев зае през 2004 г., със сигурност би бил недостъпен за него без силно политическо рамо. А за омбудсман през 2010 г. пък го предложи пак ГЕРБ.
Що се отнася до Михаил Кожарев, въпросът е с какви точно заслуги или "професионални и нравствени качества" се е отличил, за да бъде номиниран. Още повече че той е член на сегашния Висш съдебен съвет – този му състав е обвиняван във всички смъртни грехове и го сочат като главен виновник за окончателния срив на доверието към съдебната власт. Не е за пропускане и още една подробност: Кожарев е съпруг на Горица Кожарева – заместник-шефката на Сметната палата, избрана на 9 април, също по предложение на Патриотичния фронт.
Дотук изглежда, че "случайни хора" отново трудно ще пробият в КС. А усещането, че този висш държавен орган все повече заприличва на място за "трудоустрояване на свои" по партийни или семейни заслуги, става все по-натрапчиво. Но такива подозрения вече не изненадват никого. Особено след като в миналия си управленски мандат ГЕРБ успя да катапултира един обикновен районен съдия от Ямбол, Анастас Анастасов, директно за съдия в КС – без дори да даде смислено обяснение с какви точно качества (извън партийната книжка) той е заслужил това.
Битката за кандидат от съдебната квота също ще е кървава
Не по-малко оспорвана изглежда ще е битката за представителя на съдебната квота в КС. Резултатът обаче ще стане ясен след общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС, което се очаква да се проведе до 30 септември.
Тук трябва да уточним нещо важно: известно е, че съществува "джентълменско споразумение" между двете висши съдилища, според което те се "редуват" при номинациите за членове на КС – веднъж ВАС предлага свои хора, а следващия път е ред на ВКС. Този път е ред именно на ВКС. Само че вече има явни признаци, че ВАС няма да спази споразумението и ще издигне своя номинация, като се позове на това, че предния път ВКС е направил същото.
Почти е сигурно, че кандидатът, който ще издигне ВАС, ще бъде съдия Боян Магдалинчев, който е и заместник-председател на съда. Кандидатурата му би била обречена на фона на факта, че числено съдиите от ВКС превъзхождат броя на колегите си от ВАС. Само че Магдалинчев има един златен шанс: ВКС ще избира минимум между двама, а най-вероятно между трима "свои" претенденти. Обединението на всички от ВКС около една-единствена кандидатура, която да му бъде противопоставена, поне на този етап изглежда малко вероятно, даже невъзможно.
А кого предлага ВКС? Вече от месеци се спрягат имената на шефката на Наказателната колегия Павлина Панова, на ръководителката на Търговската колегия Таня Райковска, на съдията от ВКС и председател на Съюза на съдиите в България Борислав Белазелков, както и на съдията от Търговската колегия Росица Ковачева. Да напомним, че Ковачева е съпруга на бившия председател на ВАС Владислав Славов, чийто син Петър Славов пък е депутат от Реформаторския блок.
