Докато производителите на суровини отписват милиарди долари от пазарните оценки на активите си, една ниша от пазара на природен газ процъфтява. Това са хибридните кораби, наречени "плаващи хранилища и регазификационни единици" (FSRUs) – те предлагат на развиващите се стопанства от Египет до Пакистан по-евтин и бърз начин да попълнят енергийния си недостиг чрез внос на втечнен природен газ. Строежът на един такъв плавателен съд излиза около 300 млн. щ. долара (това е половината от цената на пристанищен терминал за импорт на суровината) и приключва шест пъти по-бързо от времето за изграждане на терминала (до една година може да бъде пуснат на вода), уверяват собствениците на Hoegh LNG Holding и на Excelerate Energy. Плановете на Hoegh са в рамките на пет години да разполага с флота от 55 подобни хибридни кораба (компанията има 20 такива в момента, а е имала само един преди десет години). На борсата в Осло цените на акциите на компанията са скочили с 44% от началото на годината в сравнение с 57-процентния срив на книжата на "Гленкор" за същия период и на 26-процентния спад на световния индекс на "Блумбърг" (следящ движенията на 79 компании от добивния бранш), който се дължи на срива на цените на суровините от въглищата до медта.
Въпреки сътресенията на пазара на суров петрол, чиито котировки загубиха 64% от миналогодишната си върхова стойност, синьото гориво запазва доминиращата си роля в международната търговия на енергия, защото се помпа лесно на кораби. Традиционно то се пренася чрез тръбопроводи, което поставя географски ограничения на покупките и продажбите. Международната енергийна агенция обаче прогнозира, че до 2020-а на втечнения газ ще се падат 40% от ръста на трансграничната газова търговия. Още повече в процеса на започналата по-сериозна борба срещу емисиите от въглероден диоксид, природният газ има сериозното предимство да е два пъти по-малък замърсител на въздуха от въглищата. FSRUs пък се оказват най-бързата алтернатива за внос на горивото. След акустирането на плавателния съд втечненият газ се прехвърля от пристигналите танкери на него. Охладеното до минус 162 градуса по Целзий гориво се преобразува в газ на борда им и се използва директно в намиращата се в близост до брега електроцентрала – практика, заимствана от пазара на суров петрол, където се прилага от 70-те години на миналия век.
Средната цена за строителство на плаващи терминали вероятно ще скочи повече от два пъти над миналогодишните 96 щ. долара за тон през 2017-а заради предпочитанията на купувачите към все по-големи съдове, сочат прогнози на Международния газов съюз, в който членуват енергийни компании от 91 държави. За сравнение, нов пристанищен терминал за втечнен газ през 2014-а е струвал 212 щ. долара за тон, а се очаква цената да скочи до 350 долара за тон през 2016-а.
Международната енергийна агенция предвижда световното търсене на природен газ да се повишава с по 2% през всяка от шестте години до 2020-а. Йордания получи първия си FSRU през май, а Пакистан започна внос на втечнено гориво през март. От април Египет има един плаващ терминал и в момента приема по четири-пет танкера на месец. До края на септември страната ще получи втори FSRU, а в началото на идната година ще има още един.
Проучване на "Голдмън Сакс груп" пък показва, че наситеният със суров петрол пазар може да задържи цената му ниска през следващите 15 години. Същевременно вероятността нефтените котировки да паднат до 20 щ. долара за барел е под 50 процента. До това би могло да се стигне, когато рафинериите са затворени за планови ремонти (през октомври и март), а резервите в хранилищата са попълнени до максимума им. Дългосрочната прогноза на "Голдмън" за черното злато е, че ще струва 50 щ. долара за барел.
Едномесечните фючърсни контракти на базовия щатски сорт суров петрол WTI се търгуваха почти без промяна – в близост до 47 щ. долара за барел към края на седмицата. Спадът на цената от началото на годината насам е 11.5% и около 50% през последните 12 месеца. Цената на нефта тип "Брент" с доставка през ноември пък се колебае в близост до 49 щ. долара за барел.
