Швейцарските банки засилват присъствието си в Люксембург, използвайки конкурентния пазар като плацдарм към клиентите си от Европейския съюз. Засегнати от ерозията на финансовата тайна, която превърна алпийската страна във водещ офшорен център за богатствата на заможните от цял свят от Втората световна война насам, сега швейцарските банки се стараят да се окопаят в Люксембург и по този начин да се вместят в изискванията на новите европейски финансови правила.
Люксембург пък отдавна се състезава с Лондон и Франкфурт за ролята на водещ разпределителен център измежду банковите институции и фондовите мениджъри, които изнасят услугите си на територията на ЕС. Навремето малката европейска страна разчиташе да постигне целите си чрез комбинацията от банкова тайна и данъчни облекчения за мултинационалните компании. Напоследък обаче тя бързо прие европейското законодателство и механизма на ЕС за "паспортна регистрация" на финансовите услуги. Да припомним, че той позволява на фирмите от бранша, оторизирани да работят в една юрисдикция от 28-членния блок, да осъществяват същата дейност и в друга, без да е необходима нова регистрация. Това може да стане чрез създаването на клон или чрез предлагането на трансгранични услуги, след като дружеството е уведомило за намеренията си надзорната агенция на собствената си държава членка на ЕС. С други думи, всяка страна, която не членува в общността, може да работи по този механизъм – в случая чрез Люксембург. Благодарение на това лични състояния за около 700 млрд. щ. долара са регистрирани в Люксембург, чието население е 560 хил. жители, срещу 4.9 трлн. долара, "паркирани" в Швейцария, по данни на "Бостън кансълтинг груп".
"Настъплението" на швейцарските банки към Люксембург се оглавява от "Креди Сюис груп" – четвъртия по големина мениджър на частни богатства в света, избрал Великото херцогство за един от най-големите си центрове извън родината за привличане на пари от Европа, Близкия изток и Африка. С други думи, ако групата разшири бизнеса си, това ще е добра новина за люксембургския банков сектор.
В момента швейцарските банки нямат право да обслужват или да се свързват от собствената си страна с клиенти от ЕС, защото Швейцария не е страна членка на общността. Затова услугите се предлагат или в родната държава на клиента чрез банков клон или офис, или чрез център в друга европейска страна, или пък клиентите трябва да посетят швейцарските банкери в родината им. Положението се усложнява от влошените отношения между Берн и ЕС и замразените преговори за разширяване на достъпа на всяка от страните до финансовите им пазари, след като швейцарските граждани гласуваха на референдум през февруари 2014-а връщането на стриктните квоти на имигрантите от ЕС.
"Креди Сюис" е групирала клоновете си във Франция, Австрия, Португалия и Гърция под "шапката" на поделението си в Люксембург. Също там швейцарските банкери обслужват и частни клиенти от други държави от и извън ЕС и очакват по-голямата част от ръста на активите, които управляват, да дойдат от свръхбогати потребители с най-малко 50 млн. шв. франка за инвестиране.
По пътя на "Креди Сюис" вървят и двете най-големи женевски частни банки – "Пикте и Сие. груп" и "Ломбар Одие". Острието на "десанта" в ЕС е люксембургският офис на "Пикте", чийто персонал през юни е достигнал 400 души срещу 326 през 2010-а. "Ломбар Одие" пък увеличи екипа си в Люксембург до сто души от едва дузина преди четири години, когато компанията започна да планира сериозно разширение на дейността си в страната от еврозоната. Женевските "Юнион банкер приве" и "Мирабо" също се "заковаха" преди три години в Люксембург.
След като над 60 държави се подготвят да се включат в системата за обмен на данни, която ликвидира предимствата на доскорошния механизъм за банковата тайна, Люксембург се конкурира агресивно с другите европейски финансови центрове. Страната е по-евтина от Лондон и има добри публични услуги и интернационални училища. Насроченият за 2017-а референдум за потвърждаване на членството на Великобритания в ЕС пък дава перспективи на Франкфурт да се бори за първа финансова дестинация за разпределителни услуги. Именно нея е предпочело ръководството на "Юлиус Бер груп" – третият по големина швейцарски мениджър на частни богатства. Близостта до Европейската централна банка може да примами и швейцарския банков лидер "Ю Би Ес груп", който също да избере Франкфурт за център за управление на лични състояния в ЕС.
В момента, по данни на Банковата асоциация на Люксембург, в страната работят 26 банки от Германия, 15 от Франция, 12 от Швейцария, десет от Италия, пет от Люксембург и 51 от други държави, между които – десет от Китай, осем от Великобритания и шест от Щатите.
