Ограничаване на достъпа до правосъдие от последна инстанция. По-високи разходи за гражданите."Вътрешноведомствена" тълкувателна дейност със спорно съответствие с конституцията.Съмнителна ефективност на електронното призоваване и връчване на книжа. И лавина от нови дела срещу държавата в европейските съдилища… Всичко това, според юристи, са напълно възможни последици от промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), предложени от депутати на Реформаторския блок – основно членове на Движение "България на гражданите". Зад проекта обаче стои колектив от мастити юристи, сред които проф. Кино Лазаров, заместник-председателят на ВАС Боян Магдалинчев и няколко адвокати: проф. Иван Тодоров, Цветослав Митев, Николай Лазаров и Мария Дерелиева.
Документът веднага предизвика бурни дискусии сред юридическата гилдия. И се оказа, че сред безспорно добрите му попадения има и немалко подводни ями, които будят опасения – част от тях съвършено основателни.
Основните дискусии се съсредоточиха върху очевидното "поскъпване" на съдопроизводството, което се очертава пред гражданите. Досегашните прости такси в първата инстанция (10 лв. за граждани и 50 лв. за фирми) се запазват. Цената на касационното обжалване обаче скача драстично. Според предложения текст гражданите ще трябва да внасят предварително държавна такса от 250 лв., ако искат изобщо делата им да влязат в съда. А за организациите и държавните органи тази такса е 5000 лева. Отделно, след края на делото, съдът ще разпорежда "виновната" страна да плати още 2% върху "материалния интерес" – ако има такъв. По данъчни дела и при оспорването на обществени поръчки например таксата скача дори до 4% върху стойността, записана в акта или стойността на поръчката.
Оскъпяването на производството обаче съвсем няма да приключи до таксите. Защото освен всичко гражданите вече няма да може да минат без адвокат, защото първо проектът въвежда изискването всички доказателства и доказателствени искания да бъдат правени само и единствено пред първата инстанция, дори когато тя няма да е съдебна. И второ: жалби до касационната инстанция, които не са подписани от адвокат, просто няма да бъдат допускани.
Освен това твърде много спорове повдигна и предложението да се ограничи правото на обжалване пред Върховния административен съд по някои видове дела – например за данъчните, които са едни от най-многобройните в момента. Практически се въвежда необжалваемост за оспорването на ревизионните актове пред ВАС, ако те са на стойност под 5000 лв. за граждани и под 25 000 лв. за юридически лица. Така делата на практика ще се гледат само в един, местен административен съд, чието решение ще е окончателно.
От мотивите на авторите става ясно, че с всичко това се цели с един куршум да бъдат ударени три заека: хем ще се "дисциплинират" гражданите и ще се научат по-рядко да се жалват от безчинствата на администрацията, хем ще се вдигнат постъпленията от такси в съдебния бюджет и така ще се пооблекчи държавната хазна от задължението да издържа съдебната си власт. А освен това ще се "разтовари" от дела и Върховният административен съд.
Дали проектът е годен в крайна сметка ще решат депутатите. Обсъждането му в Народното събрание предстои. Шансовете пред промените обаче са големи, най-малкото заради това, че всяко управление мечтае контролът върху безчинствата на администрацията му да бъде сведен до минимум, а ако може – изобщо да го няма. Основният въпрос, на който ще трябва да отговорят депутатите преди да гласуват обаче е: в чие име ще се правят реформите в АПК? В името на народа или в името на властта, включително и съдебната. Защото ако е последното, това просто няма да е реформа…
Повече по темата четете в изданието "Параграф 22" на вестник "Банкеръ"
