Може ли един съдия или прокурор да расте в йерархията, да се катери по инстанциите и да прави кариера, без да се главоболи с конкурси? Оказва се, че може. А прословутото "сито" на изпитите в съдебната система остава само за баламите, които нямат връзки.
Според чл.189 от Закона за съдебната власт свободните длъжности във всяко едно от съдилищата, в прокуратурите и в следствените органи се обявяват от Висшия съдебен съвет и се заемат след конкурс по ясно определени в закона правила. Оказва се обаче, че тази поредност лесно може да бъде заобиколена. Вариантите за растеж са два: единият е командироването в по-горна инстанция, което обаче все пак е само до време – рано или късно конкурсът е неизбежен. Другият вариант обаче носи 100% успех: просто те правят административен или заместник на административния ръководител в по-горна инстанция.
И ако за шефските постове все пак има някаква надпревара – пишат се концепции, ходи се на препитване във ВСС, има си конкурсни правила, то пред заместниците изобщо няма такива пречки: за тях конкурси изобщо не се предвиждат, назначават ги с решение на ВСС по предложение на административния ръководител.
Но това положение вече започва да поражда напрежение. Защото поставя логичния въпрос: доколко тази практика на кариерно развитие извън правилата изобщо е законна и доколко – морална.
Дразнещата тема с повишенията бе подхваната за пореден път през седмицата покрай насрочването на едно наглед съвсем обикновено дело във Върховния административен съд, което ще се разглежда на 25 януари догодина. Основният герой по него е бившият вече окръжен прокурор на Ямбол Георги Ханджиев.
Историята на Ханджиев накратко: през 2008 г. той печели прокурорско място в апелативната прокуратура в Бургас с конкурс. Впоследствие обаче се кандидатира за шеф на окръжната прокуратура на Ямбол и ВСС го избира за такъв. Вярно, че Ханджиев "слиза" с една инстанция по-надолу, но пък става шеф. Петгодишният мандат на ръководния пост обаче изтича тази година и Ханджиев трябва да го оваканти. А за освободения от него стол в прокуратурата в Ямбол вече е избран Дойчин Дойчев (той пък е работил преди това като районен прокурор на Ямбол).
След края на ръководния мандат логично изглежда Ханджиев да може да се върне обратно на позицията, от която е дошъл – като редови прокурор в Апелативната прокуратура в Бургас. Но не би: на 30 юли, след инфарктно заседание, ВСС решава да го прати като редови прокурор, но не в апелативната, а в окръжната прокуратура в Ямбол. И не взема под внимание факта, че Ханджиев вече е спечелил конкурс за място в горестоящата прокуратура.
Мотивите стават ясни от стенографския протокол: логиката трябва да е една и съща както за случаи като този на Ханджиев, така и в обратния вариант – когато магистрати от долустоящите нива бъдат назначени за шефове. Защото иначе и те би следвало да се връщат обратно в по-ниските нива в системата. Решението на ВСС е безспорно в ущърб на Ханджиев, но пък бетонира всички, които са били повишени без конкурс и които на практика вече са в състава на т. нар. съдебна номенклатура.
За Ханджиев остава само един възможен ход – да обжалва пред ВАС. Което той и прави. Какъв ще е резултатът ще се види в края на януари.
Повече по темата четете в изданието "Параграф 22" на вестник "Банкеръ"
