Александър Маринов
Една от добре известните особености на ГЕРБ е стремежът на всяка цена да завоюва колкото е възможно повече власт. Това донякъде е разбираемо – като млада партия герберите нито са имали възможност да натрупат и осмислят горчивия опит от „преяждането с власт”, нито могат да проумеят какво означава метафората за „умората от властта”, която навремето покойният Александър Лилов се опитваше да разясни на някои нетърпеливи (отново) да управляват социалисти. Подобно на децата, които смятат, че всичко, което хвърчи, се яде, ръководителите на ГЕРБ са убедени, че колкото повече мандати спечелят, толкова по-добре. Прикривайки се зад клишета от рода на „ясна политическа отговорност” и „стабилност на управлението” , от ГЕРБ искат максимум власт, защото вярват, че само по този начин никой няма да може да им попречи да правят това, което са си наумили.
Разбира се, най-важният въпрос е
защо ти е властта
за какво искаш и можеш да я употребиш? Това е много сериозна тема, която засяга цялата българска партийна система и политическа класа, но този път няма да се занимавам с нея. Интересува ме друго – опростените и наивни (в най-добрия случай) представи на ръководителите на най-влиятелната в момента българска партия за взаимоотношенията между централната власт и местното самоуправление.
От няколко седмици главният изборджия на ГЕРБ Цветан Цветанов се е превърнал в „човека-оркестър” – обикаля цялата страна, представя кандидатите на формацията и наред с втръсналите клишета от време на време отронва някои показателни откровения. Личните мотиви на Цветанов за тази активност са ясни – той очевидно желае да навакса загубените позиции и да укрепи влиянието си в партийните структури, което би го направило на този етап неотстраним фактор. Защо обаче ръководството на партията му е поверило тази роля, след като е добре известно, че политическата словесност определено не е най-силното му качество, остава загадка. Така или иначе, това си е работа на ГЕРБ, а за наблюдателите остава удоволствието да вървят по стъпките на Цветанов и да събират обилно ръсените идеологически и партийно-организационни „бисери”.
Една от често лансираните тези, която очевидно не е чисто негова измислица, е за необходимостта и желателността от
вертикална интеграция на управлението
Иначе казано, според Цветанов и ГЕРБ местното самоуправление може да функционира нормално и да решава проблемите на хората само ако е в отношения на пълна хармония и разбирателство с централната власт. Например, неотдавна в Бобов дол председателят на предизборния щаб заяви, че „връзката между местната и изпълнителната власт е най-важното, за да има видими резултати и реални политики”. Това, което прозира зад подобни внушения обаче, е, че въпросната хармония може да бъде постигната най-вече ако управляващите в центъра и по места са от една и съща партия, естествено – ГЕРБ. Няколко дни по-късно, представяйки кандидата на герберите за кмет на Сливен, Цветанов изплю камъчето: „Чрез Радев ще има диалог, ще се направи връзката местна – централна власт”. Сиреч, с Радев диалог ще има – с другите не.
Но, както е известно, и в политиката апетитът идва с яденето – българските политици отдавна са известни с това, че колкото повече говорят, толкова повече им се говори и по правило бързо губят мярката и усета какво изричат. Увлечен в агитационната въртележка, Цветанов неусетно разшири мащаба на своята концепция за единството на местната и централната власт и обоснова това единство като необходима
предпоставка за просперитета на местния бизнес
Представяйки кандидата на партията за кмет в Струмяни, той разви пред работничките в един шивашки цех следната стройна концепция: „Това, което ние можем да помогнем от страна на изпълнителната и законодателната власт, е да подкрепим искането на вашия работодател за концесия за добив на мрамор, което да даде по-голяма устойчивост и бъдещо развитие на отрасъла и бизнеса тук. Смятам, че това ще бъде ясен знак от правителството за подкрепа както към местната власт, така и към бизнеса.” Логиката е пределно ясна и проста по цветановски – гласувайте за нашия кандидат, пък ние ще дадем рамо на вашия работодател. Ако не гласувате – оправяйте се сами. Как точно шивашкият бизнес се връзва с мраморната кариера остава неясно.
Далеч съм от мисълта, че ГЕРБ са първите или единствените, които внушават на избирателите, че излъчените от тях органи на самоуправление могат да разчитат на подкрепа от правителството и парламента само ако са „правилно” оцветени партийно. Но предвид директната и доста
брутална политическа философия
и практика на партията на Борисов тази продължаваща порочна тенденция е крайно обезпокоителна. Противно на твърденията, че и при първия си мандат, и сега управляващите се отнасят равнопоставено към всички структури на местната власт, фактите на управленските решения, особено в сферата на финансирането по линия на бюджета и на европейските фондове, показват друго. Общини със съпоставими мащаби и проблеми получават в пъти различни ресурси, да не говорим за силовия натиск и бюрократичния контрол, които също се провеждат с двоен аршин.
Теорията и нормативната уредба на демокрацията неслучайно предвиждат определена автономност на местното самоуправление, чиято тенденция е към нарастване, естествено, в синхрон със засилването на отговорността и отчетността.
„Скачването” на централната и местната власт
по силата на партийни интереси и зависимости е във вреда и на едните, и на другите, а най-вече на гражданите, защото получават политики и резултати, произтичащи не от техните реални потребности, а от интересите на вертикално обвързаните партийни лобита. Вместо действени мерки за решаване на истинските проблеми местните общности получават помпозни и скъпоструващи обекти, чието основно достойнство е, че дават атрактивен фон на медийното отразяване на групово рязане на лентички. В същото време сме свидетели на системно и значително недофинансиране на местни дейности, вкл. и такива, делегирани от централната власт, за които органите на самоуправление са оставени да се оправят кой както може. Особено нетърпимо е положението в десетките населени места, тежко пострадали от природни бедствия през последните години, където никой не си мърда пръста да помогне на хората в тяхната житейска драма. Не е случайно, че в тези забравени от държавата места предизборните агитатори избягват да ходят.