Каква ирония само… Решихме проблема със стотиците хиляди безработни българи, спряхме "изтичането на мозъци", оправихме образованието и осигурихме на бизнеса необходимите му кадри, вдигнахме заплатите до средноевропейските и вече се юрнахме да пазаруваме компютърни експерти "отвън". Бежанците, дето се спасяват от зверствата и кланетата в Сирия, и те заобикалят България и бягат от нас като дявол от тамян. Но ние ще покажем къде е икономическият рай, като "примамим" всички световни вундеркинди с щедри заплати. Горката Западна Европа, заради нашите сини карти и американските зелени ще остане без програмисти.
Шегата настрана, но с проекта за промяна в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци, някой май наистина си мисли, че ще удари джакпота. Идеята е да се облекчи процедурата за получаване на "синя карта на ЕС", с която висококвалифицирани специалисти от трети страни могат да работят у нас. Ако документът бъде одобрен от Министерския съвет, гастарбайтерите занапред ще се приемат по списък, предложен от бизнес организациите и валиден само за професии, за които държавата изпитва недостиг на кадри. Намеренията са трудовият договор на чужденеца авантюрист да е поне за една година, а брутната му заплата да е минимум три пъти по-висока от средната за България. Което прави точно 2604 лв. по днешен "курс".
Както се казва, имат си мотиви хората, дописали "синята" наредба. Според доклад на Европейската комисия за Стратегията за развитие на информационните и комуникационните технологии броят на свободните работни места за IT-та в общността расте със 100 хиляди годишно. В анкета българските работодатели пък са заявили, че ще открият 5600 позиции за компютърджии до средата на 2016-а. А планираните държавни обучения по информатика за това време сякаш напук или от простотия са едва 2600. Дългосрочни прогнози на Европейския център за развитие на професионалното обучение пък предричат, че заетите в сектора у нас ще се увеличават с по 5000 души годишно чак до 2025-а.
Нека да поразсъждаваме обаче с какви "чуждестранни експерти" на минимална заплата от 2604 лв. ще напълним нашата икономика. От доста време насам за облекчения режим за вадене на европейската синя карта настояват предимно от аутсорсинг сектора и софтуерния бизнес. Първият обхваща главно кол-центровете, където мнозинството работещи са нискоквалифицирани младежи от Западна и Централна Европа, изпратени от тамошните трудови агенции. Единственото предимство на въпросните "кадри" е, че знаят родния си език и са наясно откъде се пуска компютърът. Например идва един холандец в София и една година обяснява по телефона на (културни) ротердамци как и къде да прехвърлят партидите си за газ и вода. Междувременно получава към 1000 евро месечно, които са му напълно достатъчни да живее охолно и да опознае нощния облик на столицата. След това младежът си заминава обратно, изпълнен с положителни емоции и сдобил се с по-прегледно CV, което ще убеди местен работодател да го наеме на заплата 3000-4000 евро. Така текучеството в този бизнес става нещо съвсем нормално и никакви облекчени условия за "внос" на чужденци не могат да го спрат.
За компютърджиите пък по стара българска традиция ще се пробваме да ловим с трици маймуни. В Германия, която има най-атрактивния европейски трудов пазар, за да кандидатстваш за "синя карта" в професиите с недостиг на работна ръка – компютърни специалисти, инженери и лекари, е необходимо да декларираш минимален брутен годишен доход от 35 000 евро. Тоест, за да вземе разрешителното, един програмист от Индия, Пакистан или Русия трябва да извади от джоба си трудов договор за 3000 евро месечно. Това число е доста под средното за бранша в Бундесрепубликата, така че проблемът му е нулев. Дори и без да отчитаме огромната пропаст между стандарта на живот в Германия и България, 3000 е доста повече от 1300. И познайте дали въпросният спец ще дойде у нас, или ще продължи по на Запад?
Впрочем, данните на Агенцията по заетостта показват нищожен интерес към българските "сини карти". И това едва ли ще се промени дори да премахнем предварителния "стрес-тест" за иноземците. От 2011-а досега 140 граждани на трети държави са получили решение за работа със синя карта, половината от които са влезли тази година. Става дума предимно за IT-специалисти, компютърни инженери и програмисти от Украйна, Русия, САЩ, Индия, Македония и Турция. Можем да се обзаложим, че повечето са си "дошли" на високоплатените ръководни постове в мултинационални компании. А останалите ще използват документа, за да излязат в по-добрата част на Стария континент. По принцип синята карта не те обвързва да останеш в дадена държава по-дълго, отколкото е срокът на договора ти. Така един украински програмист може да поработи година за българска фирма, след което преспокойно да си "бие чукалата" към Белгия или Австрия и пак да му търсим заместник.
Затова е по-удачно да направим синя карта за недооценените и "изпуснати" българи. Обява от нашенски сайт за работа гласи: "Търсим фронт-енд уеб кодър, отлични умения с HTML и CSS, опит с Javascript е предимство, добри комуникативни умения на английски език, за създаване на микросайтове и ландинг страници, създаване на нови темплейти, създаване на качествен и добре организиран програмен код и проверка на грешки. Заплата – от 1200 до 1300 лв. бруто". Значи, за български програмист, който може всичко, мизата е 1200 лева. А на индиеца със съмнителни качества ще се плаща поне двойно. Неслучайно завършилите математика и информатика в наш университет се редят на чекинга на Терминал 2 на "Летище София" заедно с младите лекари. При предлаганите и по никакъв начин несъизмерими с европейските доходи няма как да спреш кадърните да не мигрират. А ако им дадеш 2600 лв. стартова заплата, със сигурност хиляди от тях ще решат да останат до семейството и близките си, вместо да се бъхтят навън. Няма официална статистика колко български IT-та работят зад граница, но сред живеещите извън страната 2.5 млн. българи със сигурност има много такива професионалисти. Естествено, никой не може да върне топпрограмистите ни, които взимат по 200-300 хил. долара годишно от Силиконовата долина. Но поне онези, които прохождат в професията, биха се замислили.
През миналата година Българската агенция за инвестиции организира информационна кампания, чиято цел бе да върне част от българите, живеещи в чужбина. Тя бе проведена в 13 града от 11 различни държави и бе насочена предимно към възможностите за инвестиции в България и към пазара на труда с акцент върху IT-сектора и аутсорсинга. Резултатът е, че едва 100 души са изпратили автобиографиите си към Агенцията по заетостта с молба да им намери работа или стаж.
Съвсем друг е въпросът защо обучаваме само 2600 компютърни специалисти годишно, след като ни трябват два пъти повече? Към средата на 2015-а в бюрата по труда са регистрирани към 330 000 безработни. Ако избираме по критерия "възраст", 120 000 души от тях са между 15 и 34 години. Както биха казали някои – "идеален материал". Ако търсим сред по-начетените – 41 000 са висшистите, а други 107 000 са със средно специално образование. Пак "идеален материал". И в случая не говорим само за опцията те да преминат курсове за преквалификация през трудовата агенция, защото и тя си има лимит на капацитета. Фирмите, които постоянно "плачат", че нямат кадри, да си организират вътрешни обучения. По схемите за младежка заетост, за дуално обучение и други субсидирани програми те дори ще им се платят от държавата. Кадри ще се намерят, стига да им се осигурят нормални доходи и възможности за прилична кариера.