Какво прави държавата, когато не може да свърши някоя задача? Ами създава комисия или нещо подобно, задължително с името на проблема, и разчита нещата да се оправят от само себе си. Общо взето, слагат се бушони, които при нужда гърмят и се сменят, за да оправдае властта собствената си некадърност. Тази отколешна управленска практика за нашите географски ширини сега ще се приложи и за изграждането на т.нар. електронно управление. Вместо да заменяме чиновниците с компютри, ще създаваме нови кресла за държавни служители.
Абсурдната ситуация се представя като епохална стъпка към развитието на онлайн услугите, но в действителност представлява елементарна ведомствена реорганизация. Работата е там, че премиерът Бойко Борисов предлага да се направят промени в Закона за електронното управление, с които да се създадат две изцяло нови структури на подчинение на Министерския съвет – Държавна агенция "Електронно управление" и Държавно предприятие "Единен системен оператор". Те ще отговарят за целия процес по въвеждането на електронните услуги в администрацията, като заменят досегашната дирекция "Електронно управление" в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Изпълнителната агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи". Централизирането – обяснява министър- председателят – щяло да подобри институционалната рамка, да осигури ясни правила и да оптимизира съществуващите процеси. Но как точно ще се случи това Борисов не казва. Може би разчита на това, че новата агенция и държавното предприятие ще са под неговия непосредствен контрол…
Всъщност идеята да се фокусира контролът над проекта за електронното управление в една или две структури изглежда смислена. Но към нея няма никакви реални мотиви, които да потвърдят точно такива намерения. Липсват и всякакви факти и анализи, които да докажат, че този път реформата ще сработи. Изтъква се само, че през последните 15 години "отделните администрации провеждат некоординирани политики по електронизиране на услугите си и градят собствен капацитет и инфраструктура, обслужващи предимно вътрешните им нужди" и именно това налагало централизацията.
Неясноти много, но ако не друго, то със сигурност промените ще доведат до назначаването на нов важен началник – почти министър, само че в сянка. Става дума за председателя на Държавната агенция "Електронно управление", в чиито ръце ще е съсредоточена изключителна власт. Предвижда се въпросната фигура, избирана от Министерския съвет, да разполага със собствен бюджет като първостепенен разпоредител, да има най-големите правомощия в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии, включително и да издава задължителни разпореждания и указания до всички администрации. Казано иначе, новият шеф ще може да заповядва както на местните власти, така и на министрите. Той ще налага единни политики, стандарти и типови изисквания при закупуването на активи, разработката на информационни системи и електронизацията на услуги. Което пък означава, че никой друг в държавата няма да може да решава какъв софтуер или компютър да ползва.
Наред с това Държавната агенция "Електронно управление" ще има правомощия за осъществяване на предварителен, текущ и последващ контрол по същество и по целесъобразност на проектите и дейностите в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии. Тя ще следи ведомствата още преди обявяването на процедурите по Закона за обществените поръчки. Важно е също, че агенцията ще утвърждава проектните предложения, финансирани както със средства от държавния бюджет, така и от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз и други източници. Нейният председател ще упражнява също така правата на собственост в Държавното предприятие "Единен системен оператор". Ще изготвя правилник за устройството и дейността му и ще назначава и освобождава генералния му директор и членовете на управителния съвет.
След всичко казано е вън от съмнение, че председателят ще е ключова фигура в управлението. И ако има нещо странно, то е, че не се предвиждат някакви сериозни качества и способности за заемането на този пост. Изисква се само претендентите да имат поне петгодишен опит с управлението и координирането на проекти в сферата на информационните технологии или електронното управление. И при тази ситуация ще е изключително интересно да се види кои ще са кандидатите.
Колкото до предприятието "Единен системен оператор", то ще е ангажирано с осигуряването на непрекъснатост във функционирането на информационните системи в страната. Ще се занимава с разработката, тестването и интеграцията на електронните услуги, с управлението на междуведомствени проекти, защитата на информационната сигурност, поддръжката и администрирането на бази данни, с управление на капацитета и разпределението на ресурсите между всички държавни органи и т.н.
Добре е да припомним, че по време на първия кабинет на ГЕРБ се предвиждаше тези дейности да бъдат извършвани от държавната фирма "Информационно обслужване". Но след като се разбра, че тя няма право да получава безвъзмездни европейски средства, планът се промени така, че голяма част от парите на оперативните програми на ЕС за инвестиции в е-управлението да минават именно през Държавното предприятие "Единен системен оператор". Да се надяваме само, че управниците няма да се съсредоточат, както досега, единствено върху усвояването на средствата, а ще помислят малко и за ефекта от похарчените милиони.
