Норвежкият терорист Андерс Брейвик може да умре от глад зад решетките и затворническото началство не възнамерява да му пречи. Престъпникът отказа да се храни в знак на протест срещу условията, в които излежава наказанието си.
В норвежките затвори действат правила, според които администрацията няма право да принуждава осъдените да се хранят насила. Служителите могат само да ги предупреждават за негативните последици, до които може да доведе гладуването. "Важно е затворникът непрекъснато да бъде информиран за здравното му състояние и за опасностите, на които подлага сам себе си", се отбелязва в правилника на изправителното заведение. Обратното би означавало нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека, обяснява професорът по право от Университета на Осло Аслак Сус. По думите му "специални правила, предписващи хранене насила, няма, а в общите се казва, че затворникът може да продължи да гладува, дори ако с това вреди на своето здраве".
По-рано Брейвик написа открито писмо, в което съобщи, че условията, при които живее след задържането му, са се влошили значително от началото на септември. Оплакванията му бяха, че го държат в единична килия и го извеждат на разходка само по един час дневно. "Не мога да търпя повече", заяви терористът и заплаши, че няма да се храни, докато умре.
Сегашният гладен протест не е първият за Брейвик. През февруари 2014-а той възнамеряваше да се откаже от храната, защото не му позволявали да играе видеоигри. Осъденият поиска да сменят видеоприставката му PlayStation 2 с по-нова версия, в която има "достъп за възрастни". Още тогава той квалифицира условията зад решетките като "изтезание". Настояванията му бяха за удължаване на всекидневните разходки, за по-свободно общуване със света и за по-широк "избор на дейности", от които е лишен заради своята изолация.
Претенциите му звучат странно предвид факта, че в затвора получи разрешение да кандидатства и да се обучава в университета в Осло. Тогава от учебното заведение изтъкнаха, че целта им е да помогнат на всеки човек – независимо от това, което е извършил. Наистина, Брейвик не успя да се влее в студентските редици от първия път. Отначало искането му бе отхвърлено, защото се оказа, че няма диплома за завършено средно образование. За едно лято обаче убиецът успя да навакса пропуснатото и да положи успешно всички необходими изпити. След което бе приет за задочно обучение във факултета по политология. Хуманните съображения на университетското ръководство бяха подкрепени и от началника на затвора Кнут Бияркейд. По думите му: "Полагаме всички усилия затворниците ни да получат необходимата квалификация, което ще им помогне да си намерят работа след тяхното освобождаване."
На 22 юли 2011-а Андерс Брейвик организира взрив в правителствения квартал на норвежката столица, в резултат на който загинаха осем човека. След това откри стрелба в младежкия лагер на работническата партия на Норвегия на остров Утьоя, където отне живота на 69 души. Брейвик бе осъден на 21 години затвор, но престоят му там може да бъде продължен за неопределено време. На процеса масовият убиец заяви, че признава "извършването на тези деяния, но не и наказателната отговорност", както и че не смята съда за легитимен.
