Един от най-важните проекти за подобряване на газовата независимост на страната е напът да потъне безславно в Дунава. На 16 октомври ще приключи третият опит да се намери фирма, която да положи по дъното на реката тръбите от газовата връзка с Румъния, но изгледите не са никак оптимистични.
Преди дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че България е поискала още през август от Европейската комисия да удължи срока за усвояването на безвъзмездните европейски средства по проекта до края на 2016 година. Той се изпълнява съвместно от "Булгартрансгаз" и румънската компания "Трансгаз" съгласно подписания на 1 юни 2009-а меморандум за разбирателство и се оценява на 24 млн. евро, като 8.929 млн. евро са отпуснати по Европейската енергийна програма за възстановяване. От Брюксел са одобрили поисканата отсрочка, само че ако до изтичането й съоръжението не бъде завършено, европейското финансиране ще бъде изгубено.
Според министър Петкова подобна опасност няма и трасето ще бъде изградено още до средата на идната година. Специалистите обаче са на малко по-друго мнение. Енергийният експерт Васил Начев например смята, че проектът е не само "на ниво ученик от втори курс в технически техникум", но и невъзможен за изпълнение и изрази съмнения, че изобщо ще се намери фирма, която да го осъществи.
Подобни мрачни нагласи съвсем не са лишени от логика. Първоначално със строителството на газопровода с обща дължина 25 км, от които 15 км на българска територия, 7.5 км на румънска и 2.5 км подводен преход през р. Дунав, се зае румънската "Трансгаз", избирайки местно дружество. Само че то така и не можа да се справи с т.нар. хоризонтален сондаж, където да се положи тръбата, оправдавайки се с геологията. После отговорността за съвместното начинание бе прехвърлена на "Булгартрансгаз" и след организираната тръжна процедура тя избра за изпълнител фирмата "Станилов". Но пък тя се отказа от подписването на договора, изгубвайки по този начин внесената банковата гаранция от 45 хил. евро. Така се стигна до обявяването на нова поръчка.
В цялата история има няколко "тънки" момента и един от тях е, че "Трансгаз" ще предостави на бъдещия изпълнител подготвен за изтегляне заварен и тестван тръбен участък с диаметър 500 мм, който представлява 76.39 % от 2100 м обща дължина на подводния участък. Освен това ангажираната със задачата фирма ще трябва да купи от "Трансгаз" за 89 339 евро и българската част от подводния преход, представляващ 23.61 % от общата дължина на газопровода, и да го продаде за толкова на "Булгратрансгаз". Казано по-просто, новият изпълнител ще е принуден да се довери на свършеното от предишния и да работи с оставеното му от него оборудване, рискувайки заварките на тръбите да не са достатъчно надеждни, за да бъдат положени на дъното на реката.
Много въпросителни предизвиква и геологията на терена. На място е бил изпълнен пилотен хоризонтален сондаж, който не е довършен поради частично срутване. А на новоизбрания изпълнител ще му се наложи да направи седем отделни сондажа, да провери техническото състояние на съществуващите пътища за достъп и площите, необходими за управление на обекта, да оправи грешките, допуснати от предишните "майстори". С други думи, риск има и неслучайно от "Булгартрансгаз" са оставили "вратичката" – че ако след сондажите се установи необходимост от допълнителни работи, те ще се покрият от процента за непредвидени разходи.
Колкото до самото хоризонтално сондиране, то ще се прави със специална машина, разположена на българска територия. С нейна помощ ще се изтеглят предварително заварените на румънска територия стоманени тръби. Ако и третият опит не успее, вината вероятно наистина ще е на проектанта на подводния преход под р. Дунав, че не е избрал най-подходящото място за изграждане на подобно трасе.
