Първата българска кандидатура за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз остава под въпрос до 30 октомври. А слуховете и публикациите, че Атанас Семов е бламиран, не секват. Бившият депутат и кандидат-президент от Яне Яневото РЗС беше избран да представлява България след два поредни вътрешни конкурса. Но за да заеме една от добре платените адвокатски позиции в най-голямата юрисдикция на обединена Европа, е нужно общото съгласие на държавите членки. То пък се основава на становището на един 7-членен комитет от утвърдени юристи, популярен като Съвета на мъдреците. А предположенията, че той няма да одобри Семов, плъзнаха във форумите веднага след като той излезе победител във втория конкурс в края на юли.
В медиите беше тиражирана информация, че комитетът е изпратил официално писмо до министерствата на правосъдието и на външните работи, в което задава риторичния въпрос защо са излъчили кандидат с толкова негативни послания около себе си. Наред с кратковременната и неубедителна политическа кариера на Семов "мъдреците" визират и отзивите на юридическата общност за него, и скандални съмнения в конкурсните процедури. В първия кръг на конкурса трима от членовете на изпитната комисия си направиха отвод, след като бе поискана проверка дали не са обслужвали Държавна сигурност. Във втория конкурс победителят от първия не се включи и го спечели Семов, което предизвика недоволство.
Става дума за съмнения, че конкурсът е бил нагласен, а повечето членове на конкурсната комисия са били в конфликт на интереси. От правосъдното министерство признаха косвено, че също имат съмнения, обявявайки че никой от кандидатите не е постигнал отличен резултат и не се откроявал категорично сред останалите. Това налагало допълнителни консултации и проверка на Семов от комисията по досиетата, която трябваше да бъде извършена по инициатива на министрите на правосъдието Христо Иванов и на външните работи Даниел Митов. До ден днешен не е ясно направена ли е такава проверка и какви са резултатите от нея. От министерството не казват и получено ли е писмото, за което стана дума по-горе от съда в Люксембург. Обяснението на ведомството е, че не могат да коментират текуща процедура, по която нямат вече участие.
Преди десетина дни Христо Иванов опита да разсее облаците, твърдейки, че става въпрос за атаки от "различни хора, медии и анонимни сигнали", които пробвали да спънат Семов. "Спекулациите, че бил отхвърлен, са абсолютно необосновани, няма нищо подобно. Няма такова нещо, процедурата тече, кандидатурата не е отхвърлена, има срок до 30 октомври", заяви Иванов. Според него нарушения при избора на Семов няма, а липсата на практически опит в съдебната система нямало да му изиграе лоша шега. Правосъдният министър увери, че кандидатите на другите страни членки били с най-разнообразен професионален опит, "и то предимно академични работници". Христо Иванов посочи като по-големия проблем липсата у нас "на достатъчно кадри на достатъчно ниво в областта на европейското право".
Ако се вярва на отзивите в мрежата, сигналите срещу Семов са във връзка със законосъобразността на изборната процедура, наличието на конфликт на интереси между членове на журито и кандидата, връзките на Семов с подземния свят – има се предвид посещенията му при подсъдимия Алексей Петров, висящи наказателни дела, по които Семов е обвиняем за престъпления от частен характер, законността на водената от него като преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Международна магистърска програма "Право на ЕС" и други. По думите на Христо Иванов комитетът е изисквал различни информации от нашата страна във връзка с кандидатурата ни и ние сме им я предоставяли. Въпросът е дали и доколко съпоставката на официалната с неофициалната информация не е породила силни съмнения у хората в Съвета на мъдреците относно годността на българския кандидат.
Подобно на правилата за подмяна на конституционните ни съдии съставът на съда в Люксембург (включително и генералните адвокати, които са част от състава му и имат различна функция от адвокатите на страните) се обновява частично на всеки три години. На 6 октомври изтече мандатът на 14 съдии и на четирима генерални адвокати, а България е една от страните, чиито представители трябва да заемат овакантените места. Тази седмица за първи генерален адвокат беше избран Мелхиор Ватле, а неговият досегашен заместник Кун Ленартс стана председател на Съда на ЕС. Мястото на белгиеца пък зае италианецът Антонио Тицано, който, преди да стане съдия, е бил генерален адвокат. Факт, който показва, че позицията е атрактивна като база за дълга съдебна еврокариера.
Каре:
В резултат на ротациите тази седмица донесе добра новина и за Семов. Българският съдия в Люксембург Александър Арабаджиев беше избран за председател на тричленен състав. Арабаджиев стана съдия в Съда на ЕС още с присъединяването на България, а го свързват с лобиране в полза на Семов. Арабаджиев отрича да има проблеми с одобряването на кандидатурата на Семов. На наш въпрос знае ли за усложнения, които биха могли да доведат до отхвърлянето му, Семов отговори така: "Процедурата си върви, както е предвидено, всяка година одобряват генерални адвокати. Не мога нищо да коментирам, защото не виждам факти във въпросните твърдения. Как да влизам в обяснителен режим за малоумни публикации?!"
