В околностите на нефтеното поле "Ал-Омар", под прелитащите бойни самолети, колона от камиони се е проточила на шест километра. Шофьорите им понякога чакат цял месец, за да ги напълнят със суров петрол. Продавачи на традиционни закуски и чай, отворили магазинчета по протежението на опашката, се грижат за тях и така се препитават. Това се случва в земята на "Ислямска държава" – джихадистката организация, която контролира големи части от територията на Сирия и Ирак. А спирането на търговските й операции с нефт е основната цел на международната военна коалиция, която се бори срещу терористичната групировка. Този бизнес обаче продължава необезпокояван, защото гориво трябва и на приятелите, и на враговете – за бойната техника, за производство на електричество, за домакински нужди. Всичко това дава безспорно предимство на ислямистите. Такива са заключенията на репортери на "Файненшъл таймс", интервюирали десетки местни жители.
Нефтът е черното злато, което финансира черния флаг на организацията. И той е сериозната дилема, пред която са изправени участниците в самолетните удари, осъществявани от Щатите и от коалиционните им партньори, а напоследък и руснаците – как да съборят халифата, без да разстроят живота на 10 млн. жители на завзетите от "Ислямска държава" територии.
Десетките интервюта на журналистите от "Файненшъл таймс" със сирийски търговци и инженери от петролния бизнес, както и със западни разузнавачи и с нефтени експерти пък показват стройна система от операции. Действията са подобни на тези на държавна компания, която се разраства и набира опит въпреки международните усилия да бъде унищожена. И ислямистите привличат активно опитни работници от цял свят.
По оценка на местни търговци и инженери добивът на нефт от териториите, контролирани от "Ислямска държава", е между 34 и 40 хил. барела на ден. Те се продават в ценовия диапазон между 20 и 45 щ. долара всеки, което докарва на терористите средно по 1.5 млн. долара дневно. При това положение човек се чуди дали да плаче, или да се смее, коментира командир на сирийските бунтовници от Алепо, който купува дизелово гориво от джихадистите, въпреки че се бори срещу тях. Просто защото няма друг избор.
Нефтената стратегия на "Ислямска държава" очевидно е изпипана далеч преди бойците й да достигнат до Мосул в Ирак. И за разлика от световната терористична мрежа на "Ал-Кайда", която се издържа основно от дарения на богати спонсори, корпорация "ИДИЛ" разчита на нефта и на монополното си положение на производител на ценната стока, която се консумира в огромни количества. И въпреки че не може да изнасят гориво, на джихадистите им е достатъчно и потреблението на огромния превзет пазар в Сирия и Ирак.
Всъщност "Ислямска държава" властва в богатата на нефт източна част на Сирия. И веднага след като превземе поредното нефтено поле, военните подсигуряват защитата му и изпращат специалисти, които да организират добива и да започнат да изпращат гориво на пазара. Стратегията на организацията копира начина на работа на националните нефтени корпорации. Според сирийци, които ислямистите искали да наемат на работа, групировката "ловувала" за опитни инженери, като предлагала конкурентно заплащане на най-опитните и окуражавала надеждните служители да подават заявления за работа в отдела за човешки ресурси. Специална комисия от специалисти проверява полетата, надзирава производството и разговаря с работниците за оперативната им дейност. Тя назначава членове на "Ислямска държава", работили в нефтени компании в Саудитска Арабия или на други места в Близкия изток, да управляват най-важните сектори от бизнеса. Голяма част от квалифицираните кадри се наемат от чужбина – включително и инженери и лекари.
Подходът на групировката към управлението на отделните територии под неин контрол е като цяло децентрализиран. Но нефтеният бизнес, редом с военните операции, с охраната и сигурността и с интелигентно организираното й медийно присъствие се контролират централизирано от висшето ръководство.
Служители от щатските и европейските разузнавателни служби, открили документи за нефтените операции на "Ислямска държава", са впечатлени от прагматичния подход на ръководителя им – убития по време на един от американските въздушни удари Абу Сайяф. В тях били отразени прецизно приходите и разходите от петролните кладенци, а ценообразуването се основавало на внимателно проучване на разликите в търсенето в различните територии, за да се постигнат максимални печалби.
Надзорът на нефтените полета е поверен на тайна полиция (Amniyat), която трябвало да гарантира, че приходите ще отидат където трябва. Стражи обхождат периметъра на помпените станции, а отдалечените нефтени кладенци са заобиколени от защитни пясъчни насипи. Всеки търговец пък бива проверяван, преди да влезе да напълни цистерната си. Шофьорите на камиони представят документ с номер на лиценза и с капацитета на цистерната на представители на "Ислямска държава". Те ги вкарват в базата данни и след това им дават номер. Когато им дойде редът, те пълнят камиона и след това го откарват до местните рафинерии или го продават на посредници .
Начина, по който "Ислямска държава" експлоатира нефтените кладенци, показва стройна организация, която набира все по-голям опит. Лъч надежда за унищожаването й е, че бомбените удари на западната коалиция и на Русия ще намалят цените на черното злато и ще ограничат приходите. По-сериозната заплаха е изчерпването на суровината от старите сирийски нефтени полета, защото джихадистите нямат технологията на големите чуждестранни компании да разработят нови находища. А и все по-големите нужди от гориво на групировката за военните й акции означава, че ще остават по-малки количества за продажба на пазара.
Засега обаче няма и намек за подобен недостиг. А запознати с материята източници твърдят, че преди да се оттегли от нефтените полета в Ирак през април под натиска на иракската армия, "Ислямска държава" е спечелила грубо 450 млн. щ. долара от десетмесечната им експлоатация.
