Европа обикна Лукашенко

лукашенко

Беларуският президент Александър Лукашенко спечели петите си поредни президентски избори, а Европейският съюз реши да вдигне санкциите срещу него и активните поддръжници на режима му. Лукашенко, когото от години редица наблюдатели определят като "последния диктатор в Европа", този път постигна рекорден за самия него изборен резултат, като 83% от подадените гласове бяха в негова полза. Затова нямаше нищо изненадващо, че руският му колега Владимир Путин го поздрави за "убедителната" му победа. По-интересното е, че явно тя се оказа достатъчно убедителна и за Евросъюза, който чрез устата на френския държавен секретар по европейските въпроси Арлем Дезир съобщи, че вдига санкциите над Беларус за четири месеца с опцията да не бъдат подновявани.

Би било грешка да се смята, че последните избори в страната не са нищо повече от повторение на една добре позната картина. Както вътрешното, така и международното положение на Беларус значително се е променило от предишния вот през 2010-а. Последната надпревара по-скоро свидетелства за стремежа на режима да се адаптира към тези промени, без да се отказва от управлението си в съветски стил.

Всъщност, въпреки влошената икономическа ситуация, подкрепата за Лукашенко нараства през последните месеци. Вероятно това се дължи на кризата, в която е затънала съседна Украйна, но е възможно заслуга да има и новият външнополитически курс на президента. Според анализатори, позоваващи се на рейтинга му преди изборите и на независими изчислявания на изборните резултати, вероятната победа на Лукашенко би била с около 60%, ако вотът бе проведен наистина честно. Режимът обаче явно си е взел някои поуки от 2010-а и последвалите санкции на ЕС. Тогава непосредствено след обявяването на резултатите бе свикан опозиционен митинг, който милицията разгони с палки. Петима кандидат-президенти бяха арестувани още същата нощ. Един от тях – Николай Статкевич, прекара следващите пет години в затвора. Месец и половина преди сегашното гласуване Статкевич, както и останалите политически затворници, бяха освободени. Разрешени бяха опозиционните митинги, дори нещо като плурализъм на мненията бе допуснато в дискусиите по държавната телевизия. Най-впечатляващ бе примирителният тон, с който президентът поздрави сънародничката си и отявлена своя критичка Светлана Алексиевич заради присъдената й Нобелова награда за литература. По думите му тя изразявала гледната си точка, но у нея нямало "особена опозиционност". "Тя не зове хората на площада и е против метежите и аз много ценя това", подчерта Лукашенко, като свърза поведението й с влиянието на "втората й родина – Украйна".

Лукашенко направи и един още по-смел ход за затоплянето на отношенията със западните държави – отказа да даде разрешение за разполагането на руска военновъздушна база на територията на Беларус. Вярно, не го направи категорично, а с увъртания, вариращи от "за какво ни е такава база" до "не знам за нищо такова". Това съвсем не означава, че Минск къса с Москва. Беларус продължава да се радва на кредитите и търговските преференции, които източният й съсед й предоставя. И дума не може да става за прекратяване  и на военния съюз с него. Просто Лукашенко  се опитва да следва свой външнополитически курс, отличаващ се от кремълския – например като не призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Или като призна новата украинска власт след събитията на Майдана, но запази тактично мълчание за анексията на Крим.

На практика бившият председател на колхоз и дългогодишен беларуски властелин максимално капитализира украинската криза за своето завръщане на световната сцена, като кулминацията на този процес бяха преговорите в Минск за урегулиране на конфликта в Източна Украйна. С последните си ходове той даде възможност на европейските страни да му се отблагодарят за външната му политика. Разбира се, едва ли някой на запад от Брест е повярвал, че Минск е извършил истински завой в посока на демокрацията, но не това е важното – последното нещо, което в момента е нужно на Европа, е едно ново огнище на нестабилност подобно на украинското. И ако отмяната на санкциите може да стабилизира региона, си струва да бъде платена тази цена.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

След като Конституционният съд се произнесе по казуса с "Величие", ще се увеличи ли доверието в изборния процес?

Подкаст