Беларуският президент Александър Лукашенко спечели петите си поредни президентски избори, а Европейският съюз реши да вдигне санкциите срещу него и активните поддръжници на режима му. Лукашенко, когото от години редица наблюдатели определят като "последния диктатор в Европа", този път постигна рекорден за самия него изборен резултат, като 83% от подадените гласове бяха в негова полза. Затова нямаше нищо изненадващо, че руският му колега Владимир Путин го поздрави за "убедителната" му победа. По-интересното е, че явно тя се оказа достатъчно убедителна и за Евросъюза, който чрез устата на френския държавен секретар по европейските въпроси Арлем Дезир съобщи, че вдига санкциите над Беларус за четири месеца с опцията да не бъдат подновявани.
Би било грешка да се смята, че последните избори в страната не са нищо повече от повторение на една добре позната картина. Както вътрешното, така и международното положение на Беларус значително се е променило от предишния вот през 2010-а. Последната надпревара по-скоро свидетелства за стремежа на режима да се адаптира към тези промени, без да се отказва от управлението си в съветски стил.
Всъщност, въпреки влошената икономическа ситуация, подкрепата за Лукашенко нараства през последните месеци. Вероятно това се дължи на кризата, в която е затънала съседна Украйна, но е възможно заслуга да има и новият външнополитически курс на президента. Според анализатори, позоваващи се на рейтинга му преди изборите и на независими изчислявания на изборните резултати, вероятната победа на Лукашенко би била с около 60%, ако вотът бе проведен наистина честно. Режимът обаче явно си е взел някои поуки от 2010-а и последвалите санкции на ЕС. Тогава непосредствено след обявяването на резултатите бе свикан опозиционен митинг, който милицията разгони с палки. Петима кандидат-президенти бяха арестувани още същата нощ. Един от тях – Николай Статкевич, прекара следващите пет години в затвора. Месец и половина преди сегашното гласуване Статкевич, както и останалите политически затворници, бяха освободени. Разрешени бяха опозиционните митинги, дори нещо като плурализъм на мненията бе допуснато в дискусиите по държавната телевизия. Най-впечатляващ бе примирителният тон, с който президентът поздрави сънародничката си и отявлена своя критичка Светлана Алексиевич заради присъдената й Нобелова награда за литература. По думите му тя изразявала гледната си точка, но у нея нямало "особена опозиционност". "Тя не зове хората на площада и е против метежите и аз много ценя това", подчерта Лукашенко, като свърза поведението й с влиянието на "втората й родина – Украйна".
Лукашенко направи и един още по-смел ход за затоплянето на отношенията със западните държави – отказа да даде разрешение за разполагането на руска военновъздушна база на територията на Беларус. Вярно, не го направи категорично, а с увъртания, вариращи от "за какво ни е такава база" до "не знам за нищо такова". Това съвсем не означава, че Минск къса с Москва. Беларус продължава да се радва на кредитите и търговските преференции, които източният й съсед й предоставя. И дума не може да става за прекратяване и на военния съюз с него. Просто Лукашенко се опитва да следва свой външнополитически курс, отличаващ се от кремълския – например като не призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Или като призна новата украинска власт след събитията на Майдана, но запази тактично мълчание за анексията на Крим.
На практика бившият председател на колхоз и дългогодишен беларуски властелин максимално капитализира украинската криза за своето завръщане на световната сцена, като кулминацията на този процес бяха преговорите в Минск за урегулиране на конфликта в Източна Украйна. С последните си ходове той даде възможност на европейските страни да му се отблагодарят за външната му политика. Разбира се, едва ли някой на запад от Брест е повярвал, че Минск е извършил истински завой в посока на демокрацията, но не това е важното – последното нещо, което в момента е нужно на Европа, е едно ново огнище на нестабилност подобно на украинското. И ако отмяната на санкциите може да стабилизира региона, си струва да бъде платена тази цена.
